Решение № 15149 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15149 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от С. ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110149952 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците С. Л. Я. и А.

Я. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на солидарна отговорност следните суми: 1456,64 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2019 г.; сумата от 265,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от 20,04 лв. , представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.; сумата от 4,74 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, които суми касаят имот: апартамент Е.8.2, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „ ...,бл. 282, вх. „Е“, ет. 8, аб. № 410063.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците С. Л. Я. и А. Я., представлявани от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 1

ГПК особен представител – адв. В. К., са депозирали отговор на исковата молба в законоустановен срок по чл. 131, ал.1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че ищецът произволно е начислил суми за количество топлоенергия, без да е извършвал реален отчет на уредите при промяна на цената на ТЕ. Оспорват начисляването на лихви върху прогнозни стойности през отоплителния сезон, съответно и изпадането си в забава. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Бруната" ООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се 2 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По настоящото дело не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответниците С. Я. и А. Я. в рамките на исковия период са собственици н а процесния топлоснабден имот – апартамент Е.8.2, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „ ..., бл. 282, вх. „Е“, ет. 8. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, т. II, рег. № 06702, нот. дело № 0279/2010г., на нотариус В.Б., 3 район на действие СРС /лист 21/, на 28.04.2010г. В.П.Ц. е прехвърлил имота на ответника А. Я.. Същевременно от приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, т. XV, рег. № 35362, нот. дело № 2437/2019г., на нотариус И.Д., район на действие СРС се установява, че на 11.12.2019г. ответниците по делото С. Я. и А. Я. са прехвърлили собствеността по отношение на собствения си апартамент № Е8.2, находящ се в гр. София, жк. „...”, блок 282, вх. Е, ет. 8 на Р.М.Т. и М.П.Т.. Горното дава основание да се приеме, че към датата на придобиване на жилището, ответникът А. Я. е бил в граждански брак с ответника С. Я., което обстоятелство намира подкрепа и в съдържащите се документи към преписка по нот. дело № 2473/11.12.2019г. по описа на нотариус И.Д., с рег. № 039 на НК, в т.ч. свидетелство за сключен граждански брак /лист 89/. Съгласно нормата на чл.21СК от 2009г. (идентичен с чл.19, ал.1 СК от 1985г. /отм./) вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, а съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. С оглед на това, съдът приема, че процесният имот е придобит от ответниците по време на сключения между тях граждански брак в режим на СИО и същите отговарят солидарно за задълженията, свързани с общата им собственост. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Бруната” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 15.05.2008г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

4

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало индивидуален топломер, както и водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че за процесния период м.05.2018г. – м.11.2019г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. От същото се изяснява, че дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1758,00 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2018г. до м.11.2019г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.