Решение № 6454 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6454 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100503741 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1872 от 05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 61784/2023 г. по описа на СРС, 144- ти състав, е прието за установено по отношение на С. Д. Ч., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: 601.24 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми за абонамент и лизингови вноски, съгласно фактура № 7315855180/05.02.2021 г. и фактура № 7317155764/05.03.2021 г., издадени по Договор за мобилни услуги № 600823489/26.05.2011 г., Договор за мобилни услуги № 619099997/ 09.12.2017 г. за мобилен номер ****.; Договор за допълнителен лизинг № 622250615/25.09.2019 г. с предоставен мобилен апарат към номер **** – HUAWEI Watch GT Graphite Black, Допълнително споразумение № 034634879/25.01.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и допълнително споразумение № 034634881/25.01.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК /21.03.2023 г./ до окончателното им плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 9369/29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14692/2023 г. на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника С. Д. Ч. с изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не 1 са събрани доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е сключил договори с ищеца. Посочва се, че представените от насрещната страна фактури не установяват наличието на дългове. Изтъква се, че съдът неправилно е кредитирал приетото по делото заключение на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Йеттел България“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

Съобразно указанията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата молба ищецът следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация на иска, който е предмет на спора.

В чл. 6, ал. 2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския процес – този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и искане.

Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. ІІI от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е 2 посочил, че претендира следните суми: 5,14 лева, включващи задължения за месечни абонаментни такси за мобилен номер **** и за мобилен номер ****, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат LENOVO Yoga Smart Tab 10.1 4G и лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Watch GT Graphite Black за период 05.01.2021 г. – 04.02.2021 г.; 158,20 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с мобилен номер ****, от които 52,47 лева, представляващи три стандартни месечни абонаментни такси, и 105,73 лева, представляващи добавена разлика между стандартната цена на LENOVO Yoga Smart Tab 10.1 4G без отстъпка съгласно последно актуалната ценова листа към 25.01.2020 г. и дължимата обща преференциална цена п о договор за лизинг от 25.01.2020 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 124,98 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с мобилен номер **** в размер на три стандартни месечни абонаментни такси; 204,49 лева, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство LENOVO Yoga Smart Tab 10.1 4G, и 108,43 лева, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Watch GT Graphite Black. Следователно предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, п о чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими главници по сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, главници по договори за лизинг на движими вещи, както и за заплащане на два вида неустойки.

Първоинстанционният съд с обжалваното решение е определил предмета на делото, както следва: за сумата от 601.24 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № 7315855180/05.02.2021 г. и фактура № 7317155764/05.03.2021 г., издадени по Договор за мобилни услуги № 600823489/26.05.2011 г., Договор за мобилни услуги № 619099997/09.12.2017 г. за мобилен номер ****; Договор за допълнителен лизинг № 622250615/25.09.2019 г. с предоставен мобилен апарат към номер **** – HUAWEI Watch GT Graphite Black, Допълнително споразумение № 034634879/25.01.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и допълнително споразумение № 034634881/25.01.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК /21.03.2023 г./ до окончателното им плащане. В обжалваното решение липсва произнасяне по предявените искове относно процесните вземания и по правопораждащите факти. Както вече беше посочено, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. При предявени искове за заплащане на суми, дължими на договорно основание /главници и неустойки/, съдът е обвързан да се произнесе отделно по всяка претенция на заявеното от ищеца основание. Механичното посочване на общия размер на всички искове, както и че същите касаят дължими суми съгласно фактури, издадени по договори за мобилни услуги, респ. по договори за лизинг, без да бъдат разгледани правопораждащите всяко конкретно вземане факти, каквато хипотеза е налице в процесния случай, не представлява произнасяне по предявените искове.

3

Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо и съгласно чл. 270, ал. 3, изр. ІІI ГПК следва да бъде обезсилено, като делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

Следва да се посочи, че е налице и очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение № 9369 от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14692/2023 г. по описа на СРС, 144-ти състав – там отново липсва каквато и да е била индивидуализация на претендираните вземания, като е посочен единствено общият сбор на сумите в размер на 601,24 лева.

Очевидната фактическа грешка следва да бъде отстранена, като се посочат размерът и основанието на всяка една от претенциите.

По разноските:

Доколкото разноските са последица от уважаване на иска, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и за заповедното производство в размер на 1 810 лева.

При този изход на спора отговорността за разноски във въззивната инстанция не може да бъде разпределена, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по същество на предявените искове с решение. Отговорността за разноски за настоящата инстанция следва да се разпредели от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото с оглед дадените указания и при съобразяване с изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 1872 от 05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 61784/2023 г. по описа на СРС, 144- ти състав, и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на СРС от друг състав и произнасяне по предявените искове съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4