Решение № 2 от 05.01.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200019 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от И. С. П., ЕГН **********, упражняваща търговска дейност като ЕТ „....“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ... „...“, ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , чрез пълномощник, срещу Наказателно постановление № 23-2200594 от 11.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата, в проведеното открито съдебно заседание и с молба от 30.11.2023 г. пълномощникът на санкционирания едноличен търговец поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени изцяло, а ако съдът не намери основания за това – да измени размера на наложеното наказание до размера на минимално предвидения в закона минимум.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган – директор на ДИТ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Нередовното му призоваване за съдебното заседание, насрочено за 11.05.2023 г., не се е отразило на възможността му да вземе участие в делото, доколкото в същото директорът е представляван от надлежно упълномощен представител, който заявява, че не възразява срещу нередовната процедура по призоваването и моли да бъде даден ход на делото.

В случая се касае единствено за нередовно призоваване, а не за участие на 1 ненадлежна страна, доколкото с разпореждането за насрочване е конституиран административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – Директорът на ДИТ), а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (ДИТ).

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели – П. Д. Е. – актосъставител и К. Г. К. – и двете на длъжност .... в ....

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.09.2022 г., разпитаните по делото свидетели, компетентни длъжностни лица в ДИТ, извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект – „...“, стопанисван от жалбоподателя и находящ се в гр. С., ул. „...“ № . Проверяващите установили, че в обекта е допуснато до работа лицето К. А. И., ЕГН **********, което е заварено да полага труд като „...“. На същата е предоставена за попълване декларация, която е попълнена по следния начин: лицето работи в проверявания обект от 12,00 ч. на 28.09.2022 г. като ... по заместване, с работно време от 12,00 ч. до 14,00 ч., без почивни дни и без трудов договор, с възнаграждение в размер на 20 лева на ден. Декларацията е подписана пред свидетелите, като по този се установява авторството на диспозитивния документ, а и датата, на която същият е съставен. Обстоятелството, че в декларацията е вписана дата 28.09.2021 г. очевидно се дължи на грешка, доколкото разпитаните по делото свидетели са категорични, че декларацията е подписана на 28.09.2022 г. От страна на пълномощник на жалбоподателя – Г. С. А., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2546 от 10.10.2022 г. на М. М. – нотариус с рег. № ... на Нотариалната камара, на 10.10.2022 г. в сградата на ДИТ е представен граждански договор без достоверна дата на съставянето му, в който е посочено, че жалбоподателят възлага на изпълнителя К. А. И. почистването на помещението на павилиона за закуски за срок от един месец, считано от 01.09.2022 г. срещу възнаграждение в размер на 60 лева, платимо в срок „от 25то число на следващия месец“. На 10.10.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу ЕТ „.....“ за това, че в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила от К. А.

И.

Съставеният акт съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Актът е подписан от актосъставителя и от свидетел, присъствал при установяване на нарушението, както и от пълномощника на жалбоподателя.

Упълномощеното от жалбоподателя лице се е запознало със съдържанието му и е получило препис от него. Било е уведомено за правото си в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и препис от него, където подробно е описано правото на възражение.

2

Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания на разпитаните по делото служители на ... изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги счита за достоверни. Съдът не кредитира представения от жалбоподателя т.нар. „граждански договор”, тъй като счита, че действителното правоотношение между страните по него следва бъде изведено от техните действия, както и от мястото и условията на извършването им, като всичко установено по настоящото дело сочи на трудово правоотношение. К. А. И. е заварена от свидетелите Е. и К. да опакова дюнери, да получава цената за същите и да издава фискални бонове, а не да чисти. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да докажат противното.

Въз основа на съставения АУАН директорът на ДИТ е издал обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на жалбоподателя-едноличен търговец имуществена санкция в размер на 2500 лева. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно Заповед № З-0693 от 15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” Директорът на ДИТ е компетентен да издава наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната ДИТ. Сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са спазени. Издаденото НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в НП е следвало да се посочат конкретни действия, въз основа на които е прието, че същата полага труд като „...“ в обекта на контрол.

Достатъчно е посочването, че лицето е заварено да полага труд като „...“, което последното е заявило и в саморъчно попълнената от И. и подписана от нея декларация. Не е допуснато процесуално нарушение с посоченото в АУАН и в НП, че нарушението е извършено на 28.09.2022 г. и е констатирано на 10.10.2022 г. в Д „ИТСО“ със седалище гр. София, бул. „Витоша“ № 6, а не в обекта на ЕТ „.....“. Причината за това е, че при проверката в стопанисвания от жалбоподателя и находящ се в гр. С., ул. „...“ № обект, извършена на 28.09.2022 г. не е бил наличен трудов договор, въз основа на който И. е полагала труд, като данни за това са изисквани на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ и едва на 10.10.2022 г. в ДИТ е представен гражданския договор, когато и където е констатирано нарушението, извършено на 28.09.2022 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект. Напълно неоснователно е възражението, че К. К. не може да бъде свидетел по АУАН. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН сочи основанията за отвод на наказващия орган и няма отношение към свидетеля К.. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК също не води до извод за наличие на процесуална пречка за разпита й в качеството на свидетел, доколкото в случая действията са извършени от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК. В този смисъл свидетеля К. е извън хипотезата на горецитираната разпоредба, определяща кръга от лицата, които не могат да бъдат свидетели в наказателния процес и не попадат между изрично посочените в нея лица (които са извършвали действия по 3 разследването и съдебни следствени действия). Отделен е въпросът, че коментираните от пълномощника на въззивника предписания не касаят изобщо процесното нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че в наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е санкциониран, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Неизпълнението на задължението към държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. НП е редовно връчено на 17.01.2023 г. – според приложеното по делото копие от известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Районен съд - Своге на 30.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивните разпоредби на Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото безспорно се установи, че ЕТ „.....“ не е изпълнил това свое задължение към държавата при осъществяване на дейността си, като е осъществен фактическият състав на чл. 83 от ЗАНН.

Законът забранява на съда да приеме, че е налице маловажен случай – чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 415в, ал. 2 КТ, а относно размера на наложената имуществена санкция – 2500 лева, съдът, с оглед на установеното по делото, счита че той е неправилно индивидуализиран. На ЕТ „.....“ не са налагани други имуществени санкции за нарушаване на трудовото законодателство, което е видно от изисканата от съда и представена по делото с писмо от Директора на ДИТ справката (л. 47-48 от делото). В този смисъл по-адекватна би била имуществена санкция в минимален размер, а именно 1500 лева.

Поради направено изрично искане, жалбоподателят следва да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева (чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ). Същото се отнася и за поисканото присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. Редът е регламентиран в чл. 143, ал. 1 – ал. 4 от АПК, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното постановление.

Поради това на основание чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал.

1 от ГПК, като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на наказанието, с оглед на което е важно съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер. При наложена имуществена санкция от 2500 лв., намалена на 1500 лв. и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., от ЕТ „.....“ се дължат 60 лева.

От страна на пълномощника на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е 4 налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 550 лева. При направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, на жалбоподателя се дължат 220 лева от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”.