Решение № 9730 от 27.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9730 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110134178 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. М. Д., ЕГН ********** срещу А. Д. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 07.04.1984 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че брачната връзка между съпрузите е изчерпана от съдържание и същите живеели като съквартиранти около 20 години. Твърди се, че ищецът е напуснал семейното жилище, находящо се в гр. София, *** и няма претенции относно същото. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че през всичките години на семеен живот страните са пребивавали в наследственото жилище на ищеца в гр. Хасково, за който твърди, че също е семейно. Сочи се, че ищецът е напуснал семейното жилище на 27.05.2024 г. под претекст, че за да предпази ответницата и децата е необходимо да се премести в защитено жилище, на което ответницата повярвала, но в последствие се оказало лъжа. Иска исковата молба да бъде отхвърлена.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищецът сочи, че поддържа искането за развод.

Споделя, че бракът е дългогодишен, но последните 20 години не се разбират добре, поради което в ежедневието си е изнервен. Твърди, че е стигал до психически натоварвания, които в 1 един момент могат да избухнат в насилие. Споделя, че от една година не живее в семейното жилище и се чувства по-спокоен, развива личните си качества.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата посочва, че са женени от 40 години и не са имали проблем или да са се карали. Споделя, че се случва за първи път ищецът да се изнесе и то без да даде обяснение. Сочи, че ищецът бил отишъл в защитено жилище, като единствено се прибрал да си събере багажа и да съобщи. Споделя, че след като си е тръгнал, ответницата се е разболяла и ищецът донесъл лекарства. След тези случки, страните са се виждали и не са се карали.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 6 от делото/ страните са сключили брак на 07.04.1984 г. в гр. Хасково, Република България, за което е съставен акт за граждански брак № 0155/07.04.1984 г. на Община Хасково. Видно от представените по делото удостоверения за раждане страните имат деца – Мартин Александров Д., роден на 14.03.1987 г. и Нина Александрова Д., родена на 30.08.1984 г., които към момента на подаване на исковата молба са пълнолетни.

По делото бяха събрани гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Г. И. Л. и Мартин Александров Д., които съдът кредитира, тъй като намира същите за последователни, логични и безпротиворечиви. От показанията на свидетелите съдът приема за установено обстоятелството, че страните от една година не живеят заедно, като ищецът е напуснал жилището. След раздялата им ищецът е продължил да полага грижи за ответницата, тъй като последната е имала здравословни проблеми.

Свидетелката Л. в посочва, че след раздялата им с ответницата, ищецът изглеждал подобре, преди е бил потиснат. Споделя, че че след разговори между страните по телефона, на ищеца му се е случвало да вдига кръвно. Твърди, че през годините страните се чували често.

Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“. На основание чл. 5 от Семейния кодекс: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена...“. Изхождайки от горните разпоредби за съществуването на брачната връзка, и характера на брачните отношение неминуемо е необходимо съгласието и желанието и на двамата съпрузи.

При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла, тъй като от около година не живеят заедно и не поддържат нормални съпружески отношения помежду си, като ищецът живее на друг адрес от ответницата.

Обстоятелството, че ищецът е продължил да полага грижи за ответницата и след фактическата им раздяла, не може да бъде кредитирано като намерение да запазят своята брачна връзка. Поради здравословни проблеми на ответницата, ищецът е закупувал лекарства, което съдът намира като уважение към другия, а не като изпълнение на свои 2 съпружески отношения.

Наличието на продължителна раздяла между страните, които не поддържат съпружески отношения, обуславя извод, че брачната връзка между съпрузите съществува само формално, като същата е опразнен от съдържание - липсва разбирателство, комуникация и доверие между съпрузите. Бракът между страните е дълбоко разстроен, а разстройството на брачните отношение е непоправимо, доколкото по делото не се установява възможност и желание и на двамата съпрузи за неговото преодоляване. Ето защо, бракът следва да бъде прекратен.

Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.

Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът не следва да разгледа въпроса за фамилното име, доколкото титуляря на правото не е заявил претенции по отношение на фамилното име.

Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на 07.04.1984 г. в гр. Хасково, Република България, за което е съставен акт за граждански брак №

0155/07.04.1984 г. на Община Хасково, между А. М. Д., ЕГН **********, и А.

Д. Д., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. М. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4