Решение № 110 от 11.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500224 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 62/10.04.24г., по гр.д.

№ 179/23г. на ОС-Силистра, с което е отхвърлен иска й против Р. Н. Р. и Ю. С.

А., и двамата от гр. Д., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 30 300 лв., както следва:

- От Р. Н. Р. и Ю. С. А., на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.

141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 25 000 лв.: недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с трайно жилищно предназначение, представляващ

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ с идентификатор

№***, намиращ се в сграда № 1, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с адрес на имота в гр. Д., ул. „*“ *, ет. *, aп. *, със застроена площ от 75 кв.м., брой нива на обекта – 1, при посочени съседи, ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху държавен поземлен имот, върху който е построена сградата, с идентификатор № ***;

- От Ю. С. А., на основание чл. 142, ал. 2. т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 800 лв.: лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ *;

- От Ю. С. А., на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, във 1 връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 4 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег.№ *, отчужден на 17.02.2022г., след края на проверявания период.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Счита се, че в последния не е предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество да е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото отнемане. Поради това и формираният от първоинстанционния съд извод в този смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на понятията, въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ) – „доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни доходи“, както и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над 150 000 лв. между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход. Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по гр.д. № 3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на несъответствието следва да се вземе предвид и отрицателния размер на нетния доход на ответниците за проверявания период. С оглед на горното се поддържа, че при наличието на останалите предпоставки на закона, към отнемане на имуществото по реда на ЗОНПИ може да се пристъпи, когато между имуществото и нетния доход е установена разлика, надвишаваща 150 000 лв. за целия проверяван период. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Р. Н. Р. и Ю. С. А. чрез общия им процесуален представител адв. К. М. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че съобразно даденото от ВКС задължително тълкуване на приложимия материален закон с ТР № 4/21г. на ОСГК, съдът правилно е приел, че в случая не е налице значително несъответствие между придобитото от ответниците имущество през проверявания период и нетния им доход, поради което не е налице предвидената в закона предпоставка за отнемането на имуществото като незаконно. Освен това придобиването на имуществото е станало чрез получени от ответниците законни средства – въз основа на неформални договори за дарение на парични суми от трети лица. Отделно пък, претендираният за отнемане недвижим имот е бил закупен с получените от продажбата през 2010г. на друг собствен на ответниците недвижим имот. По делото са били ангажирани и доказателства, че семейството е получило дарения на организираните тържества по повод религиозното обрязване на техните синове през 2013г. в размер на 28 000 лв. и през 2017г. на 25 000 лв.

Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за 2 въззивната инстанция.

В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

Преди откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемите е депозирал писмени бележки, в които са възпроизведени правните съображения, изложени и в отговора на въззивната жалба. Допълва се, че съгласно приетото в актове на ЕСПЧ, „сивата икономика“ в България достига до около 40%, което поставя голяма част от българите в невъзможност да докажат произхода на своите доходи, въпреки, че същите не са получени в резултат на извършени престъпления. Поради това съдът е приел, че преди всяка конфискация „трябва да има установена или предположена причинноследствена връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и престъпната дейност“. Проблемът според съда е, че това масово не е правено.

В писмените бележки се сочи, че същото се отнася и за настоящия случай при проверките и производството срещу ответниците. Отправените искания са да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди решението на ОССилистра изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно, а в полза на процесуалния представител да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 17.05.23г. искова молба, с която Комисията е предявила на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ (понастоящем с променено наименование на ЗОНПИ) иск за отнемане на имущество на обща стойност от 30 300 лв. (след частичен отказ от иска за отнемане на имущество по видове и стойности, описани в Решение № 1100/24.10.23г. на КОНПИ, и постановеното от съда протоколно определение от 05.12.23г. за частично прекратяване на делото) от ответниците Р. Н. Р. и Ю. С. А., изразяващо се в описаните в диспозитива на обжалваното решение вещи и парични суми: недвижим имот в гр. Д., ул. „*“ *, ет. *, ап. * (претендиран от двамата ответници); лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ * и сумата от 4 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег.№ *, отчужден на 17.02.2022г., след края на проверявания период (претендирани само от ответника А.).

Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответницата Р. Р. проверка от 15.02.2012г. до 15.02.20122г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление от ОП-Силистра за привличането на Р. Н. Р. като обвиняема по ДП № 65183ЗМ-98/21г. по описа на ОД на МВР-Силистра, пр. преписка № 1052/21г., за извършено 3 престъпление по чл. 255,ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че през периода от 17.10.11г. до 16.08.2021г. в гр. Д., обл. С., в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 617.35 лева, като не е подала съответните декларации по чл. 49. ал. 3 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Д. в нито един от случаите на получени в периода 189 бр. дарения от различни лица, на обща стойност 155 629.22 лв.

Престъплението попада в хипотезата на на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ.

С Протокол № ТД04ВА/УВ-1776/15.02.2022г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р.

Н. Р. през проверявания период, а с решение № 120/08.02.23г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 394/10.05.23г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците (л. 22-38).

За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че проверяваната е неомъжена, но е във фактическо съжителство на семейни начала с ответника Ю. С. А. от 2005г., тъй като двамата имат регистрирани еднакви постоянни и настоящи адреси в гр. Д. от м. 02.12г., а от връзката си имат три деца – Дж. (роден на *г.), Дж. (роден на *г.) и Дж. (роден на *г.).

Поради това и за целия проверяван период при извършване на икономическия анализ е включен и Ю. С. А. и членовете на тяхното семейство. Описано е било наличното имущество на ответниците към началото на проверявания период (притежаван недвижим имот, МПС и налични парични суми по банкови сметки). На 30.03.12г. А. е учредил „Джан-Джанер“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът, в размер на 15 000 лв., разпределен в 150 дяла, всеки от по 100 лв. Комисията е твърдяла, че капиталът е внесен от законни източници на средства, тъй като е от изтеглена на 30.03.12г. парична сума от срочен депозит в банка.

Освен това в исковата молба е посочено, че през проверявания период ответниците са придобили следното имущество, което е било налично и в края на проверявания период (съобразно направения нов икономически анализ в Решение № 1100/24.10.23г. на Комисията – т. ІІ, л. 456-459): двамата закупили с НА № 184/18.05.13г. недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с трайно жилищно предназначение, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №***, намиращ се в сграда № 1, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с адрес на имота в гр. Д., ул. „*“ *, ет. *, aп. *, със застроена площ от 75 кв.м., брой нива на обекта – 1, при посочени съседи, ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху държавен поземлен имот, върху който е построена сградата, с идентификатор № ***, с посочена от Комисията пазарна стойност от 25 000 лв.; на 20.10.20г. А. е закупил лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ * за сумата от 250 евро, с пазарна стойност според 4

Комисията към датата на придобиването – в размер на 1 400 лв. и пазарна стойност към датата на подаване на исковата молба – в размер на 800 лв.

Освен това на 10.05.19г. ответникът А. е закупил и лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег.№ *, отчужден на 17.02.2022г., след края на проверявания период. Пазарната стойност на отчуждения автомобил към датата на продажбата според Комисията е била в размер на 4 500 лв.

С депозираното с молбата за частичен отказ от иска Решение № 1100/24.10.23г. на КОНПИ, последната е приела, че проверяваното лице и членовете на семейството й за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 47 723.20 лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 317 861.25 лв. (установен недостиг на средства в размер на 270 138.05 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 47 400 лв., изразяващо се в следното: придобит недвижим имот – на стойност 25 000 лв.; придобити МПС – на стойност 7 400 лв. и придобити дружествени дялове на стойност 15 000 лв. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер на общо 317 538.05 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки са на разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито.