Решение № 5 от 04.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110204583 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД, против Наказателно постановление № В-004081 от 27.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68в от ЗЗП, на основание чл.210а вр. чл. 68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от ЗЗП на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 25000 лева.

Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

При закупуване на стоките „Лидл“ изисквал документи, установяващи произхода и изисквал те да са етикетирани в съответствие със закона, но нямало как да провери дали описаното на етикета съдържание отговаря на реалното и не следвало да носи отговорност при разминаване. В същия смисъл имало произнасяне на ВАС по адм. д. № 2166/2010г.

Не били налице доказателства дали са спазени изискванията на Наредба № 7/09.10.2020 г. и лабораторията „Алименти – Омнилаб“ не била 1 акредитирана. Освен това изследването било от 31.05.23г., а проверката на КЗП, при която се установило процесното нарушение, била извършена на 27.07.23г.

В случая не били приложими правилата за нелоялната търговска практика, а правилата за обявяване на потребителската информация на храните.

Процесното НП се явявало второ по ред за едно и също нарушение, като на същата дата било издадено идентично наказателно постановление за проверка в друг магазин на „Лидл“. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не били коментирани аргументите, които били изложени във възражението срещу АУАН № 003051 от 09.05.2023г.

Иска се Наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. *, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Нямало данни по какъв начин са взети пробите. Не следвало в това производство да се кредитират данни, събрани в минал период.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, изразява становище в писмени бележки. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Задължението да се представи на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно състава на продукта бил за търговеца, а не за производителя. Неверни били твърденията, че лабораторията, в която били направени изследванията не била акредитирана. Основен бил въпросът дали в „Лидл“ се продава продуктът „Coconut“ и дали има отклонения в хранителните стойности на продукта.

Въпреки , че на „Лидл“ били издадени заповеди за забрана на за продажбата на този продукт, търговецът не предприел действия за спирането й. Прави се искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В хода на съдебното следствие съдът установи следното:

На 27.07.23г., при проверка в магазин в гр.Варна, ул.“Битоля“1а, стопанисван от „Лидл България ЕООД енд Ко" КД, се установило, че в обекта се предлага протеиново блокче Born winner – Higt protein 33% Cоcоnut, 20 g.protein / No shugar, 60 гр., с обявена цена 3.79лв., 77 бр. налични опаковки.

При предходни проверки, извършвани през м. май същата година било установено, че съгласно отразеното на етикета, продуктът съдържа белтъчини 33 гр. на 100 гр., а реалната им стойност при направено изследване се установила 27гр. на 100 гр. Било също отразено на етикета, че 100 гр. от продукта съдържа 13 г. мазнини и 6,4 гр. наситени мастни киселини, а реалната им стойност се установила 17.5 гр. и съответно – 9,49 гр.

АНО преценил, че търговската практика е заблуждаваща, т.к. съдържала невярна информация, която е подвеждаща, като заблуждава или е 2 в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Бил съставен констативен протокол, а в последствие - издаден АУАН, предявен и връчен на оправомощено лице.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства – от писмените доказателства, а именно от материалите по АНП, вкл.АУАН, заповеди за компетентност, констативни протоколи, касов бон и други, които съдът кредитира изцяло. Като конкретни, подробни и логични, съдът кредитира изцяло и показанията на св. А..

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АНП е проведено при спазване на процесуалните правила.

НП е издадено от компетентен орган – от И.Станоев, Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, упълномощен със заповед на председателя на КЗП, в шест месечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазен е и срокът за издаване на АУАН, спазени са и нормите на чл.42 и 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото НП съдържат всички реквизити, посочени в тях. Описан е точно субекта на нарушението, дата и мястото на извършването, фактическата обстановка, състава на допуснатото нарушение и нарушената правна норма.

Нарушението е индивидуализирано от фактическа и правна страна по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какви факти се защитава.

Неправилно обаче е приложен материалния закон, като дружеството е наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено.

Съдът не споделя становището на адв. *, че лабораторията, в която е направено изследването, не е акредитирана. Обратното е видно от приобщения към доказателствата сертификат за акредитация. Това обаче не е достътъчно да се направи извод, че предлаганият на 27.07.23г. продукт Higt protein 33% Cоcоnut, 20 g.protein / No shugar е имал реално съдържание на белтъчини, мазнини и наситени мастни киселини в количества идентични с тези на продукта, изследван при предходна проверка с протокол от 31.05.23г.

Установеният в продажба протеинов бар не е бил изследван за да се направи извод какво е било реалното съдържание на белтъчини, мазнини и наситени мастни киселини в него. Не е изследван въпросът дали този продукт е от същата партида, която е била в продажба при предходната проверка и такива факти не са описани в обстоятелствената част на НП.

3

По горните съображения съдът приема, че от фактическа страна не е доказано по несъмнен начин, че информацията, посочена на етикета на продукта, предлаган за продажба на 27.07.23г. е невярна и подвеждаща, съответно не са събрани достатъчно доказателства за това, че предлагайки този продукт за продажба, дружеството осъществява нелоялна търговска практика в нарушение на забраната на чл.68в от ЗЗП.

Предвид горното, несъстоятелно е твърдението за нарушаване на начина на вземане на пробата, тъй като в този случай проба не е била взета и не е била изследвана, а пробата, взета при предходна проверка няма отношение към процесния продукт, или поне АНО не е описал подобни факти в АУАН и НП и не е ангажирал доказателства за това.

На следващо място следва да се посочи, че в административнонаказателното право допустителството се наказва само в изрично предвидените от закона случаи. Видно от описанието на нарушението, дружеството е изпълнило задължението си да продава стока с обявено съдържание и не се установява друго изпълнително деяние, насочено към обявяване на съдържание, което е различно от реалното. В писменото становище на представителя на КЗП се сочи, че на дружеството било забранено да продава процесния продукт, но такива обстоятелства не са описани в обстоятелствената част на НП и не са представени по делото.

Поради това съдът споделя становището, изразено в решение на АССГ по тяхно адм. дело № 2166/10 г., че не е налице деяние от страна на дружеството, което да се квалифицира като нелоялна търговска практика.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя становището, че като специални следва да бъдат приложени нормите на Закона за храните, тъй като нормите на ЗЗП и тези на ЗХ не са в отношение на обща към специална.

Несъстоятелно е и твърдението, че не следвало да се налагат отделни наказания за извършеното в отделните магазини, стопанисвани от един и същ търговец. Това, че субекта на нарушението е едно и също лице, по никакъв начин не предполага да му бъде наложено едно наказание, когато са извършени повече от едно нарушения. Административните нарушения, за разлика от престъпленията, не могат да бъдат продължавани и деецът следва да понесе отделна наказателна отговорност за всяко едно нарушение. Поради това е правилно АНО да наложи отделни наказания за всеки отделен случай на нелоялна търговска практика и това не е основание за отмяна на обжалваното НП.

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да разглежда въпроса за справедливостта на наложената санкция.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на въззивната страна за присъждане на разноски. Видно от приложените фактура и договор за възлагане на правни услуги, същите възлизат на 3180 лв. Съгл. чл.18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минимално предвиденото за този вид представителство е 2650 лв. Именно такъв е договореният между страните хонорар, върху който са начислени 530 4 лв. ДДС, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-004081 от 27.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68в от ЗЗП, на основание чл.210а вр. чл. 68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от ЗЗП на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 25000 лева.

Осъжда Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати в полза на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД разноските по делото в размер на 3180 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5