Определение № 385 от 23.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Ловеч, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500174 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, Д-р Петър Дертлиев”№25, Офис сграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4,представлявано от изп.директор Юлия Юргакиева,чрез юрисконсулт Нели Пенчева-Атанасова,против Разпореждане № 262/15.03.2023г., пост.по ч.гр.д.№121/2023г.на РСЛуковит,с което заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено изцяло. Счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Излага теоритични постановки за целта на заповедното производство, въз основа на които заключава,че в заявлението е достатъчно да са описани обстоятелствата,от които произтича вземането,за да може да се извърши основната проверка дали е спорно.Останалите обстоятелства по съществото на претенцията ,са предмет на установяване в исковото производство по чл.422 от ГПК. На следващо място сочи,че договорът за заем е сключен с изричното съгласие на заемателя да бъде обезпечен с договор за поръчителство на „Ай Тръст“ООД. Твърди,че възнаграждението за поръчителя е уговорено да се дължи при евентуално неизпълнение от длъжника.Затова счита,че уговорката за дължимо възнаграждение на поръчителя не нарушава изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Развива че договорът за поръчителство има екцесорен характер по отношение на основния договор за кредит. Твърди,че договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор,тъй като е сключен между две юридически лица,което обуславя и липсата на забрана да се сключи чрез размяна на електронни изявления.Излага аргументи за изпълнение на всички реквизити на договора за поръчителство съгл.чл.19 от ЗПК. Твърди,че сумите по него не са част от договора за кредит,поради което и не са предвидени като част от разходите в ГПР. Отделно сочи,че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент, с ясен 1 погасителен план и без уговорки за промяна,поради което счита,че не са приложими изискванията на закона за референтни стойности,индекси и методики. Също в чл.19,ал.4 от ЗПК не е предвидено разходите за поръчител да се включват при формирането на ГПР. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 22.03.2023г., а жалбата е подадена на 24.03.2023г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№121/2023г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 28.02.2023г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 121/2023г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявил вземане срещу А. А. М. от с.Торос, Ловешка област,ул.“Бреза“№13, състоящо се от главница от 1000лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с №2403212, сключен на 14.06.2021г. с „Кредисимо”ЕАД, заедно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането на сумата, 194.48лв.-възнаградителна лихва за периода от 31.07.2021г. до 30.06.2022г., 174.12лв.обезщетение за забава,начислено за периода от 01.01.2021г. до подаване на заявлението, като такава не е начислявана за периода на извънредното положение, съгл.чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В т.12 заявителят е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането, а именнона 12.08.2021г.е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,по силата на което на заявителя е прехвърлено вземането, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство,с всички принадлежности и привилегии. С уведомително писмо с изх.№УПЦ-ПКРС-АТ/2403212 от дата 22.08.2021г. е изпратено известие от „Агенция за събиране на вземания“АД като пълномощник на цедента.

Обяснява,че на 14.06.2021г. А. А. М. е сключил Договор за кредит с №2403212 с „Кредисимо“ЕАД,по силата на който е получил сумата 1000лв. и се е съгласил да я върне,съгласно погасителния план,като дължи и договорна лихва за ползване на кредита. Между „Ай Тръст“ЕООД и А. М. е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство,във връзка с възникналото облигационно отношение по договора за кредит. На същата дата е сключен и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ЕООД(поръчител) и „Кредисимо“ЕАД,по силата на който поръчителят се е съгласил за отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит. Поради неизпълнение на последния, задължението е удовлетворено от поръчителя,а длъжникът все още не е възстановил изплатения дълг. С това обосновава правния си интерес за подаване на заявлението.

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми.

Към заявлението са приложени-Договор за потребителски кредит №2403212 от 2

14.06.2021г. с Приложение №1-погасителен план, Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ЕАД, Договор за поръчителство от 14.06.2021г. между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2021г. между „Ай Тръст“ЕООД и А. М. с приложение №1-Пожасителен план към него,

С атакуваното Разпореждане №262/15.03.2023г. РС-Луковит е отхвърлил заявлението изцяло,като е приел, че вземането се основава на договор за поръчителство, в който се откриват неравноправни клаузи и се цели заобикаляне на ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК. Развил е мотиви,че двата договора са обусловени, като потребителят е задължен да учреди поръчителство,за да получи искания кредит. По този начин заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство се включва в общата дължима сума и води до оскъпяване на кредита,което е нарушение на добрите нрави и обосновава нищожност на договора за поръчителство.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Вземането е индивидуализирано по изисквания начин.

Съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд,че с уговарянето на договор за поръчителство към отношението по предоставяне на потребителския кредит, е въведена неравноправна клауза. Макар отношенията между кредитора, длъжника и поръчителя да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно,че се касае за обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. От клаузите се изяснява,че избраният договор за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя.

Налице е дълг по кредитно правоотношение,с уговорени обезпечения и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад разделянето на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделни договори(между длъжника и поръчителя и между поръчителя и кредитора), ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора ГПР,а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България.

Не отговоря на договорните клаузи тезата от частната жалба,че възнаграждението на поръчителя се дължи само при неизпълнение. Възнаграждението е предвидено като редовен месечен ангажимент-чл.1,ал.2 и чл.4 от договора. В погасителния план към него изрично е посочено,че „Възнаграждението на поръчителя е в размер на 74.32лв.на месец за периода на 3 действие на договора за кредит.“

Макар обезпечаване на вземането чрез поръчителство да е нормален, разбираем и наложил се в практиката подход, ясно е,че с него се постига гарантиране на сигурен доход без насреща да се е престирала услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо едновременно с месечната вноска по договора за кредит, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга,която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл.10а,ал.4 от ЗПК.

Налице е и противоречие с нормата на чл.33 от ЗПК,тъй като в случая при забава и неизпълнение на длъжника, в негова тежест се възлага и възнаграждение за поръчителство и лихва за забава на същото.Съгласно цитираната императивна норма при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.В случая освен лихвата за забава по кредитното правоотношение,се търси и възнаграждение за поръчителството и лихва за забава върху него.

Липсват и доказателства за обосноваване на надлежна активна легитимация на заявителя,като цесионер,съгласно изискването на чл.410,ал.3 от ГПК-не е представен цитираният договор за цесия и документите,касаещи уведомяването на длъжника и легитимирането на новия кредитор.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема, че Разпореждане № 262/15.03.2023г., пост.по ч.гр.д.№121/2023г.на РС-Луковит е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 262/15.03.2023г., постановено по ч.гр.д.

№121/2023г. на РС-Луковит, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4