Решение № 7925 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7925 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100502107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20108217 от 13.11.2023год, постановено по гр. дело № 38696/2020г. по описа СРС, ГО, 61 състав, е отхвърлен предявения от „ Централен кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Г.С. Раковски“ № 99, иск с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за признаване на установено, че „ Леге Адвайзъри “ ООД, ЕИК 204092973, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Мадрид“ № 7, ет. 1, длъжи на „Централен кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, сумата от 226.01 лв, представляваща остатък от дължима наемна цена за периода от 01.02.2019г. до 17.02.2019г. по Договор № 108 за наем на недвижим имот от 23.11.2017г, за което е издадена фактура № 0000069789/01.02.2019г. и кредитно известие № 0000069932/18.02.2019г, ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до изплащане на вземането, за която сума на 31.05.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 26885/2019г. по описа на СРС, 40 състав. С решението на съда е осъден „Централен кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, 1 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Г.С. Раковски“ № 99 да плати на Леге Адвайзъри “ ООД, ЕИК 204092973, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Мадрид“ № 7, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 625 лв. – сторени разноски в заповедното и исково производство.

Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от „ Централен Кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Г.С. Раковски“ № 99, подадена чрез пълномощника юрк.

Серафимова, с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният установителен иск.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, по съображения изложени в жалбата. Претендира и сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ответник „Леге Адвайзъри “ ООД, ЕИК 204092973, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Мадрид“ № 7, ет. 1, чрез своя процесуален представител – адв. М., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото .

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическата обстановка по делото се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност, с оглед изложените в жалбата доводи.

Безспорно между страните е обстоятелството, че между ищеца „Централен кооперативен съюз“ – гр. София и ответника „Леге Адвайзъри “ ООД –гр.София е налице облигационна връзка - сключен договор за наем на 23.12.2018г, по силата на който ищецът – наемодател е предоставил на ответника, като наемател за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно стаи 1, 2, 2а и 3, на ет. № 9, в административна сграда, находяща се в гр. София, ул.“Г.С. Раковски“ № 99.

Страните не спорят като е прието за ненуждаещ се от доказване факт, че по силата на облигационното отношение по договора за наем ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот.

В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за наем е неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя за временно ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. Т.е. единствения обоснован извод, който следва да се направи е, че след като е установено по делото безспорно предоставяне от страна на ищеца на процесния недвижим имот за ползване на ответника „ Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София, то се дължи от него и уговорения по договора наем. Като в този случай ирелевантно е реалното ползване на имота от страна на ответника -наемател. Правноирелевантно е реалното ползване на наетия имот от страна на наемателя в хипотезата, при която наемодателят е изпълнил основното си задължение по договора, а въпросът дали и как наемателят ще упражнява фактическа власт е предоставен в негова дискреция.

За да може наемателят да ползва наетата вещ, необходимо е тя да бъде 3 предоставена на негово разположение - да премине в негово държане.

Установено е по делото, че ищецът - наемодател е предал наетия имот на наемателя „Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София, който го е ползвал, което не оспорват и двете насрещни страни. След като вещта реално е предадена на наемателя, последния дължи заплащане на наемна цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. Фактът на реалното ползване от страна на наемателя на отдадения под наем недвижим имот е ирелевантен относно дължимостта на уговорения по договора наем. Ето защо съдът приема, че до прекратяването на процесния договор за наем ответникът „ Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София дължи заплащане на наем за ползвания от нея недвижим имот, както и разходите свързани с ползуването на вещта. На следващо място, съдът приема, че в настоящия случай, безспорно установено е по делото неизпълнение на договорното задължение от страна на въззиваемия – ответник „ Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София, в качеството му на наемател, а именно за заплащане на дължимата наемна цена и разходи за исковия период от време за ползвания от нея недвижим имот. Съдът приема, че в доказателствена тежест на въззиваемия-ответник „ Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София е да ангажира доказателства, установяващи изпълнение на задължението й, поето със сключването на договора за наем, а именно да заплаща в уговорения срок дължимата наемна цена за ползването на предоставения й за временно и възмездно ползване недвижим имот, както и консумативни разходи свърдани с ползването на имота. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника в тази насока. С оглед на което, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по сключения с въззивната страна- ищец договор за наем, досежно заплащане на наемна цена за ползвания от нея недвижим имот и консумативни разходи за исковия период от време и следва да бъде ангажирана неговата отговорност. В тази връзка предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД се явява основателен. Същият неправилно не е бил уважен от първоинстанционния съд до размер на сумите за които е доказано вземането на ищецът.

Основателни са възраженията на ищеца – въззивник, че неправилно исковете са били отхвърлени поради въвеждане на нови факти и обстоятелства в исковата молба за първи път, след като не с били заявени в заявлението по 4 заповедното производство. Основанието, на което се иска уважаването на исковете и в заповедното, и в исковото производство е едно и също – договор за наем от 23.12.2018г, като са еднакви и търсените парични суми въз основа на наемните правоотношения. В този смисъл въззивната жалба е основателна.

При така изложените съображения и поради несъвпадение на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да се отмени, включително и в частта относно разнсоките присъдени в полза на ответника, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се уважи изцяло предявеният срещу ответника „ Леге Адвайзъри“ ООД – гр. София установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на въззиваемия - ответник, разноски за въззивното производство не се дължат. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззивника - ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички съдени инстанции, както и сторените разноски за платени държавни такси за тях.

Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззивника – ищец, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемия- ответник в полза на въззивника - ищец юрисконсултско възнагражение следва да се определи от съда, както следва:

50 лв. за заповедното производство, 100 лв. за първоинстанционното исково производство и 100 лв. за въззивната инстанция или общ размер от 250 лв 5

Сторените разноски за държавни такси, сторени от ищеца са както следва: 25 лв. за заповедно производство, 25 лв. за исково пред СРС и 25 лв. за въззивната инстанция или в общ размер от 75 лв, също следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

По отношение на претенцията на въззивника – ищец да му се присъди и сумата от 15 лв, платена държавна такса по ч. гр. дело № 15223/2021г. по описа на СГС, ГО, първо отделение, съдът счита за неоснователна, доколкото видно от определение № 4039 от 05.05.2022г, постановено по делото, същата сума е присъдена в полза на ищеца - „Централен кооперативен съюз“ гр.

София.

Така мотивиран Софийски градски съд. Г.О., III-В с-в, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20108217 от 13.11.2023г, постановено по гр. дело № 38696/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Централен кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „ Г.С. Раковски“ № 99 срещу „Леге Адвайзъри “ ООД, ЕИК 204092973, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Мадрид“ № 7, ет. 1, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, че „Леге Адвайзъри “ ООД, ЕИК 204092973, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Мадрид“ № 7, ет. 1 длъжи на „Централен кооперативен съюз“, ЕИК: 000696497, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Г.С. Раковски“ № 99 сумата от 226.01 лв, представляваща остатък от дължима наемна цена за периода от 01.02.2019г. до 17.02.2019г. по Договор № 108 за наем на недвижим имот от 23.11.2017г, за което е издадена фактура № 0000069789/01.02.2019г. и кредитно известие № 0000069932/18.02.2019г, ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до изплащане на вземането, за която сума на 31.05.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 26885/2019г. по описа на СРС, 40 състав.