Решение № 935 от 27.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Варна, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110201450 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Панивалбг“ ЕООД-гр.Варна срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0063691 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Въззивното дружество счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен и необоснован, поради следните пороци: липса на надлежно описание на претендираното нарушение; неяснота за какво нарушение е наложено наказанието; лишаване на санкционираното лице от възможността да заплати наложената санкция в намален размер или да сключи споразумение с АНО; нарушение на принципа „non bis in idem“, поради санкционирането му за същото деяние и с други ел. фишове; неоснователен отказ да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че в ел. фиш не е посочена надлежната дата на извършване на нарушението, като се изразява становище, че това е датата, на която е възникнало 1 задължението за сключване на застрахователен договор. Въззивното дружество счита, че за да се ангажира отговорността на собственика не е необходимо да се установи управление на МПС, но в тези случаи следва да се проведе административнонаказателно производство по общия ред, започващо със съставяне на АУАН. Намира и че нормативно установените правила относно наказанието глоба не могат да намерят приложение по аналогия и относно наказанията имуществена санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Й. А. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави искане за отмяна на оспорения ел. фиш и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.01.2024г. лек автомобил марка „Пежо 308“ с рег.№ В 0619 ВК, собственост на „Панивалбг“ ЕООД, се движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в посока бул.“Васил Левски“. В 09,45 часа, в близост до автобусна спирка „Акациите“, поради движение с превишена с к о р о с т автомобилът бил заснет от автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с идентификационен № 11743с9. Впоследствие от служител при ОД на МВР-Варна била извършена справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“ и било установено, че към момента на управлението му за автомобила не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил установен собственикът на превозното средство и за констатираното по този начин нарушение на въззивното дружество бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на процесните дата и място е било установено управление на МПС- „Пежо 308“ с рег.№ В 0619 ВК, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз 2 основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата предоставя възможност застрахователен договор да бъде сключен и от всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена специална санкция, а според четвъртата алинея на цитираната норма когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция се налага на собственика на моторното превозно средство.

В Кодекса за застраховането е предвидена възможност за установяване на нарушения от вида на процесното с автоматизирано техническо средствопо силата на чл. 647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал.

5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с идентификационен № 11743с9 съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по посочения булевард, в района на автобусна спирка „Акациите“. Използваното автоматизирано техническо средство представлява преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване. Доколкото в случая не се касае за нарушение, свързано с работа на АТСС в режим на измерване, не е необходимо представянето на доказателства за извършено тариране на уреда, но по делото все пак е приложен Протокол за проверка №074-СГИСИС/05.06.2023г., удостоверяващ изправността на техническото средство.

По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от който е видно, че е било установено 3 движението именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Снимката, на която е виден автомобила, съдържа отбелязванията за място, скорост на движение и др., като позволява да се установи без съмнение точният регистрационен номер на превозното средство. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът приема, че процесният автомобил действително е бил в движение на посочените в ЕФ дата и място.

От приложената по АНП справка от Гаранционен фонд (извършена както по регистрационен номер, така и по номер на рама), е видно, че към дата 11.01.2024г. процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. От приложената по АНП справка е видно, че лекият автомобил е собственост на санкционираното дружество.

След като с автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното МПС, за което не е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, законосъобразно на дружеството-собственик на автомобила е наложена имуществена санкция по реда на чл.638, ал. 4 от КЗ.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно въззивното дружество е било санкционирано с обжалвания електронен фиш. Наказанието също е определено законосъобразно, в предвидения в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ фиксиран размер.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са констатирани. Не представлява основание за приложение на цитираната норма обстоятелството, че дружеството е санкционирано с няколко ел. фиша, като наложената с първия от тях имуществена санкция е била заплатена незабавно.

Напротив, извършването на няколко нарушения от един и същи вид представлява отегчаващо, а не смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът не констатира нарушение на принципа non bis in idem, който се прилага при идентичност на субекта в два процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни".

4

С приложените към жалбата електронни фишове въззивното дружество е санкционирано за нарушения на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, извършени със същия автомобил, но на дати съответно -04.12.2023г., 27.01.2024г. и 29.01.2024г.

Налице са следователно няколко различни деяния, всяко от които осъществява състава на процесното нарушение. Правната теория дефинира понятието „деяние“ като система от движения или въздържане от такива, извършени под контрола на съзнанието, въз основа на конкретни условия на време място и обстановка, въз основа на конкретно взето решение. В случая установяването на управление на различни дати и на различни места води до извод за наличие и на няколко отделни нарушения. Съдът намира, че преминаването с определено МПС по даден маршрут в рамките на един ден и въз основа на едно взето решение следва да се разглежда като едно деяние, дори и управлението на автомобила да е било констатирано от различни екипи в отделни точки от маршрута. С управлението на автомобил без съответен договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по даден маршрут се създава едно противоправно състояние, при което субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на нарушението през определен период от време, докато трае управлението, осъществявано въз основа едно взето решение. Констатирането на това противоправно поведение през различни интервали в рамките на този маршрут не може да обоснове извод за извършване на отделни, самостоятелни административни нарушения.

В случая обаче не може да се приеме, че е налице едно деяние, извършено въз основа на едно взето решение и следователно процесното нарушение, като извършено при различни обстановка, дата и място, подлежи на самостоятелно санкциониране. Следва да се отбележи, че поради наличие на противоречива съдебна практика по подобни случаи е образувано Тълкувателно дело №2/2023г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, но дори и съобразените при образуването му съдебни решения визират неколкократно заснемане на дадено МПС в рамките на един ден, а не на различни дати.