Решение № 4406 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4406 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330106046 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД, по искова молба на В. К. С., ЕГН: **********, от Гр. П., ж.к.*** бл. *, вх.*, ет.*, ап.** чрез адв. М. против „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с управител Б. Б. и С.Г. за обявяване за нищожен договор за кредит от ****** г. на основание чл. 22 от ЗПК евентуално обявяване за нищожни клаузите на чл. 9 от договор за кредит от ****** г. регламентиращи заплащане на такси за „Бързо разглеждане на искане за кредит“ и „Динамично обслужване“ поради противоречие с добрите нрави и противоречие с нормите на ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на ****** договор за кредит в размер от 1200 лв. при ГПР-44,89%, ГЛП 38,85 % за срок от 14 месеца. Подлежащата на връщане сума е 1511,44 лв. В чл. 9 от договора е предвидено заплащане на допълнителни услуги- „Бързо разглеждане на искане за кредит“ в размер от 585,90 лв. и „Динамично плащане“ в размер от 878,78 лв. Договора е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Липсва посочване на лихвения процент, размера на лихвата и условията за прилагане, дали е 1 фиксиран. Не е ясно как е определен ГПР. Допълнителните услуги заобикалят закона. Клаузите регламентиращи заплащане на допълнителните услуги са нищожни. Същите касаят злоупотреба с интересите на кредитополучателя и извличане на собствена изгода от кредитодателя. Това нарушава добрите нрави. сумите за заплащане на тези разходи несе включени в ГПР. Това нарушава разпоредбите на ЗПК. Същите се явяват скрит добавък към възнаградителната лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК и ЗЗД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за кредит от ****** г. е видно, че на същата дата е сключен договор за кредит между ищцата и ответника за предоставяне на първата от последния на заемна сума от 1200 лв. за срок 14 месеца платим на 14 вноски от по 107,96 лв. Размера на ГЛП е 38,85 %, а на ГПР-44,89 %. В чл. 9 от договора е предвидено заплащане на сума от 585,90 лв. за „бързо разглеждане на кредита“, дължима на вноски и сума от 878,78 лв. за „динамично плащане“, която също се дължи на равни части в периода на кредита. С допълните задължения размера на месечната вноска нараства на 212,58 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, , а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит и, че в него се съдържат клаузи за заплащане на услуги „бързо разглеждане на кредита“ и „динамично плащане“.

С оглед отправеното възражение от ищеца за недействителност на договора поради нарушение на ЗПК, съдът намира, че на първо място следва да се провери съответствието на клаузите на същия с разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

Предоставената заемна сума е в размер от 1200 лв. Дължимата договорна лихва за периода от 14 месеца възлиза на 311,44 лв. Същевременно е предвидено заплащане на допълнителни суми за услуги свързани с предоставяне на кредита и неговото обслужване възлизащи на 585,90 лв. и 2

878,78 лв. Тези размери на фона на предоставената сума са необосновано високи и нееквивалентни на насрещните престации на кредитора. Общият им размер възлиза на 1/3 от заемната сума. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидените клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл.

144, т. 9 ЗЗП, както и, че с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Наред с това тези такси представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита, но с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Наред с това възниква и неяснота относно формирането на ГПР, което въвежда в заблуда потребителя относно реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Предвид това предявения главен иск по чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи. Това обстоятелство изключва произнасянето на съда по евентуалносъединените с него такива за прогласяване нищожност на клаузите по чл. 9 от договор за кредит от регламентиращи заплащане на такси за „Бързо разглеждане на искане за кредит“ и „Динамично обслужване“.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищ еца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-119,05 лв.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо с ДДС доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на изобилна трайна съдебна практика по подобни спорове. При определяне на възнагражденито на адвоката не следва същото да се разграничава на данъчна основа и дължим ДДС, с оглед твърдението, че осъществилия правната услуга адвокат е регистриран по ЗДДС, тъй като съдът не се явява задължено лице по ЗДДС за начисляване на данъка. Това действие следва да се извърши от получателя на възнаграждението при издаване на данъчния документ на 3 доверителя му, с оглед трансформирането на извършената от него услуга от безвъзмездна такава във възмездна при присъждане на възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем от ****** сключен между В. К. С., ЕГН: **********, от Гр. П., ж.к.*** бл. *, вх.*, ет.*, ап.** и „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с управител Б. Б. и С.Г. поради противоречие на императивните изисквания на и ЗПК.

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с управител Б. Б. и С.Г. да заплати на общо на В. К. С., ЕГН: **********, от Гр. П., ж.к.*** бл. *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5 с управител Б. Б. и С.Г. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. П., бул. **** № **, ет. *, ап. *, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4