Решение № 51 от 10.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Панагюрище, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С. като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100882 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19, чл. 22 от ЗПК; чл.143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М.

С. Д. срещу „Креди Йес“ ООД, с искане да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 8 от сключен договор за паричен заем № 619018 сключен на 18.06.2021 г. между М. С. Д. с ЕГН: ********** и "Креди Йес" ООД с ЕИК: 200688545 предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 3276.38 лв. при непредоставяне на уговорените в договора обезпечения в тридневен срок от сключване на договора поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. I, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и да обявите целият договор за паричен заем за нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК. Като ако обявите целият договор за недействителен, моля да осъдите „"Креди Йес" ООД на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на М. С. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер на 2734.33 лв. като недължимо платено.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 619018 с ответника като му е предоставена в заем сума от 4 000 лв., която следвало да върне на 24 месечни вноски в размер на 246,48 лв. всяка с ден на плащане: 17-то число на месеца, при месечен лихвен процент: 3.40 %, равняващ се на годишен лихвен процент по кредита от 40.80 %, годишен процент на разходите от 49.447 % при обща сума за плащане: 5 1

915.62 лв, До момента ищцата е заплатила на "Креди Йес" ООД главницата и лихвата по договора, като платената от нея сума е в размер на 6734.33 лв., тъй като от ответното дружество продължават да я търсят чрез обаждания и телефонни съобщения да заплаща още парични средства. "Креди Йес" ООД претендират, че ищцата трябва да заплати неустойка по договора в размер на 3 276.38 лв. Съгласно чл. 6 от договора, страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.

1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на ищцата: ипотека върху недвижим имот съгласно чл.

10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл.

10, ал. 2, т. 4 от Общите условия или ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Като съгласно чл. 8 ако ищцата не предостави уговорените в чл.

6 от договора обезпечения в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора за заем, дължи неустойка в размер на 3 276.38 лв. Въпреки формално предоставения тридневен срок от сключване на настоящия договор за осигуряване на обезпеченията, още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне им и същата била включена в погасителния план по договора. М. Д. е намерила и представила поръчител/гарант по кредита, но ответното дружество отново е начислило и в последствие иска заплащане на неустойката в размер на 3 276.38 лв.

Уговорената между страните в чл. 8 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпеченията на дълга.

Ищцата твърди, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпеченията - тридневен срок от сключването на договора за потребителски кредит, е нелогично и икономически необосновано.

Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция и особен залог, трудността за три дни да се учреди ипотека показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За ответното дружество е било предварително ясно, че М. Д. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите две обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за ищцата, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТ1С на ВКС.

Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така 2 излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.

19, ал. 4 от З.ПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

Ищцата сочи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 5, тъй като задължава М. Д. при неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Размерът на главницата е 4000 лв., а на неустойката - 3276.38 лв. или почти колкото главница по кредита. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по- слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори.

Предвид гореизложеното, ищцовата страна счита, че неустоечната 3 клауза се явява нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.

На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ищцовата страна счита целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора, който е сключила доверителката ми е посочен размер на ГПР от 49.447 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва доверителката ми да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от 4

ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя М. С. Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.