Решение № 188 от 12.08.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Габрово, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500213 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 55 от 11.03.2024 г. постановено по гр.д. № 695/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд е отхвърлил предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против М. С. С. ЕГН **********, поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на попечителя си С.Х. С., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД следните суми: 500,00 лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г.; 52.49 лв. договорна лихва за периода от 22.11.2021 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.03.2022 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 60.96 лв. за периода от 07.03.2022 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 25.04.2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 432/2023 г. по описа на РС - Севлиево. Осъдил е ищеца да заплати направените по делото разноски от ответника в размер на 1 000,00 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като считат същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че при подписване на договора ответникът не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Всички представени писмени доказателства се отнасят за период отнасящ се за една година след сключване на процесния договор. Позовава се на ТР № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2020 на 1

ОСГТК на ВКС и счита, че съгласно даденото разрешение в него релевираните обстоятелства не са довели до нищожност на договора. Излага съображения, че разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от ЗЗД не следва да се прилагат при временни състояния на невъзможност за ръководене на постъпките или разбиране на свойството им.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за прилагане на чл. 34 от ЗЗД, ако приеме че сключения договор е унищожаем. Взема становище, че са неоснователни изводите на съда, че ищецът не е материално легитимиран да иска реституция по смисъла на чл. 34 от ЗЗД в качеството си на цесионер на вземания от неоснователно обогатяване. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който я оспорват изцяло и се претендират разноски. Моли да се остави в сила постановеното решение на Севлиевски районен съд.

В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника, депозирал е молба с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от процесуалния си представител.

Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Пред Севлиевски районен съд е подадено заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против М. С. С. с което се претендира заплащането на парично вземане в размер на 500 лв. главница; 52.49 лв. договорна лихва за периода от 22.11.2021 г. - 06.03.2022 г.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 60.96 лв. за периода 07 март 2022 г. - 25 април 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 432/2023 г. по описа на РС - Севлиево.

Обстоятелствата от които произтича вземането е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и М. С. С.. На 26.09.2022 г. вземането е цедирано на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Към заявлението е приложен договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г.; приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г.; Общи условия към рамков договор за издаване на платежна карта Бяла карта на „Пеймнт Сървисиз“ ООД; пълномощно и платежно за заплатена държавна такса.

Издадена е Заповед № 234 от 28.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните по заявлението суми. Подадено е възражение по чл. 414 от ГПК от попечителя на длъжника, поради което е задължен заявителя да предяви установителен иск с разпореждане № 497 от 30.05.2023 г. В срок е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

От приложеното по делото гр.д. № 695/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд се установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е предявил срещу ответника М. С. С. иск за съществуване на вземане в размер на 613,45 лв., както следва: 500 лева главница по договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г.; 52.49 лева 2 договорна лихва за периода от 22.11.2021 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.03.2022 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 60.96 лева за периода от 07 март 2022 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 25 април 2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 432/2023 г. по описа на РС Севлиево.

С отговора на исковата молба предявения иск е оспорен, като неоснователен.

Изложени са твърдения, че към момента на сключване на договора, ответникът е бил с биполярно афективно разстройство от 2002 г., като първоначално е бил с диагноза параноидна шизофрения, по-късно променена на БАР. Проявява агресивно неподредено поведение и злоупотребява с алкохол. Безразборно харчи пари взема заеми, с невъзможност да овладее влеченията си. С решено от 11.07.2022 г. по гр.д. № 163/2022 г. по описа на ГОС М. С. С. е поставен под ограничено запрещение и за негов попечител е назначен баща му С.Х. С.. Прави възражение за унищожаемост на процесния договор, на основание чл. 31, ал.

1 от ЗЗД. Счита предявения иск за неоснователен и претендира неговото отхвърляне. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че между „Аксес Файнанс“ ООД и М. С. С. е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № ** от 18.11.2021 г.

Отпуснатият на ответника кредит е в размер на 500,00 лв. за неопределен срок. Отпуснатият к р е д и т се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 (правоприемник на което е „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327) и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341 вземането срещу ответника било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Ищецът е изпратил до ответника уведомление, за извършеното прехвърляне на вземането.

По делото са представените епикризи от Държавна психиатрична болница – Севлиево, от която се установява, че ответникът е с психични и поведенчески разстройства вследствие употребата на алкохол. От представеното удостоверение издадено от Органът по настойничество и попечителство при Община Севлиево се установява, че за попечител на ответникът М. С. С. е назначен неговия баща С.Х. С., съгласно решение № 125 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 163/2022 г. по описа на Габровски окръжен съд. С ЕР № 91039 от зас. № 117 от 22.06.2023 г. на М. С. С. му е опредЕ. 96% ТНР с водеща диагноза биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен без психотични симптоми.

От заключението на приетата в районния съд съдебно-психиатрична експертиза се установява, че М. С. С. страда от Биполярно афективно разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост.

Вещото лице е дало заключение, че са налице достатъчно клинични основания да се приема, че към 18.11.2021 г. се касае за маниен епизод без психотични симптоми. Въпреки съхранените интелектуални възможности, действията и оценките на М. С. са доминирани от болестни афективни подбуди. Постъпките му се характеризират с отслабен контрол над нормалните социални задръжки и действена улесненост, достигащо до дезорганизирано поведение. Поради недостатъчната мисловна критичност и болестно разтормозена действена активност той не е разбира значението на извършеното и не е бил в състояние да ръководи поведението си.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел, 3 че при условията на пълно и главно доказване се установява, че М. С. С., към момента на сключване на договора – 18.11.2021 г., не е разбирал и не е можел да ръководи действията си.

Уважил е направеното възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, че сключеният между страните договор е унищожаем, поради което за ищецът не съществува правото да претендира заплащане на исковите суми на договорно основание. приел е, че разпоредбите на чл. 23 ЗПК и чл. 34 ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като последици, тъй като целта на закрилата, която ЗПК дава на потребителя, не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни, поради което законодателят урежда специални последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до връщане на чистата стойност на кредита. Произнесъл се е по алтернативното искане по чл. 34 от ЗЗД, като е приел че доколкото ищцовото дружество е цесионер на вземания произхождащи от договори за заем за потребителски кредити, а не за вземания произтичащи от неоснователно обогатяване, същото не е материално легитимирано да иска реституцията по чл. 34 ЗЗД. С тези си мотиви е отхвърлил предявените искове.

Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.д. № 695/2023 г. на Севлиевски районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.