Определение № 377 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600449 по описа за 2025 година

Постановеното от СГС по н.ч.д. № 1830/25 г. протоколно определение от 26.03.25 г. е обжалвано в срока и по реда на глава XXII във връзка с чл. 440, ал.2 НПК от защитника на осъдения В. Р. В. (адв. В.), който е оспорил пред САС (като втора инстанция) отказа на Градския съд да освободи предсрочно В. (чл. 70, ал.1 НК) от изтърпяваното към момента наказание (5 години лишаване от свобода) по н.о.х.д. № 376/20 г. на СОС, с остатък към днешна дата – почти година и осем месеца.

Несъгласието на частния жалбоподател личи главно от оплакването, че първата инстанция е пренебрегнала данните за напредналата възраст на затворника (83 г.), за влошеното му здраве, за липсата на допуснати от него дисциплинарни нарушения по ЗИНЗС, както и не е отчела, че причината рискът от рецидив при В. да продължава да бъде в „средни“ стойности (51 т.), е краткото време, с което спрямо него е упражнявана поправително-възпитателната дейност.

САС прецени, че следва да потвърди обжалваното определение, защото приложението на чл. 70 НК спрямо ос. В. към днешна дата би било преждевременно.

Освен чисто формалната (аритметична) предпоставка за предсрочното освобождаване на жалбоподателя, който е преполовил срока на изтърпяваното наказание (чл. 70, ал.1, т.1 НК), по делото в действителност прави впечатление успешно протичащият спрямо него корекционен процес – обстоятелство, което не е игнорирано от първата инстанция при обсъждането на въпросите по чл. 439а НПК, защото са били отчетени данните за настаняването му в затворническо общежитие от открит тип, за неговото законосъобразно поведение спрямо затворническите правила и за наличните здравословни проблеми. Другите данни от досието, обаче, не 1 потвърждават, че осъденият „…е дал доказателства за своето поправяне“ (чл.70, ал.1 НК), които убедително да обосновават извода за завършена в цялост личностна корекция. Самият факт, че от изтърпяната до този момент част от наказанието (ок. 3 години и 4 месеца) най-продължителен се явява периодът на предварително задържане и домашен арест, е достатъчно показателен, че с ос. В. затворническата администрация не е работила достатъчно по плана на присъдата, подчинен на постигане на целите по чл. 36 НК. Това, впрочем, е и причината рискът от рецидив да продължава да е непроменен (51 т.), а средните му стойности не следва да бъдат подценявани.

Здравословните оплаквания на осъдения, на които защитата акцентира, и които твърде вероятно се дължат и на друг обективен процес – напредналата му възраст, не съставляват „доказателства за поправяне“ (чл. 70, ал.1 НК) на лицето, а основание за евентуално временно прекъсване на наказанието (чл. 415, т.1 НПК), приложимо по преценка на прокуратурата в различен вид процедура. Така, че Градският съд в случая изобщо не може да бъде упрекнат, че е подценил положителните за сметка на отрицателните данни около личността на жалбоподателя; напротив – ръководил се е от принципно установеното правило, че в доказателствата за поправяне на затворника не трябва да има никакво колебание, което да поставя под въпрос необратимостта на корекционния процес. Това налага частната жалба да бъде оставена без уважение, поради което - на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 3 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.03.2025 г. по н.ч.д. № 1830/25 г. на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2