Решение № 646 от 19.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 291 19.07.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Жана

Кметска прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1971 по описа за 2015 година.

Производството е образувано по искова молба на И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., всички представлявани от пълномощника им – адвокат Гонкова, против Г.Т. ***, за осъждане на ответника да им заплати суми, представляващи съответния за всяка дял от получено обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот №04008 по плана за земеразделяне на землището на с.Съдиево, полагащо се на собствениците, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както следва: на И.Щ.

– сумата от 28 417,67 лв.; на А.А. – сумата от 14 208,83 лв.; на Т.К.

– сумата от 14 208,83 лв.; на С.Г. – сумата от 14 208,83 лв.

Ищците твърдят, че с решение

№13/09.05.1997 год. по преписка

№4227/26.02.1992 год. ПК Айтос възстановила на наследниците на А.Ч.А.в нови реални граници правото на собственост върху поземлени имоти, вкл. нива от 11,281 дка, пета категория, в м.“Дюзлюка“ в землището на с.Съдиево, имот №04008 по плана за земеразделяне.

Заявяват, че наследодателят А.Ч.А.е починал на 01.02.1990 год. и е оставил наследници дъщерите си И.Щ. и И.Ж., както и внучките си А.Ч. и Т.К. – дъщери на покойния му син Ч.Ч., починал на 07.09.1989 год. Посочват, че И.Ж. починала на 14.05.2011 год. и оставила за свои наследници по закон С.Т.Г. и ответника Г.Т. Ж..

Твърди се в исковата молба, че с писмо от 25.02.2013 год. кметът на Община Айтос уведомил наследниците на Атанас Атанасов за размер на дължимото обезщетение за преминаване на обект „ВЛ 110кV п/ст Айтос – Слънчев бряг-запад“ през собствения им недвижим имот №040008 в землището на с.Съдиево, а именно сумата от 85 253 лв., както и за необходимите документи, които следва да бъдат представени от собствениците. Заявява се, че към писмото бил представен протокол №4/08.10.2012 год. одобрен от кмета на община Айтос за приемане на корекционни коефициенти и справедлива пазарна оценка за определяне на размера на обезщетението на собственика на неурегулиран поземлен имот, върху който възниква сервитут при изграждане на новия обект.

Ищците заявяват, че на 04.04.2013 г. само един от наследниците, а именно Г.Т. Ж., се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност - № 105 том II рег.№ 1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по регистъра на нотариус Бисер Демирев- рег.№ 324 на НК в района на PC гр.Айтос, с който по реда на чл.

587 ал.2 ГПК бил признат за собственик по давностно владение на нива с площ 11.281 дка , съставляваща поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на с.Съдиево, общ.Айтос.

Заявява се, че със заповед № РД-08-404/ 23.04.2013 г. на кмета на Община Айтос именно на Г.Т. Ж. е изплатен пълния размер на обезщетението.

Ищците заявяват, че с решение № 27 от 06.02.2015 г. постановено по гр.дело № 542/ 2014 г. по описа на PC гр.Карнобат,влязло в законна сила на 17.06.2015 г., е прието за установено по иска на настоящите ищци против Г.Т. Ж., че И.А.Щ. е собственик на 2/6 ид.части, А.Ч.А. е собственик на 1/6 ид.част, Т.Ч.К. е собственик на 1/6 ид.част и С.Т.Г. е собственик на 1/6 ид.част от недвижим имот, представляващ нива с площ 11.281 дка, съставляваща поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на с.Съдиево, общ.Айтос и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II рег.№ 1656 дело № 244 от 04.04.2013 г. по регистъра на нотариус Бисер Демирев-рег.№ 324 на НК в района на PC гр.Айтос, с който Г.Т. Ж. е признат за собственик на гореописания недвижим имот, над частта която притежава по наследство от А.Ч.А., а именно -1/6 ид.част от същия. Заявява се, че в случая определеното по посочения ред обезщетение за засегнатия поземлен имот № 040008 по плана на земеразделяне на с.Съдиево, дължимо на собствениците, е получено само от Г.Т. Ж.. Всеки от съсобствениците има право да получи част от обезщетението, съответстваща на дела му от поземления имот, а именно: И.А.Щ. като собственик на 2/6 ид.части следва да получи 2/6 части от 85253 лв. или 28417.67 лв.; А.Ч.А. като собственик на 1/ 6 ид.част следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.; Т.Ч.К. като собственик на 1/ 6 ид.част следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.; С.Т.Г. като собственик на 1/ 6 ид.част следва да получи 1/6 част от 85253 лв. или 14208.83 лв.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат претенцията, ангажира доказателства.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска и въвежда възражение за прихващане със свое вземане. От фактическа страна ответникът заявява, че между страните е безспорно възстановяването на имоти в землището на с.Съдиево с решение № 013 от 09.05.1997 на ПК , а сега ОСЗ гр. Айтос по преписка № 4227 от 1992 год. в полза на наследниците на А.Ч.А.. Заявява се от ответника, наследниците на А.Ч.А.са се споразумели предварително през 1997 година с влизане на решението в законна сила да разпределят имотите съобразно дяловете си, като представят в административната служба проект - делба с реално разпределение на имотите, въз основа на което всички собственици да влязат във владение съобразно споразумението. Твърди се от ответника, че имот № 040008 с трайно предназначение нива, с площ от 11.281 дка , пета категория местност „Дюзлюка„ по дял бил записан на майка му И.А.Г. с ЕГН ********** и този имот, със съгласието на майка му, той владее от момента на споразумението и промяната на партидата в Об. служба „ Земеделие „ гр. Айтос, до настоящ момент, със знанието и съгласието на всички наследници. Заявява се, че всички наследници владеят дяловете си от 1997 година на основание разпределената наследствена земя по споразумението между тях и предварителната спогодба от 1997 година и в настоящ момент ,като ги отдават под аренда или наем със знанието и съгласието на всички заинтересовани страни. Ответникът заявява, че с нот.акт № 105 , том II ,рег. № 1656 нот.дело № 244 от 04.04. 2013 год. по регистъра на нотариус Бисер Демирев peг. № 324 на НК с район на действие PC - Айтос, по реда на чл. 587 ал. 2 от ГПК бил признат за собственик по давност и владение на нива с площ от 11.281 дка, съставляваща поземлен имот № 040008 по план за земеразделяне на с.Съдиево , община - Айтос ,местност „Дюзлюка „ при граници и съседи : имоти № 040009- нива ; имот № 040019-нива ; имот № 040007-нива и полски път № 000078 на Община – Айтос. Твърди, че този имот владее от 1998 година заедно със семейството си с изричното съгласие на майка му, като пряк наследник и с реален дял върху имота по постигната между съсобствениците спогодба. Заявява, че върху процесния имот е възникнал сервитут при изграждане на нова „ВЛ 110кV п/ст „Айтос - Слънчев бряг -запад „ на обект № 040008 от дата 20.03.2011 година. Заявява се, че с писмо изх. № 94-00-462 от 25.02.2013 година кметът на

Община Айтос уведомил писмено наследниците на А.Ч.А.за размера на дължимото обезщетение за преминаване и определеният сервитут в полза на енергийното предприятие и процедурата за изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът , като освен това енергийното предприятие дължи на собственика на служещият имот възстановяване на причинените вреди на имота съгласно императивната норма на чл.65 ал. 2 от ЗЕ.

Твърди се, че никой от наследниците не е заявил права за обезщетение, единствено ответникът заявил такива права, тъй като владее имота на правно основание, като предоставен от майка му като реално определен дял от постигната спогодба между всички сънаследници .

Заявява, че владее имота със знанието на всички, без претенции или спор за подобренията, изразяващи се в засаждане на черешова градина, които подобрения се обработват от 1998 година до днес. Твърди, че той и съпругата му засадили дръвчета с помощта на приятели и близки роднини от страна на съпругата му. До 2001 година облагородявали земята и вече я били засадили. В последствие част от насажденията били унищожени от животни и от 2011 година ответникът и семейството му започнали цялостна подмяна на унищожените дръвчета и в последните четири години, след положен труд и средства, черешовата градина получила друг вид с циментови колове и стабилна ограда вместо старите дървени колове.

Ответникът признава, че след представяне на необходимите документи за права върху поземленият имот, при приключила административна процедура му бил изплатен пълния размер на обезщетението от 85 253 лв.

В случай, че съдът приеме исковата претенция за основателна, като подобрител върху имота, владял го на правно основание, и извършени подобрения със съгласието на всички наследници, ответникът прави възражение за прихващане.

Твърди, че владението на имота е получил при постигнато споразумение със съсобствениците и изготвена проект - делба за всички имоти на основния наследодател, като имота, предмет на спора за обезщетение от ищците, владее в период от сключване на споразумението и в настоящ момент ,със съгласието на всички съсобственици.

Заявява, че е считал имота за свой, като владелец формирал animus в съответствие с придобивното основание и с издаденият констативен нотариален акт.

Заявява, че сумата, която се претендира от ищците по делото като обезщетение, е определена на основание завишената стойност на имота вследствие извършените от него и семейството му подобрения. Твърди, че без извършените от него подобрения цената на обезщетението, за което претендират ищците по делото, нямаше да бъде в такъв размер. Заявява, че е налице увеличение стойността на имота , като оценката за унищожените дръвчета като компенсация е

74 177.00 лева, за която претендира прихващане с предявените вземания при евентуално уважаване на основния иск.

Счита, че отмяната на нотариалният акт има за последица превръщането му от добросъвестен владелец в недобросъвестен владелец, като недобросъвестният владелец има правата на добросъвестен само в хипотезата на чл. 74,ал. 2 от ЗС - когато собственикът е знаел, че в имота му се правят подобрения, но не се е противопоставил. Твърди, че вземанията по иска и по възражението за прихващане имат облигационен характер, като при преценката съдът трябва да изследва каква би била оценката на имота, като цена без подобренията, и каква е тя в настоящия момент с подобренията , изразяващи се в поддръжка и засаждане на 11 декара нива с овощни дръвчета - череши , което подобрение напълно е било осъществено в края на 2012 година, с трайно прикрепени към земята черешови дръвчета, които са трайни насаждения и всяко едно от тях има отделна цена от земята. Заявява, че така е формирано и обезщетението за право на преминаване, където земята отделно е оценена като стойност, а унищожените дръвчета са оценени отделно.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства (преписка на ПК Айтос), че в качеството им на наследници по закон на А.Ч.А., б.ж. на с.Съдиево, поч.на 01.02.1990 г., им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне собствеността върху притежаваните от общия им наследодател земеделски земи в землището на с.Съдиево, в това число и върху поземлен имот с площ от 11,281 дка с идентификатор 040008 по КВС на землището на с.Съдиево , находящ се в местността „Дюзлюка“, пета категория с начин на трайно ползване – нива.

Установява се от представените по делото доказателства, а и между страните не се спори, че през 1998 г. наследниците на А.Ч.А.са започнали процедура за извършване на доброволна делба на възстановените им земеделски земи, но не са сключили формален договор. Приложения в преписката договор за доброволна делба от 25.07.1995 год. е неотносим, тъй като има за предмет земи, възстановени в по-ранен момент – процесния имот е възстановен с решение №13/09.05.1997 год.