Решение № 2199 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2975/2023
- Вид
- Решение № 2199
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2199 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102975 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу А., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. 410 от КЗ, с който се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1902.98 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС и Злополука” в размер на 1892.98 лева във връзка с щета № ***************** и ликвидационни разходи в размер на 10 лв., мораторна лихва за периода от 30.06.2019 год. до 30.06.2022 год. в размер на 579.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлените в съда - до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 35438/2022 год. по описа на Софийски районен съд.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „**” рег. № ** е застраховано при него по силата на договор за застраховки за „Каско и злополуки”, обективиран в застрахователна полица № ** със срок на действие от ** г. На дата ** г., при движение на автомагистрала „*“ в района на * в посока **, водачът на посоченото МПС преминал през необезопасен предмет на пътното платно – протектор на гума на тежкотоварен камион. .Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални в предната му част. Бил съставен протокол за ПТП № *****************/** год., съставен от органите на МВР. За щетите е депозирано Уведомление по щета пред ищцовото дружество. Била заведена преписка по щета под № 1
*****************. Щетите били описани по преписката от експерти на дружеството. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз и били на стойност 1892.98 лева и включвали подмяна на части, ремонт на автомобила и цена за труд. Ищцовото дружество изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, видно от платежно нареждане П ** год. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка- Агенция пътна инфраструктура. С писмо от 28.10.2017 год., получено на 03.11.2016 год. ответникът е поканен да плати доброволно сумата от 1901.989 лева, но същата не е изплатена. За заплащане на дължимото било депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.дело 35438/2022 год. по описа на СРС, по което постъпило възражение от длъжника. В изпълнение указание на заповедния съд, дадено по реда на чл. 415, ал.1 т.1 от ГПК, ищецът предявил настоящия иск. Иска се от съда да уважи исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция пътна инфраструктура чрез О. Пловдив, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва вида и размера на описаните щети и причинната им връзка с посоченото в ИМ ПТП. Сочи, че от досие на полица ** се установява, че за процесния автомобил застрахователят е регистрирал четири отделни щети от събития, настъпили на ***************** год. и процесното от ** год., като първите били регистрирани в системата на ищеца на **од., а последното – на ** год. , а в досието не е отразен факта на плащане на обезщетение по първите три събития и размера им. Поради изложеното счита, че ищецът е изплатил едно общо обезщетение по всичките четири щети и е насочил настоящата претенция за възстановяване на цялата сума без да е налице причинна връзка между първите три претенции и процесното ПТП. Твърди се и че повредите по автомобила са причинени не от препятствие на пътя, а в следствие на управление с неотстранени неизправности от предишни събития. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:
На ** г., при движение по автомагистрала * в посока **,, в участъка на **, настъпило ПТП с участник товарен автомобил „**” рег. № **, собственост на **, с лизингополучател ***************** и управляван от с.. С. С. Т. претърпяло ПТП, при което настъпили материални щети по автомобила Местопроизшествието било посетено от екип на Пътна полиция при ОДМВР Пловдив. Бил съставен Протокол за ПТП № ***************** от 2
** год., в който п.с. отразили, че при движение на автомобила по автомагистрала *, той преминал през необезопасен предмет – протектор на гума и по автомобила настъпили материални щети – предна броня, предна регистрационна табела и други.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът е имал сключена застраховка „Каско стандарт” с ищцовото дружество, въз основа на писмена застрахователна полица № **/** г. със срок на покритие от 00:00 часа на ** г.
За настъпилото ПТП от управляващата автомобила С. Т. било депозирано Уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско МПС“, както и заявление пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като било избрана на автомобила да бъде извършен ремонт в избран сервиз – **. С възлагателно писмо от ** год. на автосервиза било възложено да се извърши ремонта на повредените елементи на автомобила.
Ищцовото дружество завело щета № *****************, били извършени описи на претенция № *****************/** год. опис – заключение по претенция № *****************/** год, както и доклад по щета № *****************, като на собственика на автомобила с платежно нареждане по банкова сметка от ** год. била изплатена щета на стойност 1892.98 лева.
На 28.10.2017 г. ищцовото застрахователно дружество отправило покана до ответника А. О. гр. Пловдив, като отговорно за ПТП лице да изплати сумата от 1892.98 лв., заплатена от застрахователя за възстановяване щетите на МПС-то. Поканата била получена от ответника на 03.11.2017 г.
По делото е събран и гласен доказателствен материал, като са изслушани показанията на управляващия автомобила по време на настъпване на процесното застрахователно събитие – С. С. Т.. От показанията на св. Т. се установява, че застрахователното събитие е настъпило след като товарен автомобил пътуващ пред процесния автомобил *****************, който тя е управлявала по автомагистрала *, е спукал гума, която отхвръква, удря в предната част т.а. *****************, след което пада на платното за движение и автомобилът минава през нея.
В хода на производството е допусната и автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че е възможно настъпилите материални щети по т.а. ***************** да са настъпили по начина , изложен в исковата молба – след преминаване на процесния автомобил през протектор на гума. Установява се и че причинените щети са на стойност 2366.68 лева.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло с.етелските 3 показания, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на с.етеля Т., като намира, че същите не противоречат на отразеното в уведомлението за щета до застрахователното дружество и съставения протокол за ПТП, в които е посочено, че автомобилът е преминал през необезопасен протектор на гума, а само ги допълва, като се уточнява начинът по който се е стигнало до попадането на протектора на гумата на пътното платно. Следва да се отбележи, че п.с., които са съставили протокола не са очевидци на настъпилото ПТП, а са пресъздали изложеното пред тях от участниците в произшествието. Съдът дава вяра на показанията на с.етеля относно събитията предшестващи преминаването през протектора на гумата, тъй като при изясняване на фактическата обстановка и механизма на настъпилото ПТП пред съда, с.етелят, във формата на свободен разказ, въпреки изминалия времеви период от датата на произшествието, красноречиво, образно и дори детайлно успя да пресъздаде събитията довели до настъпването на ПТП и причиняване на щетите по процесния товарен автомобил. Нормално е с.етелят да не си спомня точните повреди по автомобила, предвид изминалия период от време, но е абсолютно житейски логично, предвид описаната стресова ситуация, която е преживяла като водач на повреденото МПС, с.етелят Т. да има ясен спомен за събитията, довели до преминавате на автомобила през протектора на спуканата гума.
Съдът кредитира заключението на изслушаната съдебно автотехническа експертиза като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява. Вещото лице се е позовало на изложеното в исковата молба и е заключило, че е възможно при преминаване през протектор на гума да настъпят твърдените щети.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната А. Ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно обезщетение.
В конкретния правен казус се установи с категоричност наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество застраховател и собственика на автомобила участник в ПТП по застраховка „Каско стандарт”, валидна към датата на настъпване на събитието – полица № № 4
**/** г. със срок на покритие от 00:00 часа на ** г. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством представено платежно нареждане от ** год. на стойност 1892.98 лв. към собственика на автомобила. По делото не се установи, а всъщност няма и такива твърдения ответната А. да е заплатила на ищеца търсената сума.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
Застрахователят платил обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Няма спор по делото, че пътят, на който е настъпило ПТП е част от Републиканската пътна мрежа на страната ни, изключителна държавна собственост и се управлява и поддържа от ответника Така ответната А., съобразно чл.3, ал.1 ЗДвП, като лице стопанисващо републиканските пътища, вкл. и процесния пътен участък има задължение за поддържането им в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организира движението по тях така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване.
В конкретния случай обаче, ищецът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване наличие на причинно следствена връзка между противоправно бездействие на служители на ответната А., натоварени с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. Видно от съставения протокол за ПТП от органите на реда, съдебно автотехническата експертиза, уведомлението за щета и показанията на св. Т., настъпилите щети действително са причинени следствие на преминаване на процесния автомобил през протектор на гума, намираща се на пътното платно. В 5 показанията си пред съда обаче, при описване на механизма на причиняване на процесното ПТП с.етелят Т. уточнява, че до преминаване през протектора на гумата се е стигнало след като непосредствено преди това, движещият се пред нея ТИР е спукал гума, която е отхвръкнала, ударила се е в управлявания от нея автомобил, паднала е на земята и след това е преминато през нея. Доколкото по делото се установи от показанията на с.етеля – очевидец и участник в ПТП-то, че гумата, през която е преминато макар и намираща се на на платното, е попаднала там непосредствено преди преминаването през нея, вследствие на пукането й при движението на намиращо се отпред МПС, то не би могло да се търси противоправно бездействие у служителите на ответната страна, довело до настъпването на щетите. Не се установи гумата да е била ситуирана на пътното платно в предходен момент, нито се установи спукването й да е настъпило вследствие на необезопасена или необозначена неравност на платното за движение.