Определение № 41796 от 22.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41796 гр. София, 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110143577 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото, като следва:

Предявени са от ЗАД "............" против .............. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 2 385,18 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки на МПС“ за щети по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в резултат от преминаването му през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - два броя шахти с хлътнали капаци и остри ръбове и сумата от 10 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 749,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., както и предявен при условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от .............. срещу „..............“ АД за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки на МПС“ за щети по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в резултат от преминаването му през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно два броя шахти с хлътнали капаци и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска с отговора на исковата молба – 29.08.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищцовото застрахователно акционерно дружество „............“ твърди, че по силата на договор за застраховка „Каско и злополуки“, обективиран в застрахователна полица № 0000693830 от 26.10.2018 г. и със срок на действие от 30.10.2018 г. до 29.10.2019 г. във връзка с лек автомобил „.............“ с рег. № .............., сключен със собственика му „.............“, е заплатил сумата от общо 2 375,18 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети по автомобила, определени от стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяването им, в т.ч. сумата от 84 лева за репатрирането му, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.12.2018 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, около 23:00 часа по време на движение по бул. „.............“ в посока към бул. „..............“, на съединителния ръкав между двата булеварда, при което застрахования при ищеца лек автомобил „.............“ попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – два броя шахти с хлътнали капаци и 1 остри ръбове. За настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП № 1718567/20.12.2018 г. от опраните на МВР. Излага се, че вследствие от процесното ПТП са увредени задната дясна гума на автомобила и съответната джанта. Ищецът намира, че отговорност за настъпването му носи ответната .............., като собственик на участъка от пътното платно, където същото е реализирано. В случай отговорността е за бездействие на съответните служители, изразяващо се в липсата на безопасно изравняване на нивото на шахтите с пътното платно, тяхното необезопасяване до извършване на ремонт чрез пътни знаци. Отговорността следва от разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, предвиждащ задължение именно за съответната община да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища. В исковата молба се посочва, че пряко проявление на тези дейности е дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно сигнализиране на препятствията по него и тяхното отстраняване в най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП. Поддържа се, чеустановените шахти по пътното платно представляват „препятствие на пътя“ по см. на §1, т. 19 ППЗДвП. ЗАД „............“ твърди, че във връзка с процесното пътно.транспортно произшествие при него е образувана щета № 10018030135088 и е съставен опис за констатираните увреждания по автомобила. Ищцовото дружество определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 385,18 лева с пратежно нареждане от 07.05.2019 г., като е сторило и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лева. Заявява, че с регресна покана, получена на 17.06.2019 г., ответната .............. е поканена да заплати процесната сума, но последната не била възстановена. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковете и за осъждане на .............. за му заплати сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 2 385,18 лева – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополуки“ по лек автомобил „.............“ с рег. № .............. в резултат от преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и сумата от 10 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 749,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната .............., чрез пълномощника си юрк. А.В., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на процесното МПС, тъй като неразделна част от договора са Общите условия, които следва да бъдат приети писмено от застрахования. В конкретния случай липсата на такива създава неяснота относно условията, при които е сключена застраховката, както и тези, при които е дължимо застрахователното обезщетение. Оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП и причинените от него вреди. Посочва се, че към приложения по делото протокол за ПТП липсва снимков материал, поради което този протокол не се ползва с доказателствена сила. Последният е съставен по показания на водача на МПС без полицейски служител да е бил свидетел на ПТП. Намира, че .............. не следва да отговаря по процесната претенция, тъй като към момента на настъпване на твърдяното произшествие между ответната община, като възложител и третото за процеса лице „..............“ АД, като изпълнител, е сключен и действал договор № СО15-РД-55355/11.06.2015 г., по силата на който на това дружество е възложено извършването на дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .............., Зона I, в която попада и процесният пътен участък съгласно Приложение № 11 към договора. Поддържа се, че в предметния обхват на договора са включени и дейности по рекордиране и/или възстановяване на разрушени отводнителни съоръжения – улични оттоци, ревизионни шахти, отводнителни тела при повдигнати пешеходни пътеки и канавки. Твърди се, че съгласно клаузите на договора „..............“ АД има задължение при установяване наличието на неравност, която може да бъде 2 предпоставка за ПТП да осигури незабавно обезопасяването и сигнализирането на участъка и във възможно най-кратки срокове да предприеме действия по отстраняването й. С отговора ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесното МПС, поради неизпълнение от негова страна на задължението по чл.

20, ал. 2 ЗДвП за избиране на подходяща скорост на движение, съобразена с пътните условия, предвид описаното време на реализиране на ПТП – в тъмната част от денонощието, при зимна пътна обстановка. Излага се, че по делото няма данни автомобилът да е бил с гуми, пригодни за зимни условия съгласно изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 4 ЗДвП. С тези доводи .............. отправя искане за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на понисък размер на обезщетението, предвид наличието на съпричиняване, съответно на сума, равна на данъчната основа, с оглед възвращаемостта на ДДС. Претендира разноски.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 и по чл. 219, ал. 3 ГПК:

С отговора на исковата молба и с уточнителна молба с вх. № 269002/28.09.2023 г. ответната .............. е направила искане за привличане на „..............“ АД като трето лицепомагач на своя страна, предявявайки при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск срещу дружеството за заплащане на сумата от 2 385,18 лева, представляваща главница за регресно вземане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска с отговора на исковата молба – 29.08.2023 г. до изплащане на вземането.

В случая, с оглед предмета на исковата претенция и изложените с отговора на исковата молба фактически твърдения на ответната .............., че разполагала с регресно вземане спрямо дружеството по силата на сключен договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., с който на това дружество е възложено извършването на дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .............., Зона I, в която попада и процесният пътен участък, съдът намира, че от страна на ответника се обосновава правен интерес от участието на „..............“ АД като трето лице - помагач на негова страна, поради което искането му по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено. Доколкото ответникът е отстранил констатираните нередовности на предявения от него обратен иск, то същият следва да бъде приет за разглеждане в настоящия процес. На ответника по обратния иск следва да бъдат изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея, от отговора на исковата молба и от приложенията към него, както и от обратния иск за отговор в едномесечен срок.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

Основателността на суброгационния иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице относно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на всички сторените разходи, в частност на разходите за репатриране на процесния автомобил от мястото на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено 3 увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност чрез установяване на сочените от него обстоятелства, обуславящи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесното МПС чрез шофиране с несъобразена на пътните условия скорост, респ. с гуми, непригодни за зимни условия, за които обстоятелства последният не сочи доказателства.