Решение № 3737 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3737 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100501655 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20219373 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 7852 по описа на СРС за 2021 г., „Г.З.“ ЕАД е осъдена на основание чл.411 КЗ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 575,35 лв. – регресно вземане за платено обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 12.10.2020 г. в гр.София, кв.Горна баня, ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 776,72 лв., като искът е отхвърлен за разликата над 575,35 лв. до 800 лв., предявен като частичен от 1150,70 лв.

С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 61,78 лв.

– разноски по делото, а ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 776,22 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Г.З.“ ЕАД, против решението в частта, в която исковата претенция е уважена.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът сочи, че съдът неправилно приел, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи, който извод не отговарял на приетите по делото доказателства.

Твърди, че съдът неправилно приложил материалния закон и в частност нормата на чл.25 от ЗдВп, приемайки, че нарушение е извършил и водачът, чието предимство е отнето, тъй като не се съобразил с другия участник в движението. Поискал е и назначаването на допълнителна съдебна автотехническа експертиза за изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП, която е допусната от въззивния съд.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна 1 по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Ищецът сочи, че на 12.10.2020 г. в гр.София, кв.Горна баня, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег.№ *******, приближил кръстовището на ул. „******* и ул. „Димитър Шишманов“. След като се уверил, че кръстовището е свободно, навлязъл в него, но бил принуден да спре, за да пропусне и да осигури спокойното преминаване на внезапно предприел пресичане след кръстовището пешеходец – жена с детска количка. Същевременно от дясната му страна с несъобразена скорост приближил кръстовището автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег.№ *******, водачът на който, за да избегнел пътнотранспортното произшествие предприел аварийно спиране и отклоняване посоката на автомобила, при което изгубил странична устойчивост и се ударил със задната лява част в предната част на спрелия автомобил с рег.№ *******.

Вследствие на ПТП били причинени щети на „Тойота Ланд Круизер“, като на собственика му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 135,70 лв. на основание сключен между тях договор застраховка „Каско+“.

Не е спорно между страните, че на процесната дата, на кръстовището между улица „Димитър Шишманов“ и ул. „******* е настъпило процесното ПТП с участници – водачите на автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ******* и „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ *******. Не е спорно и че автомобил „Тойота Ланд Круизер“ е навлязъл в кръстовището, идвайки от ул. „*******, а автомобил „Тойота Корола“ – от ул.

„Димитър Шишманов“.

Не е спорно и че след настъпване на ПТП, водачите са подписали доброволно двустранен констативен протокол, в който освен данните за водачите и процесните МПС-та, са скицирали пътната обстановка, вкл. посоката на движение на автомобилите, както и причинените на всеки един от автомобилите видими щети.

Не е спорно между страните и че кръстовището не е било регулирано с пътни знаци и маркировка.

Спорно между страните е кой автомобил е навлязъл първи в кръстовището и кой е бил предимство, съответно чия е вината за настъпване на ПТП.

По делото са разпитани двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП.

От една страна, водачът на автомобил „Тойота Ланд Круизер“ – свидетелката М.П. сочи, че десет метра преди да настъпи инцидента пропуснала майка с дете, след което тръгнала и се движила със скорост, но не повече от 10-20 км., когато я връхлетял водачът на другия автомобил. Докоснала вратите, но тъй като същият се движел с голяма скорост, автомобилът му се усукал, като ударил десния калник и фар на 2 управлявания от нея автомобил.

От друга страна, водачът на автомобил „Тойота Корола“ твърди тъкмо обратното – свидетелят И.З. сочи, че спрял, огледал се, не видял никого, тръгнал да пресича, като в един момент с периферното зрение усетил, че някой го връхлита.

Последвал удар, след което вследствие на този удар автомобилът му се обърнал на 180 градуса. Бил дясностоящ, което се виждало и от схемата на пътна обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П., тъй като описания от нея механизъм на ПТП не съответства на вида и мястото на причинените на автомобилите вреди.

Това е и причината съдът да не кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза, допусната в първоинстанционното производство и заключението на допълнителната съдебна автотехническа експертиза, допусната във въззивното производство, в частите, в които вещото лице е приело следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че траекториите на двата автомобила съответно – „Тойота Корола“, движейки се по ул. „Димитър Шишманов“ и „Тойота Ланд Круизер“ по ул. „*******, са се пресекли, тъй като автомобилите са навлезли в кръстовището едновременно, след което е настъпил удар, доколкото вещото лице е основало изводите си за механизма на ПТП на показанията на св.П., които съдът не кредитира.

Съдът кредитира показанията на свидетеля З., тъй катомеханизмът на ПТП, който е възпроизвел, изцяло съответства на вида и мястото на причинените и на двата автомобила вреди, които страните не оспорват.

Същите се установяват и от подписания двустранен протокол, в който след настъпване на процесното ПТП, страните са отразили възприетите от тях видими щети, а именно - на лек автомобил „Тойота Корола“ са причинени щети на заден стоп, задна броня и заден ляв калник, а на лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“ – броня предна, халоген, контролен номер.

Показанията на свидетеля З. логично извеждат начина, по който е настъпило процесното ПТП, като този възпроизведен от свидетеля механизъм напълно съответства на вида и мястото на причиняване на процесните щети, а именно – управляваният от него автомобил вече е бил на средата на кръстовището, идвайки от ул. „Димитър Шишманов“, когато автомобил „Тойота Ленд Круизер“ е навлязъл в кръстовището и е ударил автомобил „Тойота Корола“, вследствие на което са му причинени щети по задна лява част, а на „Тойота Ленд Круизер“ – на предна част.

Съгласно чл.13,ал.1 от ЗдВП за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.

Безспорно е между страните, а и вещото лице също потвърждава, че кръстовището не е било регулирано с пътни знаци и маркировка към датата на настъпване на процесното ПТП.

Съгласно чл.48 от ЗдВП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, независимо от местоположението и 3 посоката им на движение. Съобразно установеното местоположение и посока на движение и на двата автомобила, лек автомобил „Тойота Корола“ се е намирал от дясната страна на автомобил „Тойота Ленд Круизер“. Ето защо водачът на автомобил „Тойота Корола“ съобразно правилото на чл.48 от ЗдВП е бил с предимство, поради което водачът на автомобил „Тойота Ленд Круизер“ не е изпълнил задължението да пропусне пътното превозно средство, което се е намирало от дясната му страна и така виновното му поведение е станало причина за настъпване на процесното ПТП.

След като автомобил „Тойота Корола“ вече се е намирал в средата на кръстовището по път, по който е бил с предимство, не е могъл да възприеме идващия от ул.“******* друг автомобил и да спре, за да избегне удара. В случай, че автомобил „Тойота Ленд Круизер“ вече е бил в средата на кръстовището, когато автомобил „Тойота Корола“ е навлизал тепърва, идвайки от ул.Димитър Шишманов, и не е спрял, тогава щеше да извърши нарушение на чл.20 от ЗдВП, въпреки че е бил на път с предимство, тъй като нормата изисква водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, какъвто настоящия случай не е с оглед възприетата от съда фактическа обстановка.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че правилото е в сектор „превозно средство А“ от двустранните протокол да се попълват данните за МПС-то, управлявано от участника, виновен за настъпване на ПТП, като в настоящия случай в това поле попълнил данните си водачът на автомобил „Тойота Корола“, поради което същият признал, че е виновен за инцидента. Такова правило не е скрепено в нормативната уредба, като видно и от двустранния протокол, приложен по делото, същият е огледален, като под данните за всеки един от участниците в ПТП – „превозно средство А“ и „превозно средство Б“ са изведени еднакви графи, вкл. и такава под номер 4, озаглавена „забележка (становище за вина)“.

С оглед изложеното, въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за равностойна вина за причиняване на процесното ПТП и на двамата водачи, за неправилни, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а исковата претенция – изцяло отхвърлена.

По отношение на разноските:

С оглед основателността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззивникът, който е направил искане в тази насока. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство. Въззивникът е сторил разноски и за държавна такса в размер на 25 лв. за държавна такса, както и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице, които също следва да му бъдат присъдени.

За първоинстанционното производство в полза на въззивника-ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 220 лв. – за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20219373 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 7852 по описа на СРС за 2021 г., с което „Г.З.“ ЕАД е осъдено на основание чл.411 КЗ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 575,35 лв. – регресно вземане за платено обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 12.10.2020 г. в гр.София, кв.Горна баня, ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 776,72 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: