Решение № 3490 от 15.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия

Вергиния Мичева Русева при секретаря Диана

Борисова, като сложи за разглеждане гр. д.

№ 10207 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.С.И. срещу „З.Л.И.“

АД, с която е предявила обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 423 КЗ и чл.86, ал.1 ГПК, за сумата в размер на 50 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се във физически болки и душевни страдания, претърпени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. – датата на определеното от застрахователя обезщетение, и иск за сумата в размер на 3 140 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в разходи за медицински консумативи във връзка с лечението на телесните увреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на извършеното плащане.

Ищцата основава претенцията си на твърденията, че на 08.12.2016 г. в гр. София, около 11.20 часа, лек автомобил „Алфа Ромео“ модел 156, с рег. № *******, управляван от И.Б. с ЕГН **********,*** с посока на движение от „ул. Околовръстен път“ към с. Божурище и в района на №546, при извършване на маневра завиване в обратно посока, не пропуска и реализира ПТП с лек автомобил „Ауди“ модел „С8“, с рег. №*******управляван от Д.Б.М.с ЕГН **********. Ищцата твърди, че в качеството си на пътник в автомобил „Алфа Ромео“ е пострадала в резултат от настъпилото ПТП, а вина за същото имал водача на „Алфа Ромео“, като в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ е установено че е със силни болки, деформация, оток и хематом в областта на лява лакътна става и лява раменна става. Диагностицирана е със счупване на горния край на раменната кост и счупване на лакътната кост.

Преминала е през оперативна процедура, но от увредата ищцата е изпитала болки и страдания със значителен интензитет през първия месец след процесното ПТП, травмата на ръката е довела до ограничаване на функциите на лявата ръка и са настъпили и психически последици от инцидента. Ищцата твърди, че е сезирала ответното дружество с молба-претенция вх. № 3663/03.04.2017 г. на основание чл.429 ал.1 от КЗ. С писмо е била уведомена, че ответникът е взел решение, с което й е определил обезщетение в размер на 9000 лева за неимуществени вреди и 3 140 лева за имуществени вреди. Ищцата не е приела това предложение. Намира същото за силно занижено, поради което с молба вх. № 8985/ 02.08.17 г. изрично е заявила, че не е съгласна с определения размер, поради предявява настоящия пряк иск срещу застрахователя за целия претендиран размер обезщетение. Моли да бъдат уважени предявените искове и претендира разноски.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита че ищцата е допринесла за настъпилия вредоносен резултат, като не е поставила обезопасителен колан, освен това излага и доводи за независим принос на другия участник в настъпилото ПТП, като с оглед деформациите на процесните автомобили, счита че водачът на „Ауди А8“ не е съобразил поведението чрез отнемане от скоростта или предприемане на аварийно спиране, за да даде възможност на водача на „Алфа Ромео 156“ да завърши маневрата. Оспорва размера на исковата претенция за неимуществени вреди като прекомерно завишен, както и претенцията по акцесорния иск. Моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съдът установи следното от фактическа страна:

От констативен протокол на л.6, се установява че е настъпило ПТП между МПС л.а.

„Алфа Ромео 156“ с рег. № *******, управляван от водача И.Б.Б., със застраховка „ГО“ в Лев Инс с полица № БГ/22/116001876255 и МПС л.а. „Ауди С8“с рег. № *******управляван от водача Д.Б.М.. Установява се също, че ищцата е била пътник в лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег. № ******* , и е пострадала от

ПТП. Прегледана е в УМБАЛСМ „Пирогов“ и е постановена работна диагноза фрактура на лакът и лява раменна кост.

От събраните по делото показания на св. Б., дядо на ищцата и водач на процесния л.а. „Алфа Ромео“, се установява, че заедно с ищцата пътували за магазин „Джъмбо“. Тъй като свидетелят подминал отбивката за магазина, се наложило до обърне автомобила и да се върне. Предприел маневра обратен завой. Докато обръщал , видял че към него идва автомобил, който го ударил в областта на задна лява врата. Именно там седяла неговата внучка, ищцата, пътник в автомобила. Посочва, че благодарение на поставения от нея предпазен колан, тя не е получила по-тежки наранявания.

Назначената и изслушана съдебно-автотехнична експертиза установява следния механизъм на ПТП: същото се е осъществило на 08.12.2016 г. около 11:20 часа. Л.а. „Алфа Ромео“ модел 156, с рег. № *******, се е движил по бул. „ Сливница“ в посока запад към с.Божурище по дясната лента, като след отклонение за магазин „Джъмбо“ водачът е решил да извърши маневра „обратен завой“ като се насочил към лявата лента. В същото време зад л.а. „Алфа Ромео“ се е движил л.а.„Ауди“ модел „С8“, с рег. №С******. В следствие на пресичане на траекторията на движение на двата автомобила е настъпил удар между предната част на лек автомобил „Ауди“ и страничната лява част на лек автомобил „Алфа Ромео“. В следствие от удара върху л.а. „Алфа Ромео“, са пострадали возещите се в автомобила пътнички. Процесното ПТП е настъпило следствие субективните действия от страна на водача на „Алфа Ромео“, който е предприел маневра „обратен завой“ в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението.

Видно от епикриза на л.7, на ищцата е извършена оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, а от фактура № **********/14.12.2016г. се установява че за извършената оперативна процедура е заплатена сумата в размер на 3 140 лева.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата е претърпяла счупване на лява мишнична кост в горния й край и счупване на лява лакътна кост в горния й край. Степента и характера на увреждане на лява лакътна и лява мишнична кост се изразява в трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Ищцата е търпяла болки и страданията през периода на лечение, за срок около 3 месеца, като първите 30 дни те са били с по-голям интензитет. Извършените разходи са във връзка с проведеното лечение и за били необходими за правилното протичане на лечебния процес. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че болките и дискомфорта, които се получават при крайните фази на движение при ищцата, е възможно да останат вечно.

От събраните по делото показания на св. Борисова, майка на ищцата, се установява че е пристигнала в „Пирогов“ заедно с линейката, но ищцата още не била прегледана, чакала пред кабинет, когато и е станало лошо и припаднала от болка. След прегледа е трябвало да бъде оперирана по спешност, като операцията започнала от 22.00ч. и продължила до 05.00ч. сутринта, като били поставени инпланти. Ръката много я боляла, а възстановителният период бил много тежък и труден. И към момента ръката на дъщеря й все още не е възстановена . При опит за движения на ръката я боли, не може да я изпъва, имала е втора операция на лакътя на ръката, а вероятно след време ще се наложи извършването на трета операция на рамото. В резултат от претърпяната травма дъщеря й трябвало да се откаже от намерението си да учи в университета медицинска козметика или физиотерапия, което е довело до разочарование.

С молба вх.№ №3663/03.04.2017 г. ищцата е предявила претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за търпените от ПТП вреди, а с молба вх. №8985/02.08.17 г., е заявила несъгласие с определеното от ответното дружество обезщетение.

Гражданската отговорност на водача на МПС „Алфа Ромео 156“ е застрахована при ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание основание чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който е отговорил на същата, като е предложил изплащане на обезщетение в размер, който не е удовлетворил ищцата. Обезщетение ответникът не е заплатил извънсъдебно. Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, АТЕ, СМЕ, показанията на св.Б. съдът приема, че на 08.12.2016 г. около 11:20 часа в гр.София е настъпило ПТП между л.а. „Алфа Ромео“ и л.а.„Ауди“ модел „С8“.

Ищцата е била пътник в л.а. „Алфа Ромео“ и в резултат на ПТП е пострадала. На основание събраните по делото доказателства съдът приема, че водачът на лек автомобил л.а. „Алфа Ромео“ е имал виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Съдът изцяло възприема извода на вещото лице по АТЕ, че процесното ПТП е настъпило следствие субективните действия от страна на водача на л.а. „Алфа Ромео“, който е предприел маневра „обратен завой“ в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението. Водачът е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗДвП - ал.1 „Завиването в обратна посока се извършва наляво от най - лявата пътна лента по посока на движението“, ал.3 „При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“. В случая водачът на .а. „Алфа Ромео“ се е движел в дясната лента за движение и от нея е предприел маневра завиване в обратна посока, като не е пропуснал попътно движещия се в лявата пътна лента л.а. „Ауди“. Презумпцията за вина, установена с правилото на чл. 45 ал. 2 ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.