Решение № 104 от 26.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. С.З., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000042 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 571/15.11.2023г., постановено по гр.д.

№1367/2023г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отхвърлен иска на „П.Г.“ ЕООД против „Б.***” ЕООД за признаване на установено по отношение на „Б.***” ЕООД, че дължи на „П.Г.“ сума в размер на 1 000 лв., представляваща задължение по издаден на 18.10.2016г. запис на заповед с падеж 10.08.2021г., за изпълнението на което парично задължение е издадена Заповед № 226/22.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №20235510100382/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът „П.Г.“ ЕООД излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, посочена е съдебна практика, направено е искане да се обезсили обжалваното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне. Алтернативно е направено искане да се отмени решението като незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск и се признае за установено, че въззиваемият дължи на въззивника сумата 1000 лв. по запис на заповед.

1

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от страна на „Б.***” ЕООД. Взето е становище, че жалбата е неоснователна, а решението законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения в тази връзка с искане да се потвърди първоинстанционното решение.

И двете страни претендират за разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. във вр. чл. 535 от ТЗ.

Ищецът „П.Г.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът „Б.***" ЕООД, дължи сумата от 1 000 лева, по издаден на 18.10.2016г. запис на заповед, с падеж 10.08.2021г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №420235510100382 на РС Казанлък. Моли съда да осъди ответника да заплати и разноските, както в производството по издаването на заповедта за изпълнение, така и за настоящата инстанция.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество.

По делото е представен запис на заповед от 18.10.2016 г., съгласно който „Б.***" ЕООД се задължава да плати на „П.Г.“ ЕООД сумата от 1 000 лева, който запис на заповед е с падеж 10.08.2021г.

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №382/2023г. по описа на Районен съд - Казанлък се установява, че на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №226/22.02.2023г., съгласно която е разпоредил длъжникът „Б.***“ ЕООД да заплати на кредитора „П.Г." ЕООД сумата от 1000 лева за главница за неизпълнено задължение по запис на заповед, изд. на 18.10.2016г. с падеж 10.08.2021г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът (длъжник по издадената заповед) е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

От разпита на свидетеля Х.Н.Б. се установява, че същата е била 2 едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество към датата на издаване на процесния запис на заповед. Същата е подписала записа на заповед в качеството си на управител на ответното дружество. От показанията на тази свидетелка се установява, че дружеството „Б.***“ ЕООД е било прехвърлено от нея на С. В. и П. В.а. Последните двама и свидетелката се познавали, работили заедно в друга фирма – „С.“ ООД.

Св. Б. дава показания, че процесният запис на заповед е издаден от нея, тъй като дружеството чийто управител е била към онзи момент, е получило паричен заем от ищцовото дружество. Депозира показания, че би трябвало да е предала цялата документация на дружеството на купувачите на дяловете - С.

В. и П. В.а. Заявява, че не може да каже дали сред документите се е намирал и процесният запис на заповед, респ. копия от него. Не може да каже дали е предоставила на новите собственици на дружеството информация относно задължения, произтичащи от записи на заповед в т.ч. и от процесния запис на заповед.

От разпита на свидетеля П. И.П.–В.а се установява, че тя и съпругът С.

В. са придобили собствеността на ответното дружество именно от св. Б., с която се познавали от преди това, тай като са работели заедно в друга фирма – „С.“ ООД. След прехвърляне на дружеството продължили да работят за посочената фирма до началото на 2023 г. Св. В.а заявява, че при прехвърлянето на дружеството е била предадена документацията на същото вкл. и счетоводната документация. Свидетелката категорично заявява, че сред предадената документация не са били налични каквито и да било записи на заповед, издавани от дружеството, респ. копия от такива, както и че не е имало данни за задължения по записи на заповед. Нито тя, нито съпругът й са получи от св. Б. информация за наличието на задължения по записи на заповеди в т.ч. и по процесния запис на заповед. Свидетелката депозира показания, че такава информация не е получена и от лицето, осъществявало счетоводното обслужване на дружеството към датата на прехвърлянето. От показанията на посочената свидетелка се установява, че лицето, което е водило счетоводството на фирмата, е М.Е.. Това лице е управител на ищцовото дружество, а в един период от време, преди св. Б. да придобие дружеството, Е. е била и управител на ответното дружество „Б.***“ ЕООД.

Св. В.а посочва, че в даден период от време ищцовото и ответното дружество, и дружеството „С.“ ООД са били част от една група дружества на едни и 3 същи лица и с едни и същи интереси. Свидетелката заяви, че тя и съпругът С.

В. (понастоящем едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество), са узнали за наличието на издадени от предходния управител на дружеството записи на заповед едва с получаване на книжата по делата, като до напускане на работа в „С.“ ООД такива претенции не са били предявявани към ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения от „Б.***” ЕООД, в полза на „П.Г.“ ЕООД запис на заповед от 18.10.2016 г. Поради това на първо място съдът следва да извърши проверка дали записът за заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед и които в случая са налице. Падежът на задължението е настъпил на 10.08.2021г. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ, които са условие за неговата действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът-поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение, какъвто 4 е и настоящия случай. Налице е трайна практика на ВКС, постановена след приемане на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обективирана в решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО и решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г., І ТО, решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018 г., І ТО, решение № 100 от 06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г., І ТО на ВКС, съгласно която кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът - възраженията си срещу вземането / абсолютните - срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съответно личните - основани на отношенията му с кредитора/.

При редовен запис на заповед и недоказани от ответника абсолютни, респ. относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск подлежи на уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

В настоящия случай ответното дружество в срока за отговор по чл.131 ГПК не е изложил твърдения за наличието на каузално правоотношение. В нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК е установен преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца. Срокът за заявяване от страната на конкретните възражения срещу исковите претенции е срокът за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор. След изтичането на този срок, на основание чл. 133 от ГПК, ответникът губи правото и възможността да заявява възражения, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, като такива нито се твърдят, нито се установяват по делото. В случая, евентуалното наличие на каузално правоотношение се разкрива едва от изслушаните свидетелски показания.

С оглед изложеното и съобразно посочената по-горе задължителна практика на ВКС, в настоящия случай след като „Б.***” ЕООД не е изложило своевременно конкретни факти, сочещи на съществуването на определено каузално правоотношение между страните по менителничния ефект, то ищецът - поемател по ефекта не е длъжен да въвежда в спора кауза и съответно да доказва възникването на вземането си по каузалната сделка. В 5 такъв случай в предмета на спора е единствено наличието на изискуемо вземане, удостоверено в действителен запис на заповед.

Ето защо, след като по делото се установява валидно и изискуемо вземане на „П.Г.“ ЕООД срещу „Б.***” ЕООД по редовен и валиден запис на заповед, издаден на 18.10.2016 г. предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. във вр. чл. 535 от ТЗ за установяване на съществуването на вземането в размер на 1 000 лв. е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което следва да се признае за установено по отношение на „Б.***” ЕООД съществуване на вземането на „П.Г.“ ЕООД за сумата от 1 000 лв., по издаден на 18.10.2016г. Запис на заповед с падеж 10.08.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 226/22.02.2023 г. по ч.гр.д. № 382/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

По отговорността за разноските:

По ч.гр. д. № 382/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Ищецът „П.Г.“ ЕООД е направил следните разноски: държавна такса в размер на 25 лв.

С оглед изхода на делото „Б.***” ЕООД следва да заплати на „П.Г.“ ЕООД направените по ч.гр. д. №382/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък разноски в размер на 25 лв.