Решение № 260 от 23.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100901090 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл.

240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “С.Л.” ООД, ЕИК *******, твърди, че на 06.10.2014 г. между него и ответника “А.Т.” ЕООД, ЕИК *******, е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 60 000 лева.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора на същата дата е предоставил по банкова сметка на ответника сумата от 60 000 лева.

Твърди, че уговорената възнаградителна лихва по договора за заем е в размер на 7% годишно.

Твърди, че срокът на договора е 12 месеца, като на 01.10.2015 г. страните са сключили анекс, с който са удължили срока до 06.10.2018 г.

Твърди, че до 06.10.2018 г. ответникът е следвало да върне главницата и лихвата, което не е направено в този срок, нито до подаване на исковата молба. Твърди, че ответното дружество избягва всякакви контакти с ищеца, поради което единствената възможност остава защита на правата им по съдебен ред.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му върне сумата в размер на 60 000 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 06.10.2014 г., сключен между ищеца като заемодател и ответника като заемател, сумата в размер на 28 112,20 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.10.2014 г. (датата на предоставяне на заема) до 09.06.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата от 60 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (17.06.2021 г.) до окончателното й плащане.

1

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “А.Т.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва дължимостта на претендираните главница и лихви.

Излага доводи, че претендираната главница от 60 000 лева е върната на ищеца преди изтичането на срока на анекса – 06.10.2018 г., ведно с дължимата до датата на връщането лихва.

Възразява срещу претенцията за заплащане на лихва за последващ период до датата на завеждане на исковата молба, като счита същата за неоснователна.

Оспорва анекса към договора за заем, като сочи, че същият бил съставен за целите на настоящото производство, доколкото в чл. 2 от същия е посочено, че заемателят е в пълно неизпълнение на задълженията по договора за заем. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора за паричен заем срокът за връщане на заетата сума и годишната лихва е до 06.10.2015 г.

Сочи, че счетоводната документация на ответното дружество не е предадена от предишния управител, подал заявление за заличаване и заличен от Търговския регистър на 07.01.2016 г. Сочи, че настоящият управител на дружеството е вписан на 13.04.2016 г.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и направените твърдения. Сочи, че З.Д. е заличен като управител на ответното дружество на 07.01.2016 г., т.е. месеци след подписването на анекса към договора за паричен заем.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания на предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от ищеца по делото договор за паричен заем, сключен на 06.10.2014 г. между ищеца като заемодател и ответника като заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя в заем за временно възмездно ползване сумата от 60 000 лева, а заемателят се задължава да върне заемната сума по реда, в сроковете и при условията на договора.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, заемателят дължи лихва за ползването на заемната сума в размер на 7% на годишна база, изчислена за периода по чл. 4, ал. 1 от договора.

Съгласно чл. 2 от договора, заемната сума се предава от заемодателя на заемателя в деня на подписването на този договор, като ако е платена в брой, заемателят подписва разписка.

В чл. 3 от договора е договорено между страните, че заемната сума ще бъде върната и уговореното възнаграждение за нейното ползване ще бъде заплатено от заемателя на заемодателя в срок от 12 месеца, считано от датата на сключване на договора.

В чл. 4, ал. 1 от договора е прието, че договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните и се сключва със срок от една година, до 2 пълното изпълнение на всички задължения на страните по него.

Представен е от ищеца анекс от 01.10.2015 г. към договора за заем. В чл. 1 от същия е прието, че съгласно договора заемодателят е предоставил на заемателя заем за временно възмездно ползване в размер на 60 000 лева по банков път, като заемателят декларира получаването на сумата.

В чл. 3 от анекса е прието, че с оглед пълното неизпълнение на основното задължение на заемателя, страните се съгласяват и приемат срокът на договора за заем, уговорен в чл. 4, да бъде удължен с още 36 месеца, като за избягване на всякакво съмнение главницата и лихвата, уговорени в договора за заем, следва да бъдат платени от заемателя изцяло в срок до 06.10.2018 г. по банкова сметка на заемодателя.

От представените от ищеца отчети от банкова сметка на ищцовото дружество се установява, че на 06.10.2014 г. ищецът е предоставил на ответника по банкова сметка сума в размер на 60 000 лева, с посочено основание – по договор за заем.

По делото не са посочени от ответника и не са събрани доказателства, че главницата по заема в претендирания от ищеца размер от 60 000 лева е върната от ответника на ищеца.

Представено е от ответника уведомление от З.М.Д. – управител на ответното дружество “А.Т.” ЕООД, с вх. № 23/19.08.2015 г., с което на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ същият е поискал да бъде заличен от търговския регистър като управител на дружеството и в срок до един месец от получаване на уведомлението дружеството да заяви освобождаването му за вписване в търговския регистър.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С. – З., депозирано на 02.11.2021 г. Вещото лице дава заключение, че з аетата сума по договор за паричен заем от 06.10.2014 г. в размер на 60 000 лева е наредена на 06.10.2014 г. от банкова сметка на “С.Л.” ООД с IB AN: ******* по сметка на “А.Т.” ЕООД с IBAN: *****************, с вписано основание “по договор за заем”.

Вещото лице дава заключение, че общият размер на паричното задължение на “А.Т.” ЕООД по договор за паричен заем с дата 06.10.2014 г. към датата на завеждане на исковата молба - 17.06.2021 г., е 88 157,27 лева, от които 60 000 лева – главница по договора за паричен заем от 06.10.2014 г. и 28 157,27 лева – лихви за периода от 06.10.2014 г. до 17.06.2021 г. включително (2447 дни по 11,50685 лева на ден).

Вещото лице дава заключение, че осчетоводените вземания от “С.Л.” ООД срещу “А.Т.” ЕООД са с общ размер от 88 112,20 лева, от които 60 000 лева – главница и 28 112,20 лева – лихва за периода 06.10.2014 г. до 09.06.2021 г.

Вещото лице дава заключение, че по данни от предоставените аналитични регистри на сметка 499 “Други кредитори” и сметка 4991 “Други кредитори във валута - А.” за 2014 г., процесното парично задължение не е отразено счетоводно от ответника. Констатирано е осчетоводено задължения през 2014 г. в размер на 60 000 лева по сметка 4991 “Други кредитори във валута - А.”, като за изготвяне на заключението не са представени първични документи, удостоверяващи този кредитор.

3

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца като заемодател и ответника като заемател е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 06.10.2014 г.

Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните, което се установява от представения договор за заем, и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. От представените от ищеца писмени доказателства - отчети от банкова сметка на ищцовото дружество, и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 06.10.2014 г. ищецът е предоставил по банков път на ответника сумата от 60 000 лева.

Съгласно договореното между страните заемът се предоставя със срок до една година, поради което считано от датата на сключването на договора крайният срок на задължението за връщане на заема е до 06.10.2015 г.

С представения анекс от 01.10.2015 г. към договора за заем, срокът на договора е продължен с още 36 месеца, т.е. до 06.10.2018 г.

Ответникът не посочи и не представи доказателства за възражението, че анексът е съставен за целите на настоящото производство. Посоченото в съдържанието на самия анекс не е достатъчно, за да се приемат тези доводи на ответника. Поради това възражението му остава недоказано и поради това неоснователно.

Неоснователно е възражението на ответника относно предишния управител на ответното дружество, който е сключил анекса от 01.10.2015 г. към процесния договор за паричен заем. Видно от представеното от ответника уведомление от З.М.Д. – управител на ответното дружество “А.Т.” ЕООД, с вх. № 23/19.08.2015 г., управителят е поискал да бъде заличен като управител на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 141, ал.

5 от ТЗ, управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като ако в срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. С оглед входящия номер на уведомлението, срокът би изтекъл на 19.09.2015 г. Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, управителят З.М.Д. е заличен на 07.01.2016 г., т.е. след сключването на анекса от 06.10.2015 г.

С оглед принципа на доверие в търговския регистър по чл. 10, ал. 1 от 4

ЗТРРЮЛНЦ, третите добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Поради това ищецът, който е трето лице за правоотношенията между ответното дружество “А.Т.” ЕООД и управителя Д., не може да понесе негативни последици от невписването на заличаването на Д. като управител. След като към датата на сключване на анекса, той е бил вписан като управител на ответното дружество, следва да се приеме, че анексът е валидно сключен между страните. Ако управителят при сключването на анекса от 06.10.2015 г. е действал в нарушение на отношенията си с дружеството, на същия може да се търси отговорност по реда на чл. 145 от ТЗ, но това не рефелктира върху валидността на анекса.

При така установеното съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба падежът на задължението по заема е настъпил и същият се дължи от ответника.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представя и не сочи доказателства, че е върнал на ищеца сумата по заема. Ирелевантно за настоящото производство е възражението на ответника, че предишният управител не е предал счетоводната документация на ответното дружество, доколкото това са вътрешни правоотношения между ответното дружество и неговия предишен управител.

От събраните по делото писмени доказателства и от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява дължимостта на претендираната от ищеца главница в размер от 60 000 лева.