Решение № 140 от 19.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Търговско дело № 20254100900052 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и следващите от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „СКАЛМ“ ЕООД – град Велико Търново.

Представителят на дружеството развива съображения, че същото е в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 ТЗ с начална дата на неплатежоспособността 31.07.2021 година, като от тогава наличното имущество не е достатъчно да покрие паричните задължения на дружеството. Последното не може да изпълни изискуеми и безсрочни парични задължения общо в размер на 261 530.91 лева към 01.03.2025 година, които основно са с публичноправен характер към ТД на НАП – Велико Търново. Допълва, че към 01.03.2025 година дружеството не притежава ДМА и същото не разполага с достатъчно активи, които да са ликвидни, респективно – да послужат за удовлетворяване на задължения с настъпил падеж, както и че дружеството няма приходи. Навежда доводи, че не се касае за затруднения с временен характер, а състоянието се очертава като трайно, поради което е направено искане да бъде открито производство по несъстоятелност на „СКАЛМ“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 31.07.2021 година.

Съдът, като взе предвид становището на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителят е еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище в град Велико Търново, вписано в ТР през 2020 година. Съгласно заключението на 1 съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, общият размер на задълженията на молителя към датата на извършване на проверката – 30.07.2025 година, е в размер на 270 500.16 лева, от които 188 065.45 лева – главници и 82 434.71 лева – лихви. През периода от 2020 година до 31.12.2022 година, молителят е извършвал плащания изцяло към доставчици и персонала, свързани с извършваната текуща дейност и частични плащания за погасяване на задълженията към ТД на НАП. Публичноправните задължения към ТД на НАП не са обслужвани от 01.09.2022 година, като задълженията към ТД на НАП, като единствен кредитор на дружеството към 30.07.2025 година остават в общ размер на 270 500.16 лева. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на подадената от длъжника молба пред ВТОС - 28.03.2025 година, по данни на счетоводния баланс и оборотна ведомост, изготвени към 31.12.2024 година, стойността на активите е в размер на 376 295.17 лева, в т.ч.: 300 000.00 лева - Вземания от собственика; 76 256.32 лева - Каса в лева и 38.85 лева - Разплащателна сметка в лева, а стойност на пасивите е в размер на 194 193.08 лева, в т.ч.: 19 456.98 лева - Задължения за данък върху печалбата; 26 836.06 лева - Задължения за ДДС; 30 007.20 лева - Задължения за данък по ЗДДФЛ и 117 892.84 лева - Задължения за осигурителни вноски. Предвид описаните вземания от собственика - 300 000.00 лева, същите са възникнали през периода на 2021 година и представляват остатък от вземания, които не са възстановени /платени/ към дружеството. Наличността на касата в лева, в размер на 76 256.32 лева е остатък към 31.12.2022 година и към момента на изготвяне на експертизата по счетоводни данни се отчита същата наличност, като на вещото лице не е предоставена информация дали тази наличност съществува. Върху разплащателната сметка в лева е наложен запор с наличност по нея, в размер на 38.85 лева. Посоченият размер на пасивите - 155 796.71 лева /по счетоводни записвания/, представлява изцяло задължения към ТД на НАП, по счетоводни данни. Публичноправните задължение на молителя към ТД на НАП, датират от месец 02.2021 година. Молителят, е спрял погасяването на публичноправните си задължения считано от 01.09.2022 година, а едновременно с това задълженията увеличават своя размер и достигат 270 500.16 лева до 30.07.2025 година. предвид изложеното вещото лице е направело извод, че ако през периода до 31.12.2022 година затрудненията на молителя са били временни, то през периода от 01.01.2023 година те са се превърнали в затруднения с траен характер. По данни на проверените годишни Оборотни ведомости и Отчет за приходи и разходи се установява, че през анализираните годишни периоди от 2020г. до 2024г. молителят е прекратил дейността си, считано от 01.01.2023 година. Необходимите разноски в производството по несъстоятелност за период от 6 месеца, ако се вземат предвид само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик, биха били в размер на 8 256.00 лева /6 м. х 1 376.00 лева/. По счетоводни данни, длъжникът отчита вземания от собственика и наличност на парични средства в брой, общо в размер на 376 256.32 2 лева, поради което ако посочените наличности съществуват, то длъжникът не би имал финансови затруднения да погаси изцяло изискуемите си парични задължения към ТД на НАП. В проведеното на 19.08.2025 година съдебно заседание вещото лице допълва, че вземането в размер на 300 000 лева от собственика е отчетено по счетоводната сметка и представлява вземане на дружеството от собственика. Няма отразяване въз основа на какви документи, и не са представени първични счетоводни документи, които да отразяват това вземане от собственика. Като основание в счетоводството е отразено единствено „Разчети със собственика“, което е отразено в сметка 498 - други дебитори, което означава, че те са предоставени от дружеството на собственика и той дължи да ги върне обратно на дружеството. Това датира от 2021 година и няма промяна на тези счетоводни данни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 625, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по писмена молба, подадена от посочените в нормата на субекти, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост /чл. 626, ал. 1 ТЗ/ на този търговец.

В случая по делото молбата е подадена длъжник - еднолично търговско дружество и е основана на твърдения за неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 607а, ал. 1, във връзка с чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ - наличие на изискуеми задължения към държавата - ТД на НАП с публичноправен характер, свързани с дейността му, респективно - чл. 607, ал. 2, във връзка с чл. 742 ТЗ – наличното имущество на дружеството не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

Молителят в производството има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, каквото е изискването на чл. 607а, ал. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество с правноорганизационна форма на ЕООД, поради което попада и в изброените в ал. 2 дружества. В разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на неплатежоспособността, като е определена като обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените изискуеми парични задължения, включително публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. В ал. 3 законодателят е въвел оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В този смисъл, за да е налице неплатежоспособност е необходимо да съществува изискуемо парично задължение на търговеца, измежду посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ и да е налице обективна невъзможност на длъжника да изпълни същото. От друга страна легално определение на понятието свръхзадълженост е дадено в разпоредбата на чл.

742 ТЗ, съгласно която търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

3

В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на финансовоикономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, респективно – свръхзадълженост, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно дали той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Освен това, за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. В практиката се приема, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не.

В случая от събраните по делото от събраните по делото доказателства – заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза и разясненията, дадени от вещото лице, безспорно се установява, че активите на дружеството /КМА/ надвишават неговите пасиви. Не става ясно обаче поради каква причина вземанията от собственика в размер на 300 000.00 лева не са събрани. Вещото лице изрично посочва, че сумата е осчетоводена по сметка 498 - Други дебитори, което означава, че те са предоставени от дружеството на собственика и той дължи да ги върне обратно на дружеството, като не са предоставени и счетоводните документи за това записване.

Доколкото липсват документи, установяващи на какво основание е предоставена посочената сума, не може да бъде направен за характера на правоотношението между дружеството и физическото лице, собственик на капитала - дали се касае за заем или друго правоотношение и съответните му параметри - падеж, лихвоносно ли е и т.н.

Отделно от това не са представени и каквито и да е доказателства за предприети действия от страна на дружеството за събиране на това вземане от собственика, т.е. налице е бездействие, пасивно поведение от страна на представляващия и управител 4 на дружеството. Липсват твърдения, а и каквито и да е доказателства, които да установяват липса на реална възможност за събираемост на това вземане.

Действително търговското дружество и едноличният собственик на капитала му са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, но това не е достатъчно основание вземането на дружеството от едноличния собственик на капитала му да се третира по-различно от останалите вземания. Следва да се има предвид и че активно поведение за събиране на процесното вземане може да има не само дружеството, но и неговите кредитори при наличието на установеното по делото пасивно поведение /бездействие/ от страна на представляващия и управител на дружеството.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че от анализа на събраните по делото доказателства не се установява да са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност за молителя по чл. чл. 607а, ал. 1 и ал.

2 ТЗ, доколкото в случая последният не е в състояние на неплатежоспособност - не би могло да се приеме, че съществува обективна невъзможност за плащане на задълженията му, респективно – свръхзадълженост, тъй като размерът на краткотрайните активи на молителя надвишават размера на пасивите му. За наличието на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение /плащането на публични задължения преустановено на 01.09.2022 година/, а да не е в състояние да го изпълни. В случая дружеството е с влошено финансово-икономическо състояние само и единствено в следствие на поведението на едноличния собственик на капитала и негов управител, който не е предприел действия по връщане на предоставеното от дружеството вземане в размер на 300 000.00 лева.