Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 11.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4686/2024
Вид
Решение № 162
Подписан
11.02.2025
В сила
10.04.2025
Състав
Сияна Генадиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.87, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 269, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. В., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204686 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “Фючър Билд“ ЕООД против НП № 791268-F593965/09.10.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - В., с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, за нарушения по чл.125, ал.5 от ЗДДС.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл. 80 от НК. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че за са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Флорева, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено 1 от фактическа страна следното:

На 12.12.2020 г. св. К., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП В., извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр. В. по партидата на „Фючър Билд" ЕООД. При проверката било установено, че сдружението като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАПВ. в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.12.2020 г. Поради това срещу въз.дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било описано допуснатото нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление срещу възз.дружество, в което приел, че е допуснато нарушение, квалифицирано по чл.125, ал.5 ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ.

Видно от приложените по АНП и приобщени в с. з. материали справката декларация за отчетния период не е подадена от възз. дружество.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства преписката по АНП, вкл. АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справки от ТР, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св. Кръстева.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

2

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – „Фючър билд" ЕООД, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органДиректора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., съгласно заповед № 3ЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр. В..

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая въз.дружеството.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния 3 период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС. Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-декларация за данъчен период месец 11 2020 год. Последната е била дължима по силата на закона.

Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св. К.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец 11 2020 г., като не е подало справка декларация в законоустановния срок. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата административна отговорност. Наложената санкция е в минимален размер предвиден в чл. 179 от ЗДДС, така че съдът я намира за 4 справедливо определена. Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.

Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.

Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС , като в случая такива е подадена много след изтичане на срока, т. е. информацията за наличието или липсата на доставки, както и за резултата за периода, е предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въпреки изложеното не става ясно коя е датата, на която административно-наказващият орган е приел, че дружеството е осъществило състава на нарушението. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на проверката - 22.12.2020г., както и датата до която дружеството е следвало да подаде СД по ЗДДС - 14.12.2020г. още повече, че 14.11.2020г. е почивен ден – събота. АНО е следвало изрично да посочи конкретна дата на извършване респ. довършване на нарушението, което в разглеждания случай не е сторено.

Неяснотата досежно този реквизит в АУАН и НП води до краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде саниран в процеса на обжалването на НП. Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита 5 на санкционираното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му да се извличат от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП.

Също така, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата 14.05.2020 год. и от 21.05.2020год., с които е удостоверено, че адреса на въз.дружество (посочен като адрес – седалище и адрес на управление на дружеството) е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия състав на съда двукратно посещение на адреса, в никакъв случая не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е посещаван адреса, макар такъв реквизит да е предвиден в тях. Остава неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратената от ТД на НАП покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне на акта, които са били върнати в цялост без отбелязвания. Налице е само едно препоръчано писмо върнато с отбелязване, че на адреса няма никой.

В този смисъл, съдът намира, че актът, е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН , което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните производства, но не и административнонаказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от 6 целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.