Решение № 433 от 10.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 5075 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 09.09.2014 г., постановена по НОХД №

14290/2012 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, подсъдимият И.М.П. е признат за виновен в това, че на 15.04.2010 г., в гр. София, ул. „*****, в сграда на НАГ, в зала с гишета за обслужване на клиенти, противозаконно повредил чужда движима вещ, собственост на Столична община – стоящо билетно устройство, като го ударил с ръка в областта на монитора, вследствие на което мониторът, на стойност 580,80 лева, се счупил – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца.

С присъдата е приспаднато, на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от така наложеното на подс. П. наказание, времето, през което подсъдимият е бил задържан по смисъла на НК – задържане за 24 часа по ЗМВР, считано от 15,00 ч. на 15.04.2010 г. до 14,30 ч. на 16.04.2010 г.

С присъдата подс. П. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3, изр. 1, и чл. 190, ал. 2, вр. чл. 416, ал. 4 от НПК, да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС, направените по делото разноски за експертизи в размер на 818,13 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба с допълнение /под формата на уточнение/ от подс.

И.М.П.. С така депозираната въззивна жалба се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд, а алтернативно – постановяване на нова такава, с която подсъдимият И.М.П. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от СРП обвинение. В условията на алтернативност се иска изменение на присъдата, като деянието бъде преквалифицирано по реда на чл. 216, ал. 4 от НК – при маловажност на случая и определяне на минимално наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

В допълнението към подадената въззивна жалба срещу присъдата на СРС, се излагат твърдения за необоснованост и немотивираност на съдебният акт, тъй като от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е повредил средното устройство за билети. В тази насока се излага, че снимки № 2 и 4 от албума във връзка с разгледания от съда видеозапис, проверен с участието на експертиза, категорично изключват приетото в присъдата, подсъдимият да е повреждал средното билетно устройство. Излагат се съображения за нарушение на материалния закон и нарушение на чл. 304 от НПК с доводи, че присъдата почива на предположение.

Излагат се аргументи и за допуснати съществени процесуални нарушения на фаза на досъдебното производство, изразяващи се в процесуални пропуски в обвинителния акт, пропуск да се изземе веществено доказателство по делото и неотстраняване на съмнения за неправилно местене и съхранение на устройството, което му се вменява да е повредил. Претендира се и немотивираност на присъдата, поради не коментиране доводите и възраженията на защитата в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание, защитата на подсъдимия П. – адв.

И., поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, и вместо него да бъде постановена нова присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на искането изтъква съображения, че от видеоматериала, изгледан в хода на съдебното следствие пред първия съд, се установява, че подсъдимият нито е блъскал, нито е удрял средната машина, за чието повреждане е осъден, противно на соченото от св. С.Т.. Сочи, че подсъдимият не е действал и със специалната цел по чл. 216, ал. 1 от НК. Излага, че обвинението не е достатъчно конкретизирано по отношение на предмета на посегателство, като е допуснато смесване на понятията счупен и спукан дисплей. Сочи, че не е изяснена и стойността на предмета на посегателство. Изтъква, че липсват подписи на с. 1 от досъдебното производство, което е самостоятелно нарушение на процесуалните правила, обуславящо връщане на делото на прокурора. Навежда аргументи, че доводите в пледоарията по същество не са били обсъдени в мотивите към постановения съдебен акт, което е самостоятелно нарушение на процесуалните правила.

Подсъдимият

И.М.П. счита, че е неправилно осъден, тъй като не е извършил нищо нередно и моли да бъде оневинен. В последната си дума заявява, че е невинен.

Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Намира, че постановеният съдебен акт е прецизен и съобразен с доказателствената съвкупност, а в хода на производството не са били накърнени правата на подсъдимото лице. Развива съображения, че съдът е положил максимални усилия, движейки се на границата на разумния срок, да постанови правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. С.А.Т., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л.

9 – 10) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. В.Н.З., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 11 – 12) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Ц.Г.А., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 13 – 14) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, както и тези, снети пред друг състав на съответния първоинстанционен съд, в о.с.з. на 09.02.2011 г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Г.Й.Г., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г.; показанията на св. А.В.Б., снети в о.с.з. на 12.03.2013 г.; показанията на св. С.К.Ч., снети в о.с.з. на 17.09.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 18 – 19) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Т.М.Т., снети в о.с.з. на 17.09.2013 г. и тези на С.Т.Т., снети в о.с.з. на 14.11.2013 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 15.04.2010 г. (л. 7 – 8 от досъд. п-во) и фотоалбум към него (л. 45 от съдебното производство по НОХД № 10830/2010 г.); приемо – предавателен протокол (л. 17 от досъд. п-во); констативен протокол, съставен от длъжностно лице към „Д.Б.“ ЕООД (л. 27 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване (л. 28 от досъд. п-во); писма от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ до СРС (л. 58 – 60 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); заверен препис от договор за автоматизирана система за управление на административното обслужване на чакащи клиенти от 13.04.2009 г., сключен между МДААР, от една страна, Столична община, като бенефициент и „М.Б.“ ЕООД (л. 69 – 75 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); Решение № РД-09-ЗДОИ-7/24.02.2011 г. на Столична община (л. 77 – 78 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); писмо от Столична община, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ до подс. П.

(л. 79 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); писмо от Министерски съвет на Р България, Звено за връзки с обществеността до подс.

П., ведно с приложение (л. 82 – 87 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 27 – 30 и л. 169 – 170 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); справка от ГД „ИН“ – МП (л. 23 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); характеристика на подс. П. (л. 83 от съд. п-во по НОХД № 10830/2010 г.), както и заключенията на назначените и изготвени съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 38 – 39 от досъд. п-во), видеотехническа експертиза – протокол № 13/ДОК – 092 г. (л.

48 – 52 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.), комплексна съдебно техническа и оценителна експертиза (л. 62 – 66 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.) и вещественото доказателство по делото – 1 бр. оптичен носител (л. 53 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Т., З., А., Г., Ч.и Т., като е преценил, че същите са единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. При формиране на изводите си по фактите, съдът не е обсъдил показанията на св. Т.и Т., като е преценил, че същите не допринасят за изясняване на обективната фактическа обстановка. Останалите, събрани по делото, писмени доказателства и доказателствени средства, съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Заключенията на назначените и изготвени експертизи съдът е кредитирал изцяло, като е съобразил, че пълно и точно отговарят на поставените им задачи, изготвени са от компетентни вещи лица и са защитени от същите в съдебно заседание.

Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че в гр. София, ул.

„*****, в сградата на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столична община (СО), на партерния етаж на сградата, който е публично достъпен, били разположени гишета, предоставящи административни услуги на СО на гражданите. За създаване на организация в дейността на административните служители и подобряване обслужването на гражданите, била въведена електронна система за управление на клиентите на НАГ, състояща се от разположени във фоайето на партерния етаж три броя стоящи билетни устройства, монтирани на пода. Билетните устройства представлявали стоящи на стойка апарати със сензорен дисплей и изход за продаваните от машината билети.

СРС е приел за установено, че на 15.04.2010 г., подс. П. се намирал в сградата на НАГ, на партерния етаж, и се опитвал неколкократно да си вземе билет от разположените непосредствено до входа на въпросната зала три устройства за билети, като след едно от поредните тегления на билети отишъл на гише № 4, обслужвано от св. В.З., като видимо бил изнервен. Последната обяснила на подсъдимото лице, че за да бъде обслужено, първо трябвало да изтегли правилния билет с номер, като избере от падащото меню предлаганите административни услуги от някое от стоящите билетни устройства – част от въведената система за управление на чакащи клиенти – собственост на СО. Подсъдимият П. се насочил към средно разположеното билетно устройство и след като изтеглил няколко билета с номера, ударил с ръка устройството в областта на вградения му монитор. Действията на подс. П. били забелязани от свидетелите С.А.Т., В.Н.З. и Ц.А..

Разпечатката съдържа 37 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbe31a79-b23a-42af-9787-1871fccb6b3e