Решение № 260201 от 10.08.2021, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 197/2021
- Вид
- Решение № 260201
- Подписан
- 10.08.2021
- В сила
- 08.02.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ГОЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.52 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Наказателен кодекс
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- член 309 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.VIII.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд-Хасково на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година, открито заседание, граждански състав:
Председател : Георги Гочев при секретар протоколист Веселена Караславова и участието на прокурора Цвета Пазаитова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №197/2021 г. за да се произнесе взе предвид Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ
Обстоятелства по иска
Делото образувано по искова молба предявена З.В.Д.,*** офис 12 против Прокуратурата на Република България за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от 35 000 лева за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,унижение и напрежение в личния й живот и работата в следствие воденото досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.Предявената основна претенция е осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I т.3 от
ЗОДОВ,акцесорната претенция е осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. .
За да обоснове предявените искове ищцата твърди,че с постановление от 17.02.2017 г. по пр.пр.№473/2015 г. по описа на Районна прокуратура -Ивайловград е установено,че досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР- Хасково е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК.Предвид обстоятелството,че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства за виновността й за извършено престъпление по чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК ищцата не била привлечена в качеството си на обвиняема.
С посоченото постановление от 17.02.2017 г. било прекратено наказателното производство по дознание 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ,ал.2,вр.ал.1 от НК и били отделени материалите.касаещи евентуално извършено от ищцата ново престъпление по чл.316 от НК.вр.с член 309 ал.1 от НК.
Правното основание от настоящата молба било свързано с дознание 67/2016 г. ,което,независимо,че се е водило срещу неизвестен извършител всъщност била разследвана ищцата за осъществяване на тежко престъпление,наказанието за което е „лишаване от свобода" за срок от една до шест години.
Д. посочва,че постоянна е съдебната практика на ВКС в тази насока,че ЗОДОВ дава правото да се търси отговорността на разследващите органи.когато разследването се е водило против нея,независимо ,че е посочено „неизвестен извършител".
Ищцата твърди,че повод да бъде образувано досъдебното производство е жалба против нея от лице, ползвало услугите й като адвокат през 2006 година,като се касаело за деяние с близо десетгодишна давност.
При първоначалния разпит на ищцата същата разбрала,че това лице твърдяло,че преди 10 години е била измамена от Д. по повод изплащане на обезщетение за детето си по повод настъпила смърт при ПТП на бащата на детето.В последствие ищцата установила,че въпросното лице е било насърчено да подаде жалба за този факт.
Започнало едно дълго разследване,което преминало през многобройни разпити,уточняващи всяко едно обстоятелство,очна ставка с пострадалата,ровене от страна на прокуратурата в документацията на Д..За нея било унизително след толкова години да дава обяснения и да бъде третирана като престъпник от разследващите само въз основа на показанията й.Такъв стрес ищцата не била изживявала,защото нямало как да се отговаря на въпроси от рода „на тази дата/преди десет години/в колко часа си се срещнал с лицето,какво си правил и т.н.",защото било немислимо да се помнят всички подробности.а разследващите настоявали за конкретни дати,часове,имена .
Ищцата издирила документите по конкретния казус , тъй като по време на работата си с тази клиентка тя била малка /18-20 годишна/.Всяко едно от действията Д. била документирала и тя се разписвала под него.Още тогава направило впечатление,че клиентката й не желаела никой, освен двете, да е информиран за възможностите да получи голяма сума пари,предупреди ме изрично да не споделям с нейните близки,както и с майката на починалия й баща.За да не разберат роднините й за тези суми,тя помолила Д. да открие сметка в различна банка и с пълномощно да изтегли парите и да й ги предаде.Тези искания на клиентката й заострило вниманието на ищцата да бъде много внимателна към детайлите,и за всяко действие да има писмен документ,който да го доказва..Затова всяко пълномощно,всяка декларация ,теглене на средства и предаването им на лицето,били документирани на хартиен носител,като с копие от тях разполагала и самата клиентка.
Д. представила пред разследващите декларация от лицето с нейния подпис/в оригинал/,която беше подложена на експертиза.При един от разпитите й разследващите я уведомили,че по данни на експерта ,подписът не е положен от лицето и от самата нея.Не й била предоставена самата експертиза,като Д. поискала тройна експертиза,която да установи не само подписите на лицето дали са положени от нея,но и да даде заключение за давността на положеното мастило/химикала/ и хартията,дали е от преди години,или е сега положено.Молбата й не била уважена,като няколко месеца след това разследването против нея било прекратено.
Ищцата била огорчена,че прокуратурата използвала всичките си инструменти против нея да бъде осъдена,като действала предубедено и тенденциозно,което не било професионално и внушавало недоверие в съдебната система.
На първо място се разследвало деяние,извършено преди повече от десет години и елементарната логика сочела,че не е оправдано толкова дълго време да се изчаква , ако е имало измама.
На второ място се разчитало,че именно поради дългия период от време,не е необходимо да Д. да пази документацията си и ще е в невъзможност да докаже правотата си. Факт било ,че документацията между клиент-адвокат се пази пет години,а жалбата била подадена след десет години,няколко месеца преди да изтече абсолютния давностен срок за разследването.
На трето място заключението на експерта за подписите,поставени под документите на Д.,които са автентични и които подписи бяха поставени пред нея в присъствието и на други хора и неговото заключение,че не били положени нито от нея,нито от клиентката й било упражняване на натиск.Според ищцата само искането й за нова експертиза,която да даде заключение за състоянието на пергамента и мастилото,се оказали решаващи за прекратяване на досъдебното производство.
Ищцата твърди,че за да не спира тормоза от прокуратурата,след като това производство било прекратено поради липса на достатъчно доказателства,материалите по представените писмени доказателства били отделени в ново производство,което да я разследва по обвинение за представяне на неверен документ с цел да избегне наказателно преследване.Това производство в последствие било също прекратено.
Д. твърди,че разследването по това производство й донесло много огорчения и стрес .свързани с нея и нейни близки.Опитали са да замесят по некоректен начин брат й,който е магистрат Той не знаел за взаимоотношенията на ищцата с клиентката си,но това не попречило да му търсят обяснения за произнасянето на молба,адресирана от същото това лице.Фактьт.че всички действия били законни, не успяло да заличи влошаване на взаимотношенията между тях,защото той изпитвал неудобство ,че сестра му е обвинена в измама.Това оставило трайни негативни следи във взаимоотношенията с него и той се дистанцирал от Д..Ищцата се чувствала виновна,че по някакъв начин е опетнила репутацията му на магистрат и явно,че той се е чувствал по същия начин .
Д. извежда,че допълнителни неприятни усещания предизвикал и факта.че в това разследване била подложена на стрес майката на починалото момче,която към тогавашния момент работела в съда,с което се прекратило многогодишно приятелство между нея и ищцата. Многократно и тя била разпитвана и при всеки неин разпит се ищцата се чувствала виновна.че я подлага на стрес.Допълнително ищцата се притеснявала,че случаят може да и коства работното място и тя щяла да е причината за това.
Д. изпитала от разследването психически тормоз,усещането,че съществува избирателност спрямо нея от страна на прокуратурата,както и от безизходицата,че нищо и по никакъв начин не може спре започналата репресията,същата била безконтролна и винаги се криела зад маската на „самосезиране" и разследване в полза на гражданите.
Прокуратурата разследвала в нейния случай зрелищно,показно и по начин,че повече хора да научат за него,както и правела опити да се насаждат в обществото негативни представи за Д.,се отразили негативно на здравето и психиката й.Прокуратурата сама предоставила информация за това разследване по друго гражданско дело против нея.Като ответник по гр.д.641/2020 г. на ХОС, районната прокуратура -Димитровград/чрез административния си ръководител по това време/,представила писмено доказателство,че против ищцата има три висящи досъдебни производства.Започнала самостоятелна проверка и получила от Министерството на правосъдието уведомление ,че тези производства са прекратени преди години,и независимо,че са се водили срещу неизвестен извършител,цялото разследавне е било против мен.
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 17.02.2017 г. е влязло в сила на 01.03.2017 г.
Поради изложеното З.Д. да се осъди Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение в размер на 35 000 лева за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,унижение и напрежение в личния й живот и работата в следствие воденото досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като недоказана по основание и размер. В тежест на ищцата било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с воденото наказателно производство.
Към исковата молба не били представени никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в нея.Не бил приложен и акта, от който ищцата твърди, че черпи права.
Наказателното производство било образувано срещу неизвестен звършител и в хода му ищцата е имала единствено качеството на свидетел.Спрямо нея не са прилагани мерки за процесуална принуда.
Прокуратурата сочи и че искът е недоказан и по размер. Претендираната сума се явявала прекомерна и не съответствала на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, нито на социално-икономическите условия.
Не били представени никакви доказателства за твърдяните негативни въздействия върху ищцата и че те са пряка и непосредствена последици от това конкретно наказателно производство.
В същия период по отношение на ищцата са били образувани още няколко преписки и са били водени наказателни производства за различни престъпления, поради което не е ясно, от кои производства какви неимуществени вреди е претърпяла ищцата и дали твърдяните от нея неимуществени вреди са във връзка с посоченото в исковата молба наказателно производство.
Отделно от това видно от справката за съдимост ищцата е осъждана. Същата е била освободена от наказателна отговорност (с налагане на административно наказание „глоба" за умишлено престъпление от общ характер по чл. 311 ал.
2 вр. ал. 1 НК), също така е била осъдена за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 2 НК на една година „лишаване от свобода", изтърпяването на което наказание е било отложено по чл. 66, ал.
1 НК за 3 години изпитателен срок.Във връзка с постановената осъдителна присъда за извършено престъпление от общ характер е била отписана като адвокат от регистъра на адвокатите в АК-Хасково.Това не определя ищцата като лице с безукорна репутация в обществото и сред членовете на семейството й.
Тези обстоятелства според ответника поставят под съмнение твърдението, че накърняването на доброто й име, влошените отношения със семейството й, и сочените негативни последици, са настъпили именно от упоменатото в исковата молба наказателно производство.
Прокуратурата възразява и срещу претенцията за начисляване на лихва, считано от 01.03.2017 г., тъй като не били представени никакви доказателства за отношение на тази дата към иска. На следващо място съгласно чл.111 б."в" от ЗЗД лихвите можели да се претендират за не повече от 3 години от датата на завеждане на иска.
Разпечатката съдържа 41 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbe4a058-4878-451f-ba12-c6ebd0038d20