Решение № 9082 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9082 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110141580 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от П. П. П. срещу ИЗИ ФИНАНС ЕООД иск с правно чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 84,22 евро (164,72 лева), представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е предоставен заем от ответника на ищеца в размер на 2750 лева. Аргуменитра, че на основание чл. 23 ЗЗП поради нищожност на договора дължи само чистата стойност на кредита и сумата в размер на 164,72 лв. следва да му бъде върната като платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен с подробни съображения.

В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира насрещен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на П. П. да заплати на Изи финанс ЕООД сумата в размер на 85,22 евро (166,67 лв.), представляваща падажирала вноска за 27.08.2025 г. по друг Договор за потребителски кредит № 514183, под евентуалност на основание чл. 23 ЗПК като частичен иск за сумата от 2045,17 евро (4000 лв.), представляваща главница от Договор за 1 потребителски кредит № 514183, ведно със законната лихва от 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава иска си с твърденията за сключен валиден договор за кредит, под евентуалност твърди, че дори да се обяви за недействителен на основание чл. 23 ЗПК П. П. дължи заплащане на главницата.

В законоустановения срок за отговор на насрещния иск П. П. посочва, че между страните има влязло в сила съдебно решение по силата на което Договор за потребителски кредит № 514183 е обявен за недействителен.

Признава, че дължи чистата главница в размер на 4000 лв., като твърди злоупотреба с право, поради завеждане на частичен иск. Възразява, че не дължи разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно основание.

По иск с правно основание чл. 79 ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на договора, задължението на ответника да заплати сумата и изискуемостта на вземането.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е предоставен заем от ответника на ищеца в размер на 2750 лева и Договор за потребителски кредит № 514183, по силата на който е предоставен заем от ответника на ищеца в размер на 4000 лева.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните 2 по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит Приложение № 1 (л. 97 по делото) е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 3 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото погасителен план към договор за потребителски кредит неустойката за непредставено обезпечение е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира процесния договор за кредит за нищожен.

Доколкото договорът за кредит е нищожен съдът намира, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от приложеното по делото платежно нареждане към исковата молба (л. 12) ищецът е заплатил сумата в размер на 2914,72 лв. Чистата стойност на главницата е 2750 лв., поради което сумата в размер на 164,72 лв. е платена без основание, доколкото представлява сума над чистата стойност по нищожен договор за кредит и искът с правно основание чл. 55 ЗЗД е изцяло основателен.

По насрещния иск:

4

Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на друг договор за кредит между същите страни, като не е спорно по делото, че кредитополучателя не е заплатил главницата по този втори договор за кредит, предмет на насрещния иск, поради което са налице всички процесуални предпоставки за пълното му уважаване.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 25,56 евро за заплатена държавна такса и адв. Д. Г. има право на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в размер на 245,42 евро с ДДС.

Право на разноски има и ищецът по насрещния иск в размер на 76,69 евро за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на П. П. П., ЕГН ********** сумата в размер на 84,22 евро (164,72 лева), представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД П. П. П., ЕГН ********** да заплати на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 сумата в размер на 85,22 евро (166,67 лв.), представляваща частичен иск за сумата от 2045,17 евро (4000 лв.), представляваща главница от Договор за потребителски кредит № 514183, ведно със законната лихва от 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на П. П. П., ЕГН ********** сумата в размер на 25,56 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на адв. Д. Г. сумата в размер на 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена 5 безплатна правна помощ и съдействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД П. П. П., ЕГН ********** да заплати на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 сумата в размер на 76,69 евро, представляваща съдебни разноски за насрещния иск.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6