Определение № 965 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Д. И. против Разпореждане №3010/30.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№1612/2024г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., с което се отхвърля изцяло заявление вх. № 10296/29.01.2024 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника Г. Х. Я., от с. С.., общ. Р., обл. П., за вземания по Договор за потребителски кредит № 4053818362 от 17.03.2023 г. – предсрочно изискуем, ведно с разноските по делото. Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата. Моли да се отмени разпореждането и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за размера на претендираните суми, с присъждане на направените по делото на разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

1

Районен съд-Пловдив е сезиран от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Х. Я. с ЕГН-********** , от с. С., общ. Р., обл. П. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №4053818362 от 17.03.2023г. С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417 ГПК със съображения, че не е установено надлежно връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на длъжника.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на заповедния съд по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК по заявление, подадено по реда на чл.417 ГПК, заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочените длъжници. В настоящия случай изискуемостта на вземането произтича от извлечение от счетоводните книги.

Обстоятелство дали е упражненото право от заявителя да направи кредита предсрочно изискуем, излизат извън обхвата на преценка на заповедния съд, същите биха били предмет на установяване в едно исково производство. Ето защо отказът на заповедния съд за издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за размера на претендираните суми със съображения, че не е установено надлежно връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост на длъжника, се явява незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Вземането за договорна лихва се основава на чл.9.1 от договора за потребителски кредит, който предвижда задължение на потребителя да заплаща договорна лихва в размер на 31.72 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато са нарушени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Договорната /възнаградителна/ лихва принципно съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума, но когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случаят се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, и следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат 2 третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва /10%/, която се изчислява като към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта.

Изложеното обосновава извода, че уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 31.72 % е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва, поради което следва да се приеме, че процесната уговорка не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите, противоречи на добрите нрави и води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора, поради са налице обстоятелства обосноваващи нищожността на тази клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Макар и с различни мотиви, като краен извод правилно за това вземане заявлението е отхвърлено.

Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие. Изрично в договора е посочено, че към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на ОЛП плюс 10 пункта надбавка. Съдът приема, че договорната клауза, на която се позовава заявителя, противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да бъде отхвърлено.

Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното разпореждане, в частта с която е отхвърлено заявлението за претендирана договорната /възнаградителна/ лихва за периода 25.06.2023г. до 24.11.2023г. в размер на 109.17лв и претенцията за обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.06.2023г. до 24.11.2023г. в размер на 67.09лв, се явява правилно като краен извод, макар с различни мотиви от гореизложените и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата, в тази част като неоснователна – оставена без уважение.

Касаещо главницата са налице условията за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което обжалваното разпореждане в тази част следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за главница в размер на 897.01лв, както и разноски и по съразмерност с уважената част от заявлението.

3

С оглед изхода на спора, направени от жалбоподателят разноски за държавна такса не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

№3010/30.01.2024г. постановено по ч.гр.д.

№1612/2024г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., в частта с която се отхвърля заявление вх. № 10296/29.01.2024 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника Г. Х. Я., от с. С., общ. Р., обл. П., за вземания по Договор за потребителски кредит № 4053818362 от 17.03.2023 г. – предсрочно изискуем, касаещи претендирана договорната /възнаградителна/ лихва за периода 25.06.2023г. до 24.11.2023г. в размер на 109.17лв и претенцията за обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.06.2023г. до 24.11.2023г. в размер на 67.09лв, както и претендирани разноски по съразмерност.

ОТМЕНЯ Разпореждане №3010/30.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№1612/2024г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., в частта с която се отхвърля заявление вх. № 10296/29.01.2024 г., подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника Г. Х. Я., от с. С., общ. Р., обл. П., за вземания по Договор за потребителски кредит № 4053818362 от 17.03.2023 г. – предсрочно изискуем, касаещо претендирана главница в размер на 897.01лв и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по съразмерност с уважената част от заявлението, като се издаде Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, против длъжника Г.

Х. Я. с ЕГН-**********, от с. С., общ. Р., обл. П., за вземания по Договор за потребителски кредит № 4053818362 от 17.03.2023 г. – предсрочно изискуем, касаещо претендирана главница в размер на 897.01лв и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както инаправени разноски по съразмерност с уважената част от заявлението.

4

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните действия по издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за горепосочените суми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5