Решение № 44 от 30.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500140 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№12151/23.12.2024г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген.

Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев, ишец в първоинстанционното производство, чрез юрк Надежда Ватева срещу Решение №404/29.11.2024г., постановено по гр.д.

№322/2024г. по описа на Районен съд – Несебър.

С горецитираното решение, съдът е осъдил Н. Д. К., родена на **********г., гражданин на *****, с постоянен адрес в Република България: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ваканционен комплекс „Ясен“, вход Ж, етаж 4, ап.36, Код по Булстат 175563597, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 213,21 лв., представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.01.2021г. до 01.09.2023г. за обект, находящ се в ********* с идентификатор ******, която сума включва част – 43,93 лева с включен ДДС, от задължението по фактура № 0042223349/25.08.2021г., издадена за сумата от 151,58 лева с включен ДДС, и задълженията по фактура № 0044117989 / 26.09.2022г. за сумата от 99,78 лева с включен ДДС и по фактура № **********/25.09.2023г. за сумата от 69,50 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 34,16 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 25.09.2021г. до 26.03.2024г., като е отхвърлил исковете за разликата над уважения размер на 1 главницата от 213,21 лева до пълния претендиран размер от 320,86 лв, за която сума е издадена фактура № 0042223349/25.08.2011г., и за периода от 17.08.2019г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г., и за разликата над уважения размер на мораторната лихва от 31,60 лева до пълния претендиран от 64,76 лв. като неоснователни поради погасяването на претенциите по давност. Присъдени са разноски в полза на ищцовото дружество в размер на 440.04 лв.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд в отхвърлителната част, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Навеждат се доводи относно изводите на съда, че част от процесните вземания се явявали погасени по давност.

Посочва се, че съгласно приложимите Общи условия на оператора, потребителите следвало да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в тридесетдневен срок след датата на фактуриране.

Твърди се, че след изтичане на посочения срок, длъжникът изпадал в забава, като от този момент възниквала изискуемостта на вземането за цената.

Отбелязва се, че настъпването на падежа на насрещното задължение на консуматора за заплащане на съответната сума, се обуславяло от издаването на фактура.

Посочва се, че съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следвало да бъде изпълнено в четиринадесетдневен срок от получане на фактура или друга покана за плащане.

Отбелязва се, че в конкретния случай, не можело да се осъществи регулярно отчитане показанията на водомера за процесния имот(задължение на оператора съгласно чл.33,ал.2 от ОУ), поради отсъствието на абоната, което не освобождавало последния от заплащане стойността на консумираното количество вода за периода. Излагат се аргументи в тази насока, като се цитира съдебна практика на БОС.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите на оператора, се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводното отклонение на всеки отделен абонат.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установило, че цялото отчетено количество вода преминало през измервателното устройство на потребителя.

Изразява се несъгласие с изводите на съда относно началния момент на погасителната давност на част от вземанията за главница и мораторна лихва, приемайки, че вземанията на оператора следвало да се считат за погасени за периода преди 2020г. Заявява се, че горното се явявало в противоречие с разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗЗД.

Излага се становище за допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, касаещи приниципи на гражданското процесуално право.

2

Посочва се, че в изготвения на основание чл.146,ал.1 от ГПК доклад по делото, съдът не посочил правната квалификация на възраженията на ответника, както и кои права и кои обстоятелства се признават; не била дадена възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия. Цитира се ТР№1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Твърди се нарушение разпоредбата на чл.236,ал.2 от ГПК.

Излагат се аргументи във връзка с извършената от съда преценка на доказателствата по делото, въз основа на които достигнал до неправилни изводи за изтекла погасителна давност.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на исковите претенции изцяло.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред районния съд съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, както и пред настоящата инстанция(държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева).

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата К., чрез назначения особен представител – адв. Стоян Евтимов – БАК, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се заявява, че в настоящото производство, спорен се явявал въпросът отсносно това, кога настъпва падежа при периодични доставки- от датата на издване на фактурата или от датата на осъществената доставка на услугата.

Посочва се, че в случая, въззивното дружество издало общо три фактури:№**********/

25.08.2021г. за сумата от

151.58лева;

№0044117989/25.09.2022г. за сумата от 99.78 лева; №**********/25.09.2023г.

Твърди се, че съгласно чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, показанията на водомерите се отчитали с точност до 1 куб.м за период, който се определял в ОУ или договора, но не по- дълъг от шест месеца, а когато периодът на отчитане бил по – дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислявал служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.

Подчертава се, че показанията на водомерите на обекти, имащи сезонен характер, можело да се отчитат два пъти годишно /чл.23,ал.1,т.3 от ОУ/, като в периодите между два отчета, операторът ежемесечно начислявал количество изразходена вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета.

Излага се становище, че вземанията на въззивното дружество имали периодичен характер и за тях се прилагал тригодишният срок на погасителна давност съгласно чл.111,б.,,в“ от ЗЗД. В подкрепа на изложеното се цитира ТР№3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС.

Навеждат се доводи, че вземанията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за периода от 17.08.2019 – 31.12.2020г., се явявали погасени по давност, тъй като погасителната давност започвала да тече от момента на доставка на услугата.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и 3 потвърждаване на решението в обжалваната част.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

С определение №738/14.03.2025г. производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по Дело С-294/24 по повод отправено преюдициално запитване относно това, дали е нарушено правото на Съюза, тъй като ВиКБургас не изпълнявал задължението си за издаване ежемесечни фактури, т.е. не съобразявал правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на потребление поотделно по сходно дело е направено искане за спиране на производството.

След постановяване на решение от 10.07.20205 по посоченото дело, производство е възобновено.

Въззивното производство е висящо по отношение на частта, с която са отхвърлени предявините от ищцовото дружество искове за разликата над уважения размер от 213.21 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от 320.86 лв., за която сума са издадени фактури от 25.08.2021г. до 25.10.20223г. с отчетен период по фактури 17.08.2019г.-01.09.2023г и за разликата над уважения размер на законната лихва върху главницата до пълния претендиран размер, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата над уважения размер на обезщетението за забавено плащане на главницата от 31.60 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от 64.76 лв., дължимо за периода от 25.09.2021г. до датата на подаване на исковата молба.

В останалата част решението е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за осъждане на ответницата К., сега въззиваема, да заплати на ищцовото дружество, сумата в размер на 320.86 лв., представляваща стойността на ВиК услуги – доставена питейна вода, отвеждане, пречистване на отпадни води по издадени 3 бр. фактури /фактура № 0042223349/25.08.2021г., издадена за сумата от 151,58 лева с включен ДДС, и задълженията по фактура № 0044117989 / 26.09.2022г. за сумата от 99,78 лева с включен ДДС и по фактура № **********/25.09.2023г. за сумата от 69,50 лева с включен ДДС/ с отчетен период от 17.08.2019г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 64.76 лв., представляваща общ сбор на мораторната лихва, начислена общо за периода 25.09.2021г. до 26.03.2024г. Претендира разноски.

Исковете са с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът, чрез назначения особен представител е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок. Посочва, че от исковата молба не става ясно за кои периоди на потребление са издадени. Сочи, че ищцовото дружество не изпълнява задължението си съобразно Наредба №4/14.09.2004 да извършва 4 отчитане на потреблението два пъти годишно, доколкото се касае за имот със сезонен характер на ползване, както и да издава ежемесечни фактури, с които да начислява потребеното количество. В тази връзка се позовава на изтекла погасителна давност за потреблението във водоснабдения обект, осъществено през периода 17.08.2019г. до 21.12.2020г.

Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Страните не спорят /а това е видно и от представената справка от АВп/, че ответникът притежава недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес, град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ваканционен комплекс „Ясен“, вход Ж, етаж 4, ап.36, за който ответното дружество доставя ВиК услуги. Не е спорно също, че за претендираните суми, за стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2021г. до 25.09.2023г. ищцовото дружество е издало 3 бр.фактури /подробно изброени като номера в исковата молба и приложени като доказателства по делото/ с отчетен период от 17.08.2019 г. до 01.09.2023, общо за сумата от 320.86 лв.