Решение № 373 от 29.12.2020, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Донка И. Паралеева

Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Гражданско дело № 20201860100348 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Е. Г. З., ЕГН: ********** срещу И. Я. З., ЕГН: ********** за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака им по вина на ответника, като е направено искане от ищцата след брака да продължи да носи брачното си фамилно име- З., като няма искане за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.София, кв. „Бенковски“, ул. „...“, бл.1, вх.А, ап.4, тъй като същото не е собственост на никой от двамата съпрузи.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са сключили граждански брак на 21.05.1996г. в гр.София, който брак е първи и за двамата. Твърди се, че от брака имат родено едно дете – Л. И. З. – понастоящем пълнолетна. Сочи се, че проблемите в брака започнали почти от самото му начало и били от различно естество, свързани предимно с избухливия характер на ответника и системната му злоупотреба с алкохол. Ищцата твърди, че когато съпругът и е пиян агресира срещу нея и дъщеря им, обижда ги, псува ги, дори вдига ръка да я бие. Според ищцата ответникът не се интересува от нуждите на семейството. Сочи, че от шест години са разделени, като счита, че ответникът не се интересува от нея и дъщеря им, а единствено от това да си набави алкохол и храна. Твърди, че ответникът постоянно я пренебрегвал като съпруга, партньор и майка на детето им, а когато се напиел вдигал безпричинно скандали, които били съпроводени с обиди от рода на „курва“, „боклук“ и др. подобни. Посочените обстоятелства ищцата определя като фактите, направили съжителството им изключително трудно, а на моменти и невъзможно, което 1 довело и до фактическата им раздяла, която продължава вече 6 години. Ищцата сочи, че семейното им жилище е собственост на нейните родители, а тя самата в момента живее в Англия. Счита, че бракът с ответника е без всякакво съдържание и съществува само формално, като брачните им отношения не биха могли да бъдат възстановени, нито бракътзаздравен. Заявява, че в интерес и на двамата съпрузи е бракът да бъде прекратен, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът И. Я. З. не се е възползвала от законоустановената възможност да подаде отговор на исковата молба и да вземе отношение по предявения иск за развод.

В съдебно заседание ищцата ... не се явява лично, а се представлява от изрично упълномощената да я представлява по делото адв.Димитринка Николова от ВрАК, която е представила надлежни доказателства, че нейната доверителка живее и работи в Обединеното Кралство, като е замолила съда да не прекратява делото, тъй като са налице уважителни причини за неявяване на ищцата. Съдът е уважил това искане и е разгледал делото, считайки, че в действителност са налице уважителни причини за неявяване на ищцата в съдебното заседание. Адв.Николова заявява, че поддържа исковата молба, а в хода по същество на делото моли съда да прекрати брака на основание чл.49, ал.1 СК като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Заявява, че нямат претенции за ползването на семейното жилище, което е установено в хода на съдебното дирене, че е собственост на трети лица. Заявява още, че роденото по време на брака дете е пълнолетно и по отношение на него не се предвиждат родителски права или издръжка. Иска се от съда да постанови след развода ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име- З.

Адв. Николова заявява и че нямат претенции за разноски.

Ответникът И. З. също не се явява в съдебното заседание, като е бил призован по телефона и е заявил, че е запознат с делото, няма възможност да се яви, тъй като се намира във Великобритания и желае делото да се гледа в негово отсъствие. Не е изпратил и упълномощен представител, който да вземе становище.

Районен съд - Пирдоп, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак на страните от 21.05.1996г., издадено от длъжностно лице при община Столична, район „Сердика“, И. Я. З. и ... са сключили граждански брак в гр.София, община „Сердика“ на 21.05.1996г., за което е съставен акт за граждански брак №3064 от същата дата, като съпругата е приела името на съпруга си- З.

Страните имат едно навършило пълнолетие дете – Л. И. З., родена на 19.01.1998г. Това обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за раждане на пълнолетното към момента момиче - удостоверение №245195/29.01.1998г. на 2

Столична община, р-н „Сердика“.

По делото са разпитани като свидетели Л. И. З. и К. Г.

С. - съответно дъщеря и приятелка на ищцата.

При разпита свидетелката ... разказва, че както майка и, така и баща и в момента живеят в Англия, но живеят разделени. Свидетелката твърди, че знае, че проблемите между нейните родители са започнали от самото начало на брака им през 1996г. Тя самата твърди да е живяла с тях до преди 6-7 години, когато са се разделили и повече не са се събирали да живеят заедно. Твърди, че докато живяла с тях виждала, че двамата не могат да се понасят, като постоянно имало скандали, карали се и дори се стигало до бой, тъй като когато баща и се напиел започвал с кавгите и след това биел майка и. Според свидетелката баща и винаги е имал проблеми с алкохола. Когато се напиел обиждал майка и – наричал я „курва“, „лека жена“ и други обидни думи, като такова отношение бил проявявал и към свидетелката веднъж. Твърди, че такива ситуации се разигравали и пред други хора и то основно когато баща и е употребил алкохол. Твърди още, че средствата, които изкарвал баща и, ги използвал не за семейството, а предимно за себе си и за алкохол, като отговорността за семейството в по-голямата част, я поемала майка и. Според свидетелката ... нейните родители към момента изобщо не комуникират помежду си и няма никаква вероятност отново да заживеят заедно като съпрузи. Свидетелката казва, че семейното жилище, в което преди са живели тримата, се намира в гр.София, квартал „Бенковски“, като то е било собственост на нейните баба и дядо по майчина линия, но понастоящем е продадено на трето лице.

Свидетелката К. С. заявява, че е била комшийка на съпрузите и е приятелка на ..., като познавала добре семейството, а познанството и с тях датира от около 1995-1996г. Наблюденията и са, че съпругът И., ако не е пил, си мълчал, но когато пиел ставал агресивен и „противен“ – обиждал съпругата си и говорел глупости. Свидетелката твърди, че не и е посягал пред нея, но лично е виждала ... посинена и тя и е споделяла, че синините са от Иво. Според свидетелката агресията на съпруга идвала от алкохола. Твърди, че той пиел постоянно и че тя самата е била с ... когато са намирали шишета от алкохол на най-различни места. Сочи, че за проблемите с алкохола на И. съпругата му разбрала около година след като сключили брака. Според свидетелката С. съпругът не внасял никакви средства в семейството. Започвал работа- работел няколко месеца, след което напускал, криел че е напуснал и лъжел. Според свидетелката за всичко в семейството се грижела ..., включително за детето. Свидетелката не знае къде се намира в момента И., а за ... знае, че живее в Англия. Твърди, че двамата са разделени от около 6 години, като след раздялата съпругът не се обаждал дори да види как в детето. Според свидетелката няма възможност двамата да заздравят брака си, тъй като още от самото начало те не са били нормално семейство. И тази свидетелка потвърждава, че семейното жилище е в гр.София, кв. „Бенковски“. Знае,че жилището е било собственост на родителите на ..., но са го продали на други лица

3

Други релевантни доказателства по делото не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск по чл.44, т.3 във вр. чл.49 СК за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника. За да бъде уважен пердявеният иск, в тежест на ищцата е да докаже фактите, въз основа на които е достигнато до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно поведението на нейния съпруг, което описва в исковата молба.

При разпределената доказателствена тежест съдът намира предявения иск за основателен, а бракът между съпрузите за дълбоко, необратимо и непоправимо разстроен.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд между страните е имало валиден граждански брак, сключен на 21.05.1996г., както и че от брака има родено едно дете – момиче – ..., която е пълнолетна, поради което не следва да се обсъжда въпросът за упражняване на родителски права.

От свидетелските показания се установи, че ответникът И. З. е злоупотребявал с алкохол, вследствие на което упражнявал физическо и психическо насилие върху ищцата, което негово отношение датирало още от самото начало на брака. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като изхождат от лица от семейния и съседски кръг, които са преки очевидци на случващото се в семейството на З. Съдът намира че въз основа на тези гласни доказателствени средства, които носят еднопосочна инфомрмация, може да се направи обоснован извод за наличието на влошени семейни отношения между страните по време на съвместното съжителство и за пълна отчужденост и дистанцираност след фактическата раздяла.

При анализ на твърденията на ищцата в исковата молба и разпитаните свидетели се установи, че в конкретния случай са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на брака посредством развод. От свидетелските показания се доказва, че между съпрузите е налице разкъсване на семйната общност, липса на взаимност, уважение и доверие. Същите освен това са във фактическа раздяла от близо 6 години. Брачната им връзка е чисто формална и не съответства на духа и съдържанието на Семейния кодекс. Тези предпоставки определят брака като дълбоко разстроен и се припокриват с отразеното в Постановление № 10/1971г. на Пленума на ВС. Бракът е и непоправимо разстроен, тъй като разстройството му не може да се преодолее и не могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Събраните по делото гласни доказателства категорично убеждават съда в този правен извод и свидетелстват, че между двамата съпрузи няма запазени нито уважение, нито разбирателство, нито общ житейски път. При тези обстоятелства преустановяването на брачната връзка е необходима последица и закономерен резултат от разпадането на 4 духовната и емоционална връзка между страните. Налице е една продължителна фактическа раздяла, при която не се полагат общи грижи за семейството и липсва каквато и да е подкрепа между съпрузите. Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните от ищцата факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че отношения между страните не просто липсват, а са в противоречие с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Между страните напълно и необратимо са изчезнали взаимността и общите грижи за семейството. Фактически между тях е създаден режим на имуществена и емоционална разделност. Липсва и възможност за диалог между страните за отстраняване на противоречията по между им, като това обуславя дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В настоящото си състояние брачната връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между съпрузите – ищец и ответник, е лишено от основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният съюз между мъжа и жената.

Съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Предвид установеното по делото, съдът намира, че бива доказано, че състоянието на брачните отношения се дължи изцяло на поведението на ответника И.