Определение № 1361 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1361 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500993 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Г.С.С., против определение №1996/11.02.2025г., постановено по гр.д.№5624/2024г. по описа на РС-Пловдив, XIV гр.състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя с вх.

№7140/21.01.2025г. за изменение на Решение №5088/17.12.2024г., в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Излага, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен, като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, които биха обусловили определянето на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 480 лв. с ДДС. Прави подробно изложение на критериите за наличието на фактическа и правна сложност на едно производство. При определяне на възнаграждението в случая съдът приложил единствено критерия за материалния интерес, но не преценил реално извършените от адвоката действия по защита на ответника. Навежда, че процесуалният представител на насрещната страна завеждал еднотипни дела срещу един и същ ответник, а именно жалбоподателя. Прави съпоставка между възнагражденията, които се присъждат за адвокат в хипотезата на чл.38 ЗА и възнагражденията, които са присъждат в сходни хипотези по ЗПП. Цитира Определение №50015/16.02.2024г., постановено по т.д.№1908/2022г. на ВКС, където се приемало, че е налице непропорционалност при заплащането на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като били създадени два 1 режима, преследващи идентични цели, но постигащи крайни резултати в разрез с принципа за конкурентност. Несъответствието се изразявало в това, че били създадени облекчени условия за оказване на безплатно процесуално представителство на материално затруднени лица по ЗА, но въпреки това насрещната страна била задължена да заплати правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. Цитира решения на СЕС, съгласно които националният съд не бил обвързан от посочените в Наредбата минимални адвокатски възнаграждения. В настоящия случай следвало да се определи адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата., като хонорар в размер на 480 лв. бил несправедлив и необосновано висок. Процесуалният представител на ищцата не се явила в съдебно заседание, не извършило никакви допълнителни проц.действия, била подготвила само бланкетна искова молба. Същият процесуален представител водил множество еднотипни дела срещу дружеството, включително и от името на същата ищца. Счита, че следвало да бъде определено възнаграждение за адвоката в размер на 100 лв.

Не следвало да се присъжда ДДС.

На следващо място счита, че разноските за назначената съдебносчетоводна експертиза следвало да останат в тежест на ищцата, евентуално – да бъдат поделени между страните, доколкото дружеството-кредитодател признало иска, възразило срещу допускането на експертизата, тъй като било представило информация за това колко точно е погасено по пера с постъпилата сума. Въпреки това, експертизата била назначена.

Постъпил е и отговор на частната жалба от ЕАД **, с който изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение било в минимален размер съобразно НМРАВ и не били налице условията за неговото намаляване. Относно възнаграждението на вещото лице по допуснатата експертизата се сочи, че този разход бил направен от ищеца и с оглед изхода на спора, то същият бил дължим.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент 2 от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи -събрани са само писмени доказателства, прието е заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, проведени са само две открити съдебни заседания, на които страните, включително и процесуалният представител на ищцата, не са се явили. Материалният интерес по делото също не е във висок размер. При определяне размера на възнаграждението следва да се съобрази и обстоятелството, че между същите страни, за същото облигационно правоотношение, а именно договор за кредит №40004209898/18.05.2021г., е водено и друго производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен на основание разпоредбите на ЗПК. Поради горното, настоящият състав намира, че така определеният адвокатски хонорар се явява завишен. Същият следва да бъде определен на 360 лв. с ДДС, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с предприетите процесуални действия и останалите релевантни обстоятелства.

По отношение възражението, че не следвало да се присъжда ДДС, настоящият състав намира следното: При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.

Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. / в този смисъл Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о./ Неоснователно се явява и искането на частния жалбоподател за това сторените разноски в първоинстанционното производство за назначената съдебно-счетоводна експертиза да останат в тежест на ищцата, а евентуално – да бъдат поделение между страните. Действително ответникът с отговора на исковата молба е признал иска, като е възразил срещу това да бъдат възлагани разноски в негова тежест. Следва обаче да бъде посочено, че в случая се претендират връщане на суми, които са дадени по един недействителен договор за потребителски кредит. След като кредитодателят е сключил недействителен договор с потребител, то във всички случай дружеството е дало повод за завеждане на дело, било то за прогласяване недействителността 3 на договора, било то за връщане на дадено без основание по този договор.

Следва да бъде прието, че винаги е налице повод за завеждане на дело, тоест кредитната институция винаги е дала такъв повод, когато е налице засягане правата на длъжника-потребител, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. Даването на повод не следва да се тълкува само в случаите, когато кредитодателят е предприел някакви действия срещу длъжника по търсене на изпълнение по недействителния договор.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1996/11.02.2025г., постановено по гр.д.

№5624/2024г. по описа на РС-Пловдив, XIV гр.състав, с което е оставена без уважение молба, подадена от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на Решение №5088/17.12.2024г., постановено по гр.д.

№5624/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV гр.състав, в частта за адвокатското възнаграждение, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение №5088/17.12.2024г., постановено по гр.д.

№5624/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV гр.състав, в частта за разноските, като намалява адвокатското възнаграждение, което “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на адв. ** от 480 лв. на 360 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1996/11.02.2025г., постановено по гр.д.№5624/2024г. по описа на РС-Пловдив, XIV гр.състав в останалата част, с която е оставена без уважение молбата подадена от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на Решение №5088/17.12.2024г., постановено по гр.д.№5624/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV гр.състав, в частта за присъдените разноски за ССчЕ.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4