Решение № 1168 от 03.12.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1223/2019
- Вид
- Решение № 1168
- Подписан
- 03.12.2019
- В сила
- 03.01.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Закон за електронните съобщения
- чл. 226, ал. 3 · Закон за електронните съобщения
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 289 · Търговски закон
- чл. 298 · Търговски закон
- чл. 298, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 302 · Търговски закон
- чл. 307 · Търговски закон
- чл. 309 · Търговски закон
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
1168/3.12.2019г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1223/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
“Теленор България“ ЕАД против „С. Б“ ЕООД гр. Шумен, с която по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева за ползвани електронни съобщителни услуги, през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателно плащане, първоначално обективно кумулативно съединен с осъдителен иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1 400 лева - начислена договорна неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги с абонатен номер № ***Ищецът обосновава исковите си претенции твърдейки, че на 12.11.2014 г., със Заявление за смяна на собственост сключил с ответника договор за предоставяне на мобилна далекосъобщителна услуга, със срок на действие до 12.11.2016 г., през 12 броя мобилни номера. На 24.11.2014 г. между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** по програма Go Web Unlimited 1000 със срок на действие до 24.11.2016 г.. За предоставените далекосъобщителна услуга ответникът бил заведен при ищеца - оператор с абонатен номер № ***За потребени и неплатени услуги през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. ищецът издал на абонатния номер на ответника, Фактура №
**********/01.10.2016 г. на стойност 193.72 лева. Поради неплащане в срок цената на потребените услуги, ищецът прекратил едностранно Договора с абонатен номер № *** и с Фактура № **********/01.11.2016 г. начислил неустойка в размер на 1 400 лв. Въз основа на Заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 177/2019 г., по описа на
РС Шумен, като срещу длъжника било издадена Заповед № 219/07.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение на сума в общ размер 1 593.72 лева. Поради постъпило в срока от длъжника възражение по чл. 414 ГПК подава настоящата искова молба, като моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът, с абонатен номер № ***, дължи на ищеца сума в размер на 193.72 лв. - неплатени далекосъобщителни услуги, за периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата па подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата. В случай, че установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е недопустим, е предявен, в условията на евентуалност, осъдителен иск с цена 193.72 лева за ползвани мобилни телефонни услуги от абонатен номер № ***за периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. ведно с искане за законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателно плащане на вземането. С исковата молба е предявен в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение осъдителен иск срещу ищеца с цена 1400.00 лева - неустойка по Договора с абонатен номер № ***Претендира разноски.
Ответникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, в което заявява, че не дължи вземането по издадената Заповед за изпълнение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор, с който намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че след получаване на Определение № 1310/30.04.2019 г., с което заповедният съд частично е обезсилил Заповедта за изпълнение относно сумата от 1 400 лв. и относно сумата 346.14 лв., на 21.05.2019 г. платил сумата 193.72 лв. и сумата 7.80 лв., за които заповедта е останала в сила, поради което моли установителния иск да бъде отхвърлен. По отношение на осъдителния иска с цена 1400 лв. - неустойка по Договора намира, че в приложенията към исковата молба такъв няма, но не оспорва факта, че бил в договорни отношения с ищеца, по които е и извършеното плащане. Твърди, че към представените доказателства липсва надлежно писмено уведомяване на ответника за прекратяването на Договора. Позовава се на неравноправност на клаузата в чл. 7.3 от Договора, като уговорена не индивидуално, както и намира същата за нищожна поради това, че накърнява добрите нрави. Претендира разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава молба рег. № 19043/30.10.2019 г., с която поддържа исковете. Не оспорва представеното Платежно нареждане от 21.05.2019 г., с което е платена в хода на процеса сумата за далекосъобщителни услуги, като намира, че с това си действие ответникът признава иска, но счита, че възразявайки срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е причина за завеждане на исковото производство, поради което дължи разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за смяна на собственост от 12.11.2014 г.
/л. 13/, „С. Б“ ЕООД заместил старият потребител „С.Б“ ООД, като страна по Договор за предоставени от ищеца услуги, при Общите условия на оператора /л. 26/, през мобилни номера, както следва: *** по програма Business Master L New; *** по програма Business Master L New; *** по програма Business Master XL New; *** по програма Business Master S;*** по програма Business Master М; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master L New; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master S. Първоначалния срок на договора е продължен с нов срок от 24 месеца, който изтича на 12.11.2016 г..
С Договор за мобилни услуги от 24.11.2014 г. /л. 8/, сключен при Общите условия на оператора /л. 26/, ищецът е предоставил на ответника мобилна далекосъобщителна услуга, за срок до 24.11.2016 г., през мобилен номер *** по програма Go Web Unlimited 1000
От Фактура № **********/01.10.2016 г. /л. 16/ се установява, че за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г., като задължение на ответника е начислена сумата 197.26 лв., с ДДС, от която: разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги - 36.01 лв.; месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски/ - 128.37 лв.
Въз основа на седем Заявления на ответника от
10.10.2016 г. /л. 61 - л. 74/, мобилните номера: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, са пренесени от мрежата на “Теленор
България“ ЕАД в мрежата на „М – тел“.
От Фактура № **********/01.11.2016 г. /л. 21/, се установява, че като задължение на ответника е начислена сума в размер на 1 611.98 лв., от която: за отчетен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г. общо 14.72 лева, с ДДС - разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги - 11.49 лв. и месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски/ - 0.78 лв.; задължение за предходен период - 197.26 лв., с ДДС и неустойка - 1 400 лв.
От приобщеното
ЧГД № 177/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 1051/18.01.2019 г., по описа на ШРС, в полза на заявителя - ищец срещу длъжника - ответник е издадена Заповед № 219/07.20.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: 1 593.72 лева - неплатени далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2014 г., фактурирани под индивидуален номер на абоната***, за които операторът е издал крайна фактура № **********/01.11.2016 г., платима в срок до 16.11.2016 г. и 346.14 лв. (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г., както и сумата 258.27 лева – разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника на 07.03.2019 г., който на 13.03.2019 г. е подал възражение по чл. 414 ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 25.03.2019 г.. С молба рег. № 7390/30.04.2019 г., изпратена по куриер на 25.04.2019 г., заповедният съд е уведомен за подадената искова молба. С Определение № 1310/30.04.2019 г., по ГД № 177/2019 г., по описа на РС Шумен, влязло в сила, заповедният съд е обезсилил издадената Заповед № 219/07.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева - неплатени далекосъобщителни услуги потребени през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2014 г., както и сумата от 346.14 (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) лева - мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г..
От представеното Платежно нареждане /л. 46/ с наредител „С.-Б“ ЕООД и получател „Теленор България“ ЕАД се установява, че на 21.05.2019 г. ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата 201.52 лв. с посочено основание „по ЧГД № 177/2019 г. на РС Шумен, представляваща 193.72 лв. главница и 7.80 лв. лихви“.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Искът предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ЧГД № 177/2019 г., по описа на РС Шумен/, документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед № 219/07.02.2019г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК, възражение рег. № 4463/13.03.2019 г. и заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 219/07.02.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск, която е за сумата от 193.72 лв. и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 219/07.02.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в частта относно сумата 193.72 лв., по Договор за далекосъобщителни услуги с абонатен № ***, през периода 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. Ето защо установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Разпечатката съдържа 35 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbece0ea-0456-406c-8476-8c88f5a60d8f