Решение № 88 от 13.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102556 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. § 19 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) и по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Образувано е, след като с Решение № 10446/28.10.2025г., постановено по адм.д. № 6744/2025г. по описа на ВАС, е било обезсилено като недопустимо решение № 2217 от 07.05.2025г., постановено адм. д. № 18/2025г. по описа на Административен съдБлагоевград, като производството по това адм. дело е било прекратено и жалбата, по която е било образувано делото, е изпратена за разглеждане по подсъдност на РС-Благоевград.

Депозирана е жалба от М. Х. Б. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община - Благоевград, формиран по заявление с вх. № КРЗ-0122-11/06.12.2024 г. на****. за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ за поземлен имот с пл. № 3438 в кв. 216, представляващ ливада с площ от 2 500 кв.м. в землището на гр. Благоевград.

Жалбоподателката счита, че горепосоченият мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград е незаконосъобразен. В тази връзка сочи, че административният орган не се е произнесъл в нормативно предвидения срок за издаване на скица и удостоверение по отношение на земеделски имот, находящ се в урбанизирана територия. Заявява, че била наследник на ****, починал на 16.05.1961г. Поддържа, че наследниците на **** били депозирали заявление с вх. № Г689/20.12.1991г. в Поземлена комисия – гр. Благоевград за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Излага, че в резултат на това било издадено Решение № 1698/06.12.2006г. на ОСЗ-Благоевград, с което било признато правото на собственост на наследниците на **** на ливада от 2500 кв.м., находяща се в землището на Благоевград. Този имот бил в процес на възстановяване. Навежда, че със заявление с вх. № КРЗ-0122-11/06.12.2024 г. поискала издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, отнасящи се за горепосочения земеделски имот, намиращ се в границите на урбанизираните територии на Община на Благоевград. Смята, че Кметът на Община на Благоевград следвало да се произнесъл по искането в срок до 02.01.2025г., но до датата на депозиране на жалбата /06.01.2025г./ липсвало такова произнасяне. Счита този мълчалив отказ за незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в частност - поради неспазване на нормативно регламентирания срок.

Административният орган – Кмета на Община Благоевград изразява позиция за 1 неоснователност на жалбата.

Съдът намира за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата:

Подадената жалба е процесуално допустима. Насочена е срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване пред Районен съд – гр. Благоевград. Изхожда и от легитимирано лице и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване (по чл. 149, ал. 2 вр. чл. 58, ал. 1 АПК). Доводите на административния орган за недопустимост на жалбата, свързани с това, че по-рано по искане на ОСЗ-Благоевград е било издадено вече удостоверение и скица за процесния имот, са по основателността на жалбата, а не по нейната допустимост.

2. По основателността на жалбата:

В принципен план законосъобразността на един индивидуален административен акт (какъвто е и оспореният мълчалив отказ да се издаде такъв акт – арг. от чл. 21, ал. 1, in fine АПК) е детерминирана от спазването на пет законови изисквания, а именно: издаване от компетентен орган; обективиране в установената форма; съблюдаване на административнопроизводствените правила; спазване на приложимите материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона (чл. 146 АПК). При оспорване на административния акт по съдебен ред проверката, която съдът извършва, не се ограничава само до основанията за порочност, релевирани от жалбоподателя, а се разпростира по отношение на всички изисквания за неговата законосъобразност (чл. 168, ал. 1 АПК). Когато се установи, че актът е нищожен, съдът го обявява за такъв дори и да липсва такова искане (чл. 168, ал. 2 АПК).

Горните принципни постановки, преценени във връзка с обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Обжалваният мълчалив отказ изхожда от компетентния административен орган, а именно Кмета на Община Благоевград.

Съдебната проверка трябва да се концентрира и върху материалната законосъобразност на акта. По този повод е необходимо да се съобразят следните фактически положения по делото:

Жалбоподателката М. Х. Б. е една от законните наследници на ****, починал на 16.05.1961г.

Става ясно, че наследодателят **** по силата на сключена съдебна спогодба, одобрена от Благоевградски околийски съдия в съдебно заседание на 28.09.1952 г., бил придобил собствеността на редица земеделски имоти, сред които и процесната ливада с площ от 2,5 дка, в м. „Под казармите“, в землището на Благоевград. Този имот е бил нанесен в плана на Благоевград от 1955 г., като имот с пл. № 3438 в кв. 216 и е записан в разписната книга на името на ****.

Със Заявление вх. № Г689/20.12.1991г.до Поземлена комисия - Благоевград, подадено от **** – също наследник по закон на **** е поискал възстановяване на правото на собственост върху земеделски имоти, между които и процесната ливада с площ от площ от 2 500 кв.м. в землището на гр. Благоевград.

С Решение № 1698/06.12.2006 г. на ОСЗ-Благоевград на наследниците на **** е признато правото на собственост върху земеделски земи, включително и върху процесната ливада от 2,5 дка, находяща се в землището на *** но е отказано възстановяването на правото на собственост върху имота в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради липса на ново удостоверение по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което да се изготви от техническа служба при общината след процедури по чл. 32, ал. 1, т.2 ЗТСУ.

На 30.04.2018 г. жалбоподателката М. Х. Б. е била депозирала заявление, с което поискала на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ да се определи свободната и незастроената площ от имота. С това заявление е поискала и издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗ. По заявлението е бил изготвен протокол от 30.05.2018 г. по комисия, назначена от Кмета на Община-Благоевград, която се е произнесла, че не следва да се издава заповед по 2 чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и скица и удостоверение по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, тъй като имот с пл. № 3438 е отчужден със Заповед № 501/29.12.1981 г. на председателя на ИК на ГОНС и липсват данни за отмяна на отчуждаването. Копие от протокола на комисията е изпратен на ОСЗ-Благоевград за произнасяне съобразно мотивите.

След изпращане на този протокол ОСЗ-Благоевград с писмо вх. № П-00-1847/11.07.2018 г., е поискала служебно издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4- ал.6 ППЗСПЗЗ за процесния имот. В отговор на писмото на ОСЗ-Благоевград и на Заявление с вх. № 3-00166/30.04.2018 г. от **** е издала удостоверение с изх. № 319/20.07.2018 г. и скица, от които е видно в кои имоти по действащия план на Благоевград от 2000 г. попада имот стар пл. № 3438, като изрично е отбелязано, че този имот е отчужден със Заповед № 501/29.12.1981 г. на председателя на ИК на ГОНС.

Впоследствие жалбоподателката М. Х. Б., заедно с други наследници, а именно ***** са подали на 20.07.2020г. молба до Кмета на Община-****, с която поискано отмяната на отчуждаването на имот пл. № 3438, отчужден със Заповед № 501/29.12.1981 г. на председателя на ИК на ГОНС. С писмо изх. № М-00-234/21.08.2020 г. Община-Благоевград е отговорила на молителите, че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, тъй като сроковете по ЗВСНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ и реституционните закони са били изтекли.

Видно е писмо от 06.11.2020 г. от ОСЗ-Благоевград, във връзка с подадено до службата заявление с вх. № РД-12-05-01 -1236/15.10.2020 г. от жалбоподателката М. Х. Б., на основание чл. 15, ал. 5 ППЗСПЗЗ и с мотив, че подлежи на реституция по други закони на Община-Благоевград, е изпратено за произнасяне по компетентност копие от преписка Г689/20.12.1991 г. на наследниците на ****, относно процесня имота. Във връзка с писмото на ОСЗ-Благоевград, в писмо изх. № ЕО- Б-1849/07.12.2020 г. на Община-Благоевград до М.

Х. Б. е посочено, че със Заповед № 501/29.12.1981 г. е отчужден имот с пл. № 3438, кв.216 за мероприятието „Парк Скаптопара" от ****, а относно искането за отмяна на Заповед № 501/29.12.1981 г. е препратено към вече изложеното в предходно писмо с изх. № М-00234/21.08.2020 г.

Очертаните дотук фактически констатации са основание за следните изводи:

Не могат да бъдат споделени доводите на оспорващата, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност - поради неспазване на нормативно регламентирания срок. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че от издаденото Удостоверение с изх.

№ 319/20.07.2018 г. и скица е видно, че те съдържат информацията по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ за удостоверението и по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ за скицата - в кои имоти по действащия план на Благоевград от 2000 г. попада имот със стар пл.№ 3438, като изрично е отбелязано, че този имот е отчужден със Заповед № 501/29.12.1981 г. на председателя на ИК на ГОНС. При наличието на издадени Удостоверение с изх. № 319/20.07.2018 г. и скица, имащи характер на документите по чл.13, ал. 5 по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, за административния орган Кмета на Община- Благоевград не е съществувало задължение за ново, трето поред произнасяне по молба, по чийто предмет има издадени актове, още повече че и към настоящия момент няма сигурни фактически данни отчуждаването на имота да е отменено, а и мероприятието, за което имотът е бил отчужден е реализирано - парк „Скаптопара“. В този смисъл се налага заключението, че мълчаливият отказ, изхождащ от процесния административен орган, е постановен при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъмнено е и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания по чл. 146 АПК за отмяната му.

Така в крайна сметка може да се заключи, че по делото не се установяват основания за квалифицирането на обжалвания акт като нищожен или незаконосъобразен, поради което и разглежданата жалба, подадена срещу него, подлежи на отхвърляне.

Относно разноските.

Предвид крайния изход на правния спор, на жалбоподателката не се следват, 3 претендираните от нея разноски по делото, а на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, претендираните от последния разноски в размер на общо 1827,10 евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. Б., ЕГН **********, от гр. *****, подадена срещу мълчалив отказ на Кмета на Община - Благоевград, формиран по заявление с вх. № КРЗ0122-11/06.12.2024 г. на М. Х. Б. за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ за поземлен имот с пл. № 3438 в кв. 216, представляващ ливада с площ от 2 500 кв.м. в землището на гр. Благоевград.

ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, от **** да заплати на Кмета на Община Благоевград разноските в размер на 1827,10 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен съд – гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4