Определение № 4227 от 08.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4227 гр. Варна, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502093 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София, против разпореждане № 36284/26.09.2023г., постановено по ч.гр.д. № 11180/2023г. в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника А. Щ. А. с адрес: гр. Варна, за следните суми: сумата от 142,63 лв. обезщетение за забава върху главницата по договор за потребителски кредит № ********г. за периода 26.04.2022г. – 05.06.2023г., сумата от 51,63 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023г.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен, с твърдения, че претендираната лихва за забава не представлява неравноправна клауза. Поддържа се, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Твърди се, че не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползване на парите за повече време от уговореното и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №11180/2023г. на Районен съд - Варна, е образувано по подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника А. Щ. А. с адрес: гр. Варна, за следните суми: сумата 1927,74 лв., представляваща дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 697,85 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 25.05.2022г. – 05.06.2023г., сумата от 670,83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 1150 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 54,61 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.06.2023 г. – 29.08.2023 г., сумата от 19,77 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 05.06.2023 г. – 29.08.2023 г. , сумата от 19,01 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 05.06.2023 г. – 29.08.2023 г., сумата от 32,58 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 05.06.2023 г. – 29.08.2023 г., сумата от 142,63 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023г., сумата от 51,63 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023 г., сумата от 49,63 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023 г., сумата от 85,08 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023 г.

С уточнителна молба от 07.09.2023г. заявителят сочи, че вземанията за обезщетение за забава в размер на 142,63 лв. върху главницата и 51,63 лв. върху договорното възнаграждение за периода 26.04.2022г. – 05.06.2023г., предмет на настоящата частна жалба, съгласно чл.12.1 от договора са формирани от лихвен процент, съставляващ сбор от два компонента – 1. ОЛП и 10% върху цялата вноска (включващ задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението за закупени услуги) и 2.

Договорната лихва върху усвоената и непогасен на падеж главница съгласно чл.4.2. от ОУ.

Сочи се, че лихвата за забава се претендира за периода от 26.04.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 05.06.2023г., датата на предсрочна изискуемост.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително 2 заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта относно обезщетение за забава в размер на 142,63 лв. върху главницата и 51,63 лв. върху договорното възнаграждение, като е приел наличие на противоречие с императивната норма на чл. 33 от ЗПК.

Видно от посоченото в заявлението сумата в размер на 142,63 лв. и 51,63 лв. се претендират като лихва за забава, същото описание се установява и от уточнителната молба от 08.09.2023г. Същевременно в уточнителната молба и в разглежданата въззивна жалба се сочи, че начисленият процент включва възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но от друга страна във формулирания петитум отново се иска присъждане на сумата като мораторна лихва. Това противоречие при конкретизация на основанието за начисляване на претендираната сума не дава възможност да се направи извод за редовност на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба.

Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти затрудняват защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализирането на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение не следва да бъде издадена.

В допълнение следва да се отбележи, че посоченият от заявителя в жалбата начин на формиране размера на лихвата за забава, а именно: сбор от договорния лихвен процент по чл. 4 от ОУ – 41 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10 пункта не намира основание в договорните клаузи. Действително в чл. 12.1 от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, но това не води до извод, че възнаградителна и мораторна лихва е допустимо да се кумулират под общо наименование обезщетение за забава. Повторното начисляване на договорна лихва при просрочие представлява санкция за забавата на длъжника. Тази функция е присъща за неустойката, поради което начислената договорна лихва за просрочие всъщност представлява неустойка.

Същевременно, ако се приеме, че процентът 51% съставлява само лихва за забава, 3 както е посочено в заявлението и уточнителната молба, се налага извода за противоречие на императивното правило на чл.33 от ЗПК и съответно за нищожност на договорната клауза, поради което начислената лихва за забава не се дължи.

Въз основа на изложеното се налага извод за неоснователност на въззивната жалба, като разпореждането в обжалваната част следва да се потвърди.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 36284/26.09.2023г., постановено по ч.гр.д. № 11180/2023г. в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника А. Щ. А. с адрес: гр. Варна, за следните суми: 142,63 лв. обезщетение за забава върху главницата по договор за потребителски кредит № ********г. за периода 26.04.2022г.

– 05.06.2023г., и сумата от 51,63 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.04.2022 г. – 05.06.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4