Решение № 801 от 16.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

К. Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001000662 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №389 от 14.04.2022 г., постановено по т.д.№1165/2021 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-18-ти състав е осъдил „Галакси Боулинг София“ ЕООД да заплати на „Национален дворец на културата- конгресен център София“ ЕАД, на основание чл. 232 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД сумата от 60 516,98 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. по договор за наем № 920/19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба – 25.06.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълната претендирана като главница сума от 102 574,94 лв.; да заплати сумата от 5 907,45 лв., представляваща консумативни разходи електроенергия, топлоенергия и вода за ползваните площи за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска25.06.2021г. до пълното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 6051,69 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за главница по чл. 5.13 от договора за наем, изчислена от датата на падежа на всяко от вземанията с първа начална дата -05.03.2020г. до 1

17.06.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 103,87 лв., както и иска за сумата от 666,93 лв., представляваща индексация на наемната цена, съгласно чл.5.10 от Договор за наем № 920/19.11.2019 г. за месеците януари, февруари и март 2020 г., като неоснователен и е разпределил отговорността за разноските, сторени от страните в производството.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни по делото.

С въззивна жалба, подадена от „Национален дворец на културатаконгресен център София“ ЕАД, решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до пълната претендирана като главница сума в размер на 102 574,94 лв., в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 103,87 лв.-неустойка за забава и в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 666,93 лв., представляваща индексация на наемната цена, съгласно чл.5.10 от Договор за наем № 920/19.11.2019 г. за месеците януари, февруари и март 2020 г. Излагат се съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че за периодите 13.03.2020 г.-31.05.2020 г. и 28.11.2020 г.28.02.2021 г. е спряно изпълнението на договора за наем поради форсмажорни обстоятелства, поради което за този период наемателят не дължи заплащане на наемното възнаграждение.Твърди, че наемателят дължи плащане на наемната цена, дори ако не е ползвал фактически наетия имот, след като договорът за наем не е прекратен. Не отрича, че обявената в световен мащаб епидемия има характеристиката на непреодолима сила и е с извънреден характер, но това е основание за прекратяване на договора, от която възможност ответникът не се е възползвал. Допълва, че ответното дружество е било във фактическа власт на имота и е можело да използва същия , макар и не като боулинг зала с пълен капацитет. Посочва, че подписаното между страните споразумение от 01.12.2020 г. има характер на извънсъдебно признание на ответника, че дължи неплатените наемни вноски за изминалия период до датата на сключването му, а и в същото не се съдържа опрощаване на задълженията от ищеца. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Галакси Боулинг София“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че е налице непреодолима сила, поради което е налице спиране на изпълнението на договора, тъй като докато обективната пречка съществува, неизпълнението не е по вина на длъжника. Посочва, че съгласно чл.306, ал.5 от ТЗ, кредиторът е можел да прекрати договора, ако няма интерес от изпълнението. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя, че ответното дружество е могло да ползва помещението, макар и не като боулинг зала, тъй като според договора, сключен между страните, ответникът е следва да използва помещението по предназначение, а наемодателят има право да прекрати договора едностранно, ако същото се използва за цел, различна от посочената в договора. Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от „Галакси Боулинг София“ ЕООД , с която се обжалва изцяло решението. Счита, че исковете са неоснователни по съображения, свързани с невъзможността обекта да се използва по предназначение поради непреодолима сила, възникнала след сключването на договора, каквото представлява обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г., поради което и следва да се приеме, че ответникът е освободен от задължението за плащане на наемната цена. С писма, изпратени до ищеца, наемателят е уведомил същия, че преустановява търговска дейност във връзка с извънредното положение в страната. Изтъква се, че с подписаното на 09.11.2020 г. споразумение ищецът е опростил наемната цена за 3 месеца от периода на ограничителните мерки, а именно за месец март, април и май 2020 г., чрез намаляване на наемната цена за в бъдеще, като наемателят е предложил веднага след подписването на споразумението да започнат преговори за предоговаряне на условията по договора-наемната цена. За неправилен намира извода на СГС, че не може да се приеме наличие на форсмажор за останалия период от 10 месеца, тъй като обектът е функционирал, макар и с намален капацитет и намалено работно време. Това е така, тъй като наемната цена е одобрена от ответника при коренно различна икономическа обстановка, а намаляването на приходите е единствено и само в резултатна мерките на здравните власти. Изтъква, че съдът неправилно е приел, че налице споразумение за част от същия период, с което страните са намалили наемната цена и то в значителен размер- от 7 3

692,31 лв. с ДДС на 5 594,41 лв. с ДДС. Допълва се, че действителната воля на страните е с подписването на споразумението да се стигне до фактическо опрощаване на наемната цена за 3 месеца от периода на ограничителните мерки )месец март, април и май 2020 г.) чрез намаляване на наемната цена, което е крайно недостатъчно. Поддържа стореното пред първоинстанционния съд възражението за прихващане, счетено за неоснователно, с дължимите наемни вноски от заплатения на 03.08.2015 г. депозит в размер на 6 686,91 лв., тъй като договорът е прекратен на 11.08.2021 г. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Сторени са доказателствени искания, които настоящата инстанция не е допуснала поради настъпила преклузия.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Национален дворец на културата- конгресен център София“ ЕАД.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл.

269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Жалбите са подадени в законоустановения двуседмичен срок, от надлежни страни в производството- ищец и ответник, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват допустими, а като отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовни.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявената пред СГС искова молба „Национален дворец на културата- конгресен център София“ ЕАД е поискал от съда да осъди ответника „Галакси Боулинг“ ЕООД да му заплати, дължимите по силата на Договор за наем №920/19.11.2019 г. суми, както следва: 102 574,94 лв., представляваща дължима месечна наемна цена за периода месец мартдекември 2020 г. и за месеците януари- май 2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-25.06.2021 г. до пълното изплащане на сумите; сумата от 666,93 лв., представляваща индексация на наемната цена за месеците януари-март 2020 г.; сумата от 5 907,45 лв., представляваща консумативни разходи-електроенергия, топлоенергия вода за месец март 2021 г. и месец април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата 4 молба-25.06.2021 г. до пълното изплащане; сумата от 20 103,87 лв., представляваща мораторна лихва за забава за плащане на наемната цена, изчислена съобразно приложена към исковата молба таблица, считано от датата на падежа на всяко вземане до 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до пълното изплащане на сумата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са предявени при условията на обективно съединяване четири иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 232 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 60 516, 98 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. по договор за наем № 920/19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане, а иска за разликата до пълната претендирана като главница сума от 102 574, 94 лв. е отхвърлен; да заплати сумата от 5 907, 45 лв., представляваща консумативни разходи електроенергия, топлоенергия и вода за ползваните площи за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 25.06.2021 г. до пълното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 6 051, 69 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за главница по чл. 5.13 от договора за наем за периода от датата на падежа на всяко от вземанията с първа начална дата -05.03.2020 г. до 17.06.2021 г., а иска за разликата до пълния предявен размер от 20 103, 87 лв. е отхвърлен.

Съдът е отхвърлил изцяло иска за сумата от 666, 93 лв., представляваща индексация на наеманата цена, съгласно чл. 5.10 от Договор за наем № 920/19.11.2019 г. за месеците януари, февруари и март 2020 г., като неоснователен. Разпределена е отговорността за разноски, сторени по делото.

За да постанови своето решение, съдът е приел от правна страна, че между страните е налице валидно наемно правоотношение, че същото към момента на постановяване на решението не е прекратено, че за периода 13.03.2020 г.31.05.2020 г., както и за периода 28.11.2020 г.-28.02.2020 г. е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ, породена от въведеното в страната извънредно положение, поради настъпила Ковид пандемия, като, на основание чл.306, ал.4 от ТЗ, изпълнението на договора за посочения период е спряно. Съдът е изложил, че според съдебната практика, наемателят дължи заплащане на наемната цена, независимо от обстоятелството дали 5 фактически е ползвал имота; приел е, че епидемията е форсмажорно обстоятелство; че наемодателят не е във виновно неизпълнение на задължението си по договора да предостави безпрепятствено ползването на имота; че съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД, задължението за наем е парично такова и длъжникът не може да обосновава неизпълнението си с настъпили форсмажорни обстоятелства; че спирането на работата на наемателя, поради издадените заповеди за преустановяване на дейността на обекти от определен тип, е довело до липса на кумулиране на средства у ответника, но не освобождава последния от задължението за плащане на наемната цена (л.13 от решението), като в аргумент на това е и разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците; че между страните е налице сключено Споразумение от 01.12.2020 г., в което същите са посочили дължимите към 05.11.2020 г. от наемателя задължения за наем и консумативи, като е приел, че от страна на ответника е сторено признание на задълженията, а от страна на ищеца липсва опрощаване на задълженията; въпреки наличието на сключено между „Галакси Боулинг София“ ЕООД и „Национален дворец на културата- конгресен център София“ ЕАД споразумение за признание на задълженията, съдът е приел, че за периода 13.03.2020 г.-31.05.2020 г. доколкото обектът не е функционирал по предназначение като боулинг зала, то за този период не се дължи никакъв наем. Със същите мотиви съдът е приел, че не се дължи наем и за периода 28.11.2020 г.-28.02.2021 г., макар обектът да е бил във фактическа власт на наемателя, тъй като въз основа на нови заповеди на министъра на здравеопазването е преустановена дейността на боулинг залата. Посочено е, че след като наемателят не може да извлича полза от имота, а наемодателят поради настъпило събитие от извънреден характер, не е в състояние да изпълни задължението си осигури необезпокояваното ползване на обекта, плащането на наем би било несъответно на принципа на добросъвестност и справедливост в търговските отношения. В заключение е посочено, че недължими са наемите от по 7 692, 31 лв. с ДДС на месец за месеците април и май 2020 г., съответната част за периода 13-31.03.2020 г., която при средна наемна цена на ден от 248,14 лв. за периода от 17 дни възлиза на 4 218, 21 лв., за периода 28.11.2020 г. до 30.11.2020 г. включително или 3 дни по 248, 14 лв.