Определение № 2036 от 23.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 18.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900299 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от П. П. П., чрез адв.А.С. срещу решение №82 от 12.10.2023г., постановено по в.т.д. №20232001000124 по описа за 2023г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №27А/27.10.2020г., постановено по т.д. №3/2019г. по описа на Окръжен съд- Ямбол в частта, с която е осъдена П. П. да плати на „Трейс Ямбол“ АД, на основание чл.240, ал.2 и сл.ТЗ, вр. чл.5.4. от Договор за възлагане на управление от 13.01.2017г., сумата 18 272.87 лева- обезщетение за виновно причинени вреди на дружеството вреди от сключени неизгодни сделки от ответницата като негов законен представител, през периода 01.01.2017г.-05.09.2018г., ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до окончателното плащане, като са присъдени и съответна част от разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне по недопустим иск, предявен срещу лице, което не е процесуалноправно легитимирано. Евентуално се поддържа, че е неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Касаторът излага доводи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е изложил собствени мотиви, не е анализирал доказателствата, не е обсъдил всички доводи и възражения на страните.

Навежда подробни аргументи за незаконосъобразността и необосноваността на решението, като поддържа 1 възраженията си, че за 2017г. е освободена от отговорност като член на СД на ответното дружество, че сключените договори с дружествата подизпълнители /“Алверс Комерс“ ООД, „Стройпарк“ ЕООД, „Плант Консулт“ ЕООД и „Дендро Протект“ ЕООД/ са действителни и сключени със знанието и разрешението на СД, че липсва решение на ОСА за водене на процес срещу нея. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и по-специално: Следва ли въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора? Следва ли въззивният съд да изготви собствени мотиви, като характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не контролно-отменителна, или е достатъчно само да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение?; 3. Кой причинява вредата и следва да заплати обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД- вреди т невъзможност за ползване на парични средства в хипотезата на плащане от възложителя на изпълнителя по договор, който не е изпълнен от изпълнителя /за периода от плащането до връщането на средствата/- изпълнителят, който е получил сумите, или физическото лице, представляващо възложителя, наредило плащанията?; 4. Кой е надлежен ответник при претенция от възложителя по договор за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД- причинена вреда от неправомерно задържани парични суми в хипотезата на неизпълнен договор от изпълнителятози, който е получил сумите, без да е изпълнил договора или физическото лице, представляващо възложителя, което е наредило плащанията в полза на изпълнителя по договора?“.

Твърди, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001г., т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС /първи и втори въпрос/; ППВС №1/1985г., ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и множество решения по чл.290 ГПК /втори въпрос/.

Поддържа, че по отношение на трети и четвърти въпрос е налице основанието на т.3 на чл.280, ал.1 ГПКще допринесат за развитието на правото.

Поддържа и предпоставките за допускане до касация по чл.280, ал.2 ГПКвероятна недопустимост на решението, както и очевидна неправилност, като 2 доводите са идентични с изложените в касационната жалба.

Ответникът „Трейс Ямбол“ АД не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ за сумата 18 272.87 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2019г. до окончателното плащане, въззивният съд намира за безспорно, че ответницата е била изпълнителен директор на ищцовото дружество в периода от 30.12.2011г. до 05.09.2018г. и е освободена от отговорност по реда на чл.240, ал.3 ТЗ за дейността си през 2017г., но не и за 2018г. Приема, че в изпълнение на договори за обществени поръчки от 20.03.2014г. и 31.07.2014г., сключени с Община Любимец, ищецът е извършил СМР /ремонт на улици в гр.Любимец, въведени в експлоатация м.11.2014г.-м.01.2015г./, след което е сключил процесните договори за ремонт на същите улици: договор от 18.09.2017г. с „Алверс Комерс” ООД, изменен с анекс от 15.11.2017г., за СМР на обща стойност 59 760.42 лева; договор от 05.09.2017г. с „Дендро Протект” ЕООД, изменен с анекс от 03.11.2017г., за СМР на обща стойност 59 974.68 лева; договор от 01.09.2017г. със „Стройпарк” ЕООД, изменен с анекс от 15.11.2017г., за СМР на обща стойност 59 974.68 лева и договор от 01.02.2018г. с „Плант Консулт” ООД, за СМР на обща стойност 59 994.30 лева. Съдът приема, че между страните /възложителят „Трейс Ямбол“ АД, представляван от ответницата/ е договорено извършването на конкретни СМР, индивидуализирани в приложените количествено-стойностни сметки, като е постигнато съгласие заплащането да е след приемането изпълнената работа. С анексите са уговорени авансови плащания, но такива не са били извършвани.

Решаващият съдебен състав констатира, че между страните по договорите са съставени приемо-предавателни протоколи в периода 10.01.2018г.16.03.2018г., отново подписани от ответницата, с което е прието, че възложените работи са изпълнени, респективно на същите дати са издадени фактури за приетите СМР, въз основа на които са извършени плащанията по всеки от четирите договора /на 02.03.2018г. сумата от 59 760.42 лева в полза „Алверс Комерс” ООД; на 20.02.2018г. сумата от 59 974.68 лева в полза на „Дендро Протект” ЕООД; на 01.02.2018г. сумата от 40 353.48 лева в полза на „Стройпарк” ЕООД и на 28.03.2018г. сумата от 59 994.30 лева в полза на „Плант Консулт” ООД/.

3

Съдът намира за доказано, че след освобождаването на ответницата като изпълнителен директор, ищецът е предявил срещу четирите дружества искове за връщане на сумите като получени без основание, ведно лихвите от сезирането на съда, като четирите търговски дела са приключили с одобрени съдебни спогодби, с които страните приемат, че претендираните суми подлежат на връщане, тъй като са били получени при пълно договорно неизпълнение; констатират, че сумите са възстановени напълно /от „Алверс Комерс” ООД на 21.12.2018г., от „Дендро Протект” ЕООД на 20.12.2018г., от „Плант Консулт” ООД и „Стройпарк” ЕООД - на 28.12.2018г./ и постигат съгласие, че „Трейс Ямбол“ АД се отказва от претенциите за законни лихви върху главниците от завеждането на делата.

Въззивният съд стига до извод, че ответницата, като законен представител на ищцовото дружество, е подписала фиктивни протоколи за приемане на СМР, без да е налице каквото и да е изпълнение, като това е довело до неправомерно отклоняване на парични средства към посочените погоре четири дружества. Доколкото всички приемо-предавателни протоколи са били подписани през 2018г., не може да се приеме, че ответницата е била освободена от отговорност.

С оглед изложеното, решаващият съдебен състав намира, че се доказва деликтно поведение, ангажиращо отговорността на П. П. на основание чл.240, ал.2 ТЗ за вреди, равняващи се на законната лихва върху отклонените парични средства за периода от разпореждането с тях до възстановяването им или сумата 18 272.87 лева. Приема за неоснователни останалите възражения на ответницата, като намира доводите й, че лихвите следвало да бъдат търсени от получателите на средствата, за неотносими, тъй като се касае за вземания, дължими на различни правни основания и с различен начален момент на забава. Счита, че възраженията, че плащанията били наредени заедно с друг член на съвета на директорите, са неоснователни, тъй като евентуалната отговорност и на други лица не изключва тази на ответницата, а също така именно нейното поведение по фиктивното приемане на несвършена работа е причината за увреждането. Твърденията, че плащанията са били извършени авансово, не се подкрепят от събраните доказателства, тъй като се установява, че плащанията са по фактури, издадени въз основа на подписаните от ответницата приемателни протоколи.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, респективно липсата на такава е основание за обезсилване на постановеното решение като недопустимо. В случая обаче, всички наведени в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи и възражения са относими към материалноправната легитимация на 4 ответницата, т.е. касаят правилността на решението, а не неговата допустимост. Предмет на делото е отговорността на ответницата, в качеството й на член на СД на ищцовото дружество, за вреди от сключени увреждащи сделки на основание чл.240, ал.2 ТЗ, поради което не може да се приеме, че тя не е пасивно процесуалноправно легитимирана по предявения иск. В исковата молба са изложени множество твърдения за различни действия на ответницата, в резултат на които дружеството е претърпяло вреди, включително сключването на процесните договори с „Алверс Комерс” ООД, „Дендро Протект”, „Плант Консулт” ООД и „Стройпарк” ЕООД, без да е имало нужда от тях, предвид липсата на гаранционни претенции от Община Ямбол по договорите за СМР с ищеца, както и плащания на СМР по тези договори без фирмите- подизпълнители изобщо да са работили на обектите.

Ищецът е заявил, че недължимо платените суми са били възстановени в хода на образуваните съдебни производства срещу четирите дружества, приключили със съдебни спогодби, като вредата, за която носи отговорност ответницата е в размер на законната лихва от плащането до възстановяването на сумите. Дали ответницата носи отговорност за конкретните вреди, твърдени като причинени от нейната дейност, е въпрос на доказване по делото и на основателност на претенциите.

Поставеният въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, свързан с оплакването за липса на произнасяне по възражението, че искът е недопустим, тъй като липсва решение на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на ищцовото дружество за водене на дело срещу ответницата по чл.240, ал.2 ТЗ, е пряко относим към допустимостта на обжалваното решение. Въззивният съд не е изложил мотиви по това възражение. За допустимостта на производството обаче съдът следи служебно, включително и касационната инстанция. В настоящата хипотеза не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост, тъй като, за разлика от дружеството с ограничена отговорност /чл.145, вр. чл.137, ал.1, т.8 ТЗ/, при акционерното дружество законодателят не е предвидил като условие за допустимост на иска за търсене на отговорност за вреди от членовете на Съвета на директорите вземането на нарочно решение от ОСА. Цитираната от касатора разпоредба на чл.221, т.10 ТЗ, вр. чл.240, ал.3 ТЗ регламентира правомощието на ОСА да взима решения за освобождаване от отговорност на членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите. Взетото решение по чл.221, т.10 ТЗ, вр. чл.240, ал.3 ТЗ е пречка за реализиране на отговорността за вреди по чл.240, ал.2 ТЗ на членовете на съветите, но в случая ответницата е освободена от отговорност единствено за дейността си през 2017г., но не и за увреждащи действия през 2018г.