Определение № 16902 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16902 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100508698 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Определение № 20140781 от 04.06.2025 г. по ч.гр.д. 45469/2020 г., с което е допълнено Определение № 20138949 от 11.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на М.В.Д. сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 45469/2020 г. по описа на СРС, сумата от 27,25 лв. – държавна такса в същото, и сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС, в което е прието възражение по чл. 423 ГПК.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че действията по защита на длъжника в заповедното производство се изчерпват с оспорване на задължението чрез подаване на бланкетно възражение, като въпросът за разноските следвало да се разреши едва в исковото производство. Адвокатското възнаграждение следвало да е справедливо и пропорционално на предоставената услуга, като трябвало да отговаря както на материални интерес по делото, така и на обема и сложността на извършената работа. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/ 16 и С-4 28/ 16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/ 22, като прави извод за неприложимост на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че заплатеният от длъжника хонорар е прекомерен. Ето защо жалбоподателят настоява за отмяна на атакуваното определение, респ. за намаляване на присъдените в негова тежест разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Моли се съдът да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

1

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Пред Софийски районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.В.Д., като по същото е образувано ч.гр.д. № 45469/2020 г.

На 07.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение за вземания в общ размер от 1362,30 лв., като срещу същата е подадено възражение по чл. 423 ГПК, по което образувано в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС. С Определение от 30.12.2024 г. СГС е приел възражението и е спрял изпълнението на издадената заповед. С възражението по чл. 423 ГПК длъжникът Д. е направила искане за присъждане на разноски, като е представила и договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023 г., съгласно който е възложила на адвокат Л.Б. да я представлява по ч. гр. д. № 45469/2020 г. по описа на СРС, за което й е заплатила в брой възнаграждение в размер на 800 лв. Пред СГС е проведено едно открито съдебно заседание, в хода на което е разпитан един свидетел, като адвокат Б. се е явила, направила е искане за присъждане на разноски и е представила договор за правна защита и съдействие от 27.09.2024 г. съгласно който длъжникът Д. й възлага да осъществява процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС, за което й е заплатила в брой сумата от 600 лв.

С Разпореждане от 14.01.2025 г. по ч. гр. д. № 45469/2020 г. по описа на СРС съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, но поради неизпълнение на същите е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист с Определение № 20138949 от 11.04.2025 г., влязло в сила. По молба на длъжника Д. СРС е постановил Определение № 20140781/04.06.2025 г., с което е допълнил Определение № 20138949 от 11.04.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на М.В.Д. сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д.

45469/2020 г. по описа на СРС, сумата от 27,25 лв. – държавна такса в същото, и сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС, в което е прието възражението по чл. 423 ГПК.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.

Заповедното производство е уредено като едностранно и защитата на длъжника може да се изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК. В случая се е развило производство по реда на чл. 423 ГПК, но то няма самостоятелен характер и не следва да се разглежда изолирано от вече инициираното пред СРС заповедно производство. Именно в последното следва да се разреши въпросът с 2 направените от длъжника разноски. Следователно, за защитата на длъжника Д. в заповедното производство, част от което е и производството по разглеждане на възражението по чл. 423 ГПК, се дължи едно възнаграждение В настоящия случай длъжникът е заплатил адвокатски хонорар в общ размер от 1400 лв. и държавна такса в размер на 27,25 лв. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения от длъжника адвокатски хонорар. Настоящият състав намира възражението за основателно и приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 1400 лв. на 800 лв. В тази връзка съдът съобразява, че защитата на длъжника в заповедното производство се е осъществила чрез възражение по чл. 423 ГПК, което е подробно мотивирано, направени са доказателствени искания, проведено е открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на длъжника се е явил и в което е разпитан свидетел. Същевременно, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и не са извършвани други процесуални действия от адвоката на длъжника, които да обосновават определяне на адвокатски хонорар в по-висок размер от 800 лв.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е допълнено Определение № 20138949 от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 45469/2020 г. по описа на СРС в частта за разноските, следва да бъде отменено в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на М.В.Д. сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС, в което е прието възражение по чл. 423 ГПК. В останалата част атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20140781 от 04.06.2025 г. по ч.гр.д.

45469/2020 г. на СРС, с което е допълнено Определение № 20138949 от 11.04.2025 г. по същото дело по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на М.В.Д. сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 2648/2024 г. по описа на СГС, в което е прието възражение по чл. 423 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20140781 от 04.06.2025 г. по ч.гр.д.

45469/2020 г., с което е допълнено Определение № 20138949 от 11.04.2025 г. по същото дело по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на М.В.Д. сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 45469/2020 г. по описа на СРС, и сумата от 27,25 лв. – държавна такса в същото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4