Определение № 631 от 30.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Горна Оряховица, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120101440 по описа за 2026 година намери за установено следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от К.

Г. Т., с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** против Районен съд гр.

Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател П.П.

В исковата молба ищецът сочи, че по подадена от него искова молба пред Районен съд гр. Елена е образувано гр.д. № 154/ 2025г. , по което Т. бил ищец , а ответник – орган на държавната власт. С подаването на исковата молба било направено искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 5, б.

„о“ от ЗДТ , като ищецът бил лице с трайно намалена работоспособност , за което била представена надлежна медицинска документация – ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. Била цитирана и практика на ВАС.

Ищецът твърди, че е бил неравностойно третиран в особеното исково производство по гр.д. № 154/ 2025г. на Районен съд гр. Елена, във връзка с търсената от К. Т. защита, която била дължима по КЗПЧОС и КПХУ, вследствие на което била засегната и неимуществената му сфера , като било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото.

Значително било засягането на имуществената му сфера и в резултат на продължително генериране на негативни емоции, раздразненост, потиснато настроение.

Прави се искане за осъждане на ответника на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 вр. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр да заплати сумата от 6000.00лева ( 3067.75евро) , представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от неравностойното му третиране в особеното исково производство по гр.д. № 154/ 2025г. на Районен съд гр. Елена , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Ищецът е представил писмени доказателства. Направени са 1 доказателствени искания.

Настоящият състав намира подадената искова молба за недопустима, а производството за подлежащо на прекратяване. Съображенията на съда се изразяват в следното.

Настоящият състав намира, че настоящата искова молба представлява злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, поради което следва да бъде върната като недопустима, а производството прекратено.

С предявения иск против Районен съд гр. Елена не се преследва легитимна цел - защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Нормата на чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда обаче съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият случай. Според възприетото в Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, а съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Наред с това чл. 57, ал. 2 от КРБ недвусмислено сочи, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В исковата си молба ищецът се позовава на нарушение на ЕКПЧ, но именно там е уредена и санкцията при злоупотреба с процесуални права. В чл. 35, § 3, б. „а“ от ЕКПЧ е възприето разбирането, че Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата е несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. В този смисъл е и съдебната практика на ЕСПЧ. В Решение от 4.07.2024 г. на ЕСПЧ по делото Я.Т. срещу България, по жалба № 41701/2016 г., Пето отделение, председател Siofra O’Leary (преразглеждане), е ясно посочено, че „по принцип всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на жалба, установено от Конвенцията, и което възпрепятства правилното функциониране на Съда или правилното провеждане на производството пред него, може да бъде окачествено като злоупотреба по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията (делото S. A. S. срещу Франция [ГК], № 43835/11, § 66, ЕСПЧ 2014 (извадки) и делото Биволару (Bivolaru) срещу Румъния, № 28796/04, § 82, 28 февруари 2017 г.)“. Наред с това като злоупотреба се възприема и всяко действие, чиято цел „не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика „задръстване, прекомерна натовареност и затлачване“ на Съда, да се „парализира дейността му“, да се „създаде положение на власт“, за да се 2

„преговаря“ със Съда, като се застраши дейността му, и да се „дерайлира системата“, в която Съдът е „звено от веригата“. Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France)“.

По настоящото дело ищецът твърди, че като лице с увреждания е бил неравноправно третиран в производството по гр.д. № 154/ 2025г. на Районен съд гр. Елена, като ответникът имал това задължение за реализиране на своевременната му защита, дължима по КЗПЧОС и КПХУ.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр указва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът не твърди, че ответникът е имал различно поведение спрямо други лица, а само спрямо него, като не го освободил от внасяне на дължимата държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 5, б. „о“ от ЗДТ и не се е отвел по посоченото дело.

Настоящият състав , счита за уместно да посочи следното. С Определение № 390/ 28.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 1405/ 2017г. IV г.о. ГК, с докладчик съдия Албена Бонева, ясно са определени критериите за отвод в процеса. Ясно е посочено, че „само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод (изрично и определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015 г., по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, задължително за общите съдилища в страната). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Sorgic v. S. (no.

34973/06).” На следващо място ясно ВКС в това определение напътва, че „уважаване на всеки отвод на страна, "за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е предубеден", не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега.

Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите - протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр.

Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119;

Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.; определение № 245/15.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3756/2014 г., на ВКС, IV г. о.... На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, 3 оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия са съобразени с чл. 3 ГПК - упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв.

Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК; определение № 409/27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1799/2013 г. на IV г. о., определение № 163/5.04.2016 г. по ч. гр. д № 847/2016 г. на IV г. о).” Разсъждавайки в тази насока, следва да се посочи, че определението по въпроса за отстраняването на съдия не подлежи на проверка от горната инстанция. Законът изисква мотивиране, когато не бъде приет отвода по чл.

22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Ясно в посоченото определение е посочено, че не следва да се правят неоснователни отводи, като това не може да бъде прието за мотив да се предяви иск против ответника.

По отношение на освобождаването от дължимата държавна такса , видно от представеното копие на Разпореждане от 25.04.2025г. по гр.д. № 154/ 2025г. на Районен съд гр. Елена е видно, че съдията – докладчик е дал указания на ищеца, които касаят представяне на доказателства, чрез които да се изследва въпроса за основателността на подобно искане. Независимо от това, постановения съдебен акт подлежи на самостоятелно обжалване, което е право по закон на всяка една страна по производствата по граждански дела и не може да бъде ограничено по волята на съда.

Всичко това ясно сочи, че по настоящото дело не се търси обезвреда за неимуществени вреди, а предявен пореден иск, който не отговаря на изискванията на закона за добросъвестно упражняване на процесуални права.

Водим от горните съображения, настоящият състав намира предявеният иск за недопустим, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1440/ 2026г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица, образувано по искова молба на К. Г. Т., с постоянен адрес: гр. ***** , ул. „*****“ № *** против Районен съд гр. Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател П.П., с искане на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 вр. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр ответникът да заплати сумата от 6000.00лева ( 3067.75евро) , представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от неравностойното му третиране в особеното исково производство по гр.д. № 154/ 2025г. на Районен съд гр. Елена , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.