Решение № 17322 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17322 гр. ************ 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110160269 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*********** срещу С. И. К., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът С. И. К. била потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********** на потребители в гр. ************ одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, находящ се в гр. ************ ж. к. „*************, абонатен № ************, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна 1 енергия с „************ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2*******3 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. И. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК такъв е постъпил. Ответната страна оспорва релевираните от ищеца в исковата молба фактически и правни твърдения, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Моли издадената за процесните задължения заповед за изпълнение да бъде обезсилена като нищожна, а образуваното исково производство – прекратено, или – в условията на евентуалност – исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни. Изложени са подробни аргументи за противоречие между нормативните актове, въз основа на които ищцовото дружество претендира процесните вземания, и приложимото право на Европейския съюз. Твърди се липса на валидно сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия между страните по делото, като се оспорва дължимостта на претендираните задължения и техния размер, включително реалното потребление на енергия и правилността на начина за изчисляването . Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени документи.

Като трето лице-помагач в производството е конституирано „************ Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******* от 04.11.2010 г., том ІІІ, рег. № ******** нот. дело № **/2010 г. се установява, че през исковия период С. И. К. е била собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ************ ж. к. „*********, с абонатен № ************. Видно от приобщеното към доказателствения материал заявлениедекларация с вх. № *******19.11.2010 г., подадено от ответницата С. К., партидата на абонатен № ************ е била променена на нейно име по изрично нейно искане в този 2 смисъл. В посочения документ ответната страна е декларирала, че домакинството състои от един член и топлинна енергия ще се ползва за отопление в целия имот. се

По делото е представен Протокол от общо събрание на етажните собственици от вх.

******** находящ се в гр. ************ ж.к. „***********“, проведено на 23.10.2007 г., на което е взето решение за сключване на договор с „************за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия в сградата.

Представено е и Допълнително споразумение от 24.01.2011 г. към Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и приложения към него, по силата на който „*********** възлага на „************извършването на дялово разпределение на топлинната енергия, потребена на ул. „*********** - адрес, идентичен с процесния, видно от Удостоверение с изх. № *************/02.07.2015 г., издадено от ********************

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която извършените измервания в абонатната станция на процесната сграда през исковия период, изчисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота на ответницата са извършени в съответствие с нормативните изисквания и установените цени на топлинната енергия. Вещото лице е посочило, че общата сума, начислена по фактури, за процесния абонатен номер е 1217,15 лева, от които 206,*** лева общо за отопление на имот и сградна инсталация и 1010,50 лева - за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната сума за исковия период е в размер на -304,00 лева (за получаване).

Съгласно заключението по изготвената в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза не се установява да са извършвани плащания в полза на ищцовото дружество, с които да са погасявани задължения за процесния период. Съгласно становището на вещото лице, общо начислената във фактури сума за топлинна енергия и дялово разпределение през исковия период е в размер на 1148,90 лева. След приспадане на извършени от ответника плащания, на изравнителни сметки за възстановяване и на разлики в цената, незаплатената стойност на потребената топлинна енергия е в размер на 366,08 лева, а на услугата за дяловото разпределение - 30,74 лева. Размерът на лихвата за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, според вещото лице, възлиза на сумата от 45,21 лева, а тази, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение – на сумата от 7,32 лева.

От правна страна:

Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С. И. К. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.

************ ж. к. „*************, абонатен № ************, дължи на „*********** следните суми: 1/ сумата от 366,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна 3 енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 45,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г.;

3/ сумата от 30,74 лева, представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. декември 2017 г. до м. юли 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 7,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г., начислена върху таксата за дялово разпределение.

За процесните вземания е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 19.01.2021 г., въз основа на което в полза на ищеца по ч. гр. д. № 2*******3/2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, на 02.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано след подадено възражение против заповедта, като между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Като съобрази това, съдът намира, че исковите претенции са допустими, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания. Неоснователни са доводите на ответника за нищожност на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 2*******3/2021 г. по описа на СРС, тъй като същата е издадена в съответствие с процесуалните и материални изисквания за съдебен акт по чл. 410 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от 4 законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Разпечатката съдържа 30 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbee618d-4eda-4399-bc78-4429cf748165