Решение № 170 от 08.07.2021, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Габрово , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210100424 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на ЦВ. Р. М., ЕГН **********, АН. М. АЛ., ЕГН ********** и В. М. Б., ЕГН **********, с която срещу Н. АЛ. Л., ЕГН ********** е предявен иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в град Габрово, ул. „***********” № 143, ведно с построените в него сгради, подробно описани в исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответникът са съсобственици на процесния недвижим имот придобит по наследство от общия наследодател на страните А.М. Л., б. ж. на гр. Габрово, починал на 17.03.1986 г. като правото на собственост върху имота се удостоверява с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. № 3901, дело № 139/2020 г. на нотариус Н. М. с peг. № 165 на НК, с район на действие PC-Габрово, като притежаваните от всеки от съсобствениците квоти от правото на собственост са както следва: 1/2 идеална част за Н. АЛ. Л., 1/6 идеална част за ЦВ. Р. М., 1/6 идеална част за АН. М. АЛ. и 1/6 идеална част за В. М. Б.. Молят да се допусне съдебна делба на процесния имот между съделителите.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът Н. АЛ. Л. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищците не били изложили 1 обстоятелствата, на които се основа иска - как е възникнала съсобствеността във времето и кои са придобивните й юридически факти, не били конкретизирани родствените отношения на всеки един съделител с общия наследодател.

Възражението е неоснователно. В исковата молба са изложени фактически твърдения относно придобивното основание, на което се твърди, че е възникнала съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот предмет на делбата - наследствено правоприемство и давностно владение, за което са се снабдили с констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка.

По същество оспорва легитимиращия ефект на констативен нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. № 3901, дело № 139/2020 г. по отношение придобито вещно право на съсобственост от 1/6 ид.ч. за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение и оспорва удостоверителния ефект на това давностно владение спрямо ищците. В тази връзка се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, като считано от 04.09.2009 г. твърди, да е владял явно и непрекъснато целия имот, като е придобил и притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А.М., починал на 02.11.2019 г. На следващо място излага, че ищците са упражнили психическа принуда и натиск върху ответника и неговите близки, първоначално с искане да им изплати веднага общо 20000 лв., като след неговия отказ са го принудили съвместно да посетят нотариус и да се издаде процесния нотариален акт, касаещ всички страни по спора. Излага, че се е съгласил да участва противно на волята и обстоятелствата в охранителното нотариално производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от молба-декларация вх. № АУ-04-0257/31.07.2020 г., подписана от ищците и ответника, с която са се легитимирали като наследници на А.М. Л., б. ж. на гр. Габрово, починал на 17.03.1986 г., са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК по отношение процесния недвижим имот заедно с построените в него сгради.

Молителите са посочили, че са собственици на процесния имот на основание давност и наследство и като ползватели на имота желаят да се снабдят с документ за собственост.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. № 3901, дело № 139/2020 г. на нотариус Н. М. с peг. № 165 на НК, с район на действие PC-Габрово ищците и ответника са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул. "***********" № 143, с площ от 296 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота:

Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със 2 застроена площ от 67 кв. м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и

***, като ответникът Н. АЛ. Л. е признат за собственик на ½ идеална част от имота, а ищците на по 1/6 идеална част от имота.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1967/18.06.2020 г., издадено от Община Габрово, А.М. Л. е починал на 17.03.1986 г., като е оставил наследници по закон: Б.Д.Л. – съпруга, Н. АЛ. Л. – син, М.А.М. – син. Видно от същото удостоверение, Б.Д.Л. е починала на 04.09.2009 г., като е оставила наследници по закон: Н. АЛ. Л. – син, М.А.М. – син. Видно от удостоверението, М.А.М. е починал на 02.11.2019 г., като е оставил наследници по закон: ЦВ. Р. М. – съпруга, АН. М. АЛ. – дъщеря и В. М. Б. – дъщеря.

С писмо от 24.02.2021 г. ищците, чрез техния процесуален представител, поканили ответника Н. АЛ. Л. в седемдневен срок от получаване на поканата да им заплаща месечен наем в размер на 100 лв. като обезщетение за лишаването им от ползването на притежаваната от ищците идеална част от недвижимия имот, включително му предложили да прекратят съсобствеността върху имота като закупи техния дял за сумата от 20000 лева. Видно от отбелязването поканата е връчена на адресата на 01.03.2021 г. . В отговор на изпратената поканата ответникът е посочил, че не съществува спор относно обстоятелството, че притежава посочената в поканата ½ идеална част от описания недвижим имот и че ползва еднолично имота, но не бил създавал пречки на останалите собственици за ползването на вещта, съобразно квотата им. В тази връзка заявил, че им предоставя ключове от имота с цел реализиране на правата им. Оспорва претенциите за заплащане на сумата 100 лева месечен наем, както и претенцията за заплащане на сумата в размер на 20000 лева, като изключително завишени. Видно от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 22.05.2021 г. ответникът Н. АЛ. Л. е предал три броя ключове от недвижимия имот на процесуалния представител на ищците по делото – адв. С..

В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р.Р.Р., В.В.Л. и А.Х.Б., които съдът кредитира, като основани на непосредствените им впечатления. Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за установено, че фактическа власт върху имота първоначално е осъществявана от наследодателя А.М. Л. и съпругата му Б.Д.Л., като заедно с тях в имота през годините са живеели синовете им М.А.М. и ответника Н. АЛ. Л. заедно с техните семейства. Около 1980 г. братът на ответника - М.А.М. и ищцата Ц.Р. М. напуснали процесния имот и отишли да живеят в друго жилище. След смъртта на Б.Д.Л. в имота продължили да живеят ответникът и неговото семейство, като Н. АЛ. Л. извършвал ремонтни дейности в имота, в които другият наследник - М.А.М. отказвал да участва въпреки отправените покани от брат му. От показанията на свидетелите Р. и Б. се установява, че ответникът Н. АЛ. Л. имал дворно място село Киевци и след смъртта на майка им предлагал да го предостави на брат си в замяна последният да се откаже от дела си в къщата, но той не се съгласил. Св. Л.а дава показания, че около 2010 – 2011 г.

Н. АЛ. Л. взел ключа от къщата на брат си, след което сменил бравата, като 3 същевременно посочва, че всяко следващо лято ответникът продължил да извършва ремонтни дейности в процесния имот и всеки път е питал брат си дали иска да се включи със средства, а последният отказвал.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Основателността на предявения иск за делба се обуславя от установяване на предпоставките: съществуваща съсобственост върху вещта, предмет на делбата и допустимост на делбата от гледна точка естеството и предназначението на съсобстваната вещ.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК.

Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл.

587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и резултатът от него.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в 4 доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.

Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

В случая въз основа на издадения в полза на страните констативен нотариален акт съдът е длъжен да приеме, че посочените в акта лица са съсобственици на процесния имот. Ищците и ответника, в качеството си на наследници на наследодателя А.М. Л. са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, с което действие са се позовавали на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност. В този случай наследодателят е станал собственик по аргумент на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, но на ефекта на придобивната давност се позовават неговите наследници. По правило в този случай всички наследници трябва да фигурират в нотариалния акт, освен ако някои от тях не са завладели идеалните части на другите и е изтекъл нов десетгодишен срок от смъртта на наследодателя. В случая ответникът е участвал в едностранното охранително производство, но въпреки това оспорва легитимиращия ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобито вещно право на съсобственост от 1/6 ид.ч. за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение.