Решение № 260015 от 06.06.2023, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Казанлък, 06.06.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав

Председател: КЕТИ КОСЕВА при участието на секретаря Г.Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 248/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за заплащане на положен извънреден труд с правно основание чл. 178 ал.1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР.

Ищецът Е.К.Т., ЕГН **********, действащ чрез адв. В.С.,

АК-Варн.моли съда да осъди О.на М.- С.З. ЕИК: *****, адрес: ул. *****, представлявана от Старши комисар С.С.

– директор, да му заплати сумата 2401,29 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за положени 337,48 часа от наднормочасове за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 2401,29 лв. от датата на предявяване на иска - 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на всички направени по делото разноски, включително за адвокатска защита.

Твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. полагал труд в гр. К.на длъжност „младши инспектор“ в Областна дирекция на МВР - Ст.З.. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОД-МВР- Ст.З. по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 13/2017 г. За процесния периО.ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

При работещи на смени извънредният труд не се компенсира с допълнителен платен отпуск. Нормалното работно време видно от чл.187 ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Нормалната продължителност и допустимата продължителност на нощния труд са две коренно различни понятия. Претенцията му произтича от полагания нощен труд, за заплащането на който до 2015 година е имало изрично нормативно уреждане чрез преобразуването му при изчисляване на положения труд.

Ставката определена в чл. 8 от Наредбата

/по 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки/ не съставлява компенсаторен механизъм за служителите на МВР

Претендира да му бъде заплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите в системата на МВР по начин различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. В светлината на постановеното от Съда на Европейския съюз Решение по дело С-262/20 се налага изводът за липсата на механизъм за защита на здравето и безопасността на служителите на МВР с оглед на по-голямата за тях продължителност на нощния труд. До 2020 г. няма нормативно определена продължителност на нощния труд за полицаите и всякакви доводи във връзка със специфичния характер на работата им, свързана с защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.

Положените часове нощен труд, разликата от приравняването им към дневен и дължимата сума са както следва: месец октомври-декември 2016 г., нощен труд – 8 часа, разлика при коеф. 1,143 – 1,14 часа, дължима сума – 6,84 лв.; месец януари-март 2017 г., нощен труд – 64 часа, разлика при коеф. 1,143 – 9,15 часа, дължима сума – 54,91 лв.; месец април-юни 2017 г., нощен труд – 136 часа, разлика при коеф. 1,143 – 19,45 часа, дължима сума – 116,69 лв.; месец юли-септември 2017 г., нощен труд – 176 часа, разлика при коеф. 1,143 – 25,17 часа, дължима сума – 151,01 лв.; месец октомври-декември 2017 г., нощен труд – 208 часа, разлика при коеф. 1,143 – 29,74 часа, дължима сума – 178,46 лв.; месец януари-март 2018 г., нощен труд – 200 часа, разлика при коеф. 1,143 – 28,60 часа, дължима сума – 185,90 лв.; месец април-юни 2018 г., нощен труд – 232 часа, разлика при коеф. 1,143 – 33,18 часа, дължима сума – 239,56 лв.; месец юли-септември 2018 г., нощен труд – 224 часа, разлика при коеф. 1,143 – 32,03 часа, дължима сума – 231,26 лв.; месец октомври-декември 2018 г., нощен труд – 264 часа, разлика при коеф. 1,143 – 37,75 часа, дължима сума – 272,56 лв.; месец януари-март 2019 г., нощен труд – 320 часа, разлика при коеф. 1,143 – 45,76 часа, дължима сума – 363,79 лв.; месец април-юни 2019 г., нощен труд – 312 часа, разлика при коеф. 1,143 – 44,62 часа, дължима сума – 354,73 лв.; месец юли-септември 2019 г., нощен труд – 216 часа, разлика при коеф. 1,143 – 30,89 часа, дължима сума – 245,58 лв.

За периода от 01.10.2016 г. до

30.09.2019 г. положил общо 2360 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 2697,48 часа.

Преизчисляването на нощния към дневния труд води до надхвърляне на определените нормочасове и представлява извънреден труд от 337,48 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от работодателя.

Размерът на възнаграждението което му се следва се формира чрез увеличение на основно му месечно възнаграждение с 50 % съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и възлиза на 2401,29 лв. за целия претендиран период.

Заявява, че е логично, допустимо и необходимо едновременното заплащане нощен труд като такъв и заплащане на увеличена ставка, в размер като за извънреден труд след преобразуването му.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ст.З., адрес: гр. Ст.З., ул. *****, представлявана от С.С. - директор, чрез пълномощника си Р.М.М.

- главен юрисконсулт в ОДМВР - Ст.З. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът да присъди в полза на Областна дирекция на МВР - Ст.З. юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция.

Твърди, че в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 год. ищецът е заемал следните длъжности: мл. пол. инспектор, ст. полицай /ВПА/ в Участък-Г.към РУ - К.при ОДМВР – Ст.З., т.е. ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

През времето от 01.10.2016 г. до

13.02.2017 г. е бил на длъжност мл. полицейски инспектор и е изпълнявал служебните си задължения на ненормиран работен ден. Тоест за този период от време не е налице организация на работно време на служителя на сменен режим и съответно полагането на нощен труд. Редовното работно време за служителите на ненормиран работен ден е от 8.30 ч. до 17,30 ч. с един час обедна почивка и работното им време се отчита подневно, а не както е при работата на смени сумирано за тримесечен период. Оспорва твърдението на ищеца, че за периода 01.10.2016 г. до 13.02.2017 г. е полагал труд на смени по график.

През периода 13.02.2017 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна е налице полагане на труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. нощен труд. Положеният труд през времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната смяна на ищеца е основание за предявяване на иска.

Възразява срещу твърдението на ищеца, че тъй като за положения труд през нощта липсва уреждане в ЗМВР, преобразуването на нощния труд, полаган в системата на МВР следва да стане въз основа на разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Заявява, че съгласно чл. 142 от ЗМВР за служителите на МВР, които са държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението е приложим ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал. 1, т.1 от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби (на КТ и ЗДСл.) по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут.

Твърди, че извършаваната от служителите в МВР специфична служебна дейност, предполага и специфична законова регламентация. Разпоредбата на чл.

187, ал.9 от ЗМВР, предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на Министъра на вътрешните работи е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.

14/2015 год./ и засяга съгласно чл.3 от посочената наредба - дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. Предвидена е възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като продължителността на нощния труд от 8 часа, във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ има регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, КТ).

Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Заявява, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Намира за неправилно искането на ищеца да се приложи субсидиарно чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016 г. е за служителите работещи на смени - да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.