Определение № 17572 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17572 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110105754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано с искова молба, подадена от "ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ " ЕООД с ЕИК: 131283654, срещу В. Д. А. с ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД вр. т.14.4 от Общите условия по Договор за лизинг №14737/18.11.2016 вр. чл. 79 вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 347 вр. чл. 342 ТЗ, за сумата от 17 098,83 лева, равняваща се на 21 месечни вноски по 814,23 лева и представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението за връщане на лек автомобил Audi А7 с шаси WAUZZZ4G0CN013215 за периода от 18.11.2020г. (датата на изтичане на срока на договора) до 17.08.2022г (датата на връщане на автомобила).

В условие на евентуалност, в случай, че договора е прекратен с настъпването на развалянето му чрез изпратена нот. покана на 12.04.2022 г., претендира сумата от 17 098,83 лева, формирана като сбор от следните две суми: 1) за периода от края на срока на договора (18.11.2020 г.) до неговото разваляне (12.04.2022 г.) и 2) за периода от развалянето (12.04.2022 г.) до връщането на автомобила (17.08.2022 г.);

В условие на евентуалност, в случай, че договора е прекратен при връщане на автомобила на 17.08.2022 г., претендира сумата от 17 098,83 лева, формирана за периода от края на срока на договора (18.11.2020 г.) до връщането на автомобила (17.08.2022 г.).

Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. сключил договор за лизинг с номер 14737 с лизингополучател З Ц за лек автомобил Audi А7 с шаси WAUZZZ4G0CN013215 срок от 48 месеца, заедно с общите условия. Твърди, че ответникът поел заедно и солидарно с лизингополучателя отговорност за всички настоящи и бъдещи задължения, произтичащи от договора. Излага твърдения, че в изпълнение на свое задължение по договора закупил посочения лек автомобил, който предал на лизингополучателя за ползване на 18.11.2016г., за което бил съставен и приемо-предавателен протокол. Счита, че съгласно Общите условия, лизингополучателят и ответникът се задължили да изплащат месечни вноски за ползването на автомобила съгласно погасителния план. Твърди, че съгласно т. 5.1 от ОУ месечната лизингова вноска в размер на 977,07 лева (с включено ДДС) се изплаща до 15 число на 1 месеца, за който се дължи, а случай на забава се дължи лихва в размер на 10% плюс основния лихвен процент на годишна база, съгласно т.5.5 ОУ. Излага доводи, че договорът е прекратен на 18.11.2020г. с изтичане на срока от 48 месеца, като лизингополучателят не е придобил правото на волеизявление за придобиване правото на собственост поради неизплатена значителна част от месечните вноски. Твърди, че вследствие на неизпълнение на задължението за връщане на автомобила, се наложило да възложи на специализирано дружество да издири и локализира автомобила, както и да организира връщането на фактическата власт, за което заплатил възнаграждение в размер на 1 237,20 лева с ДДС, а автомобилът бил върнат на 17.02.2022г. Твърди, че съгласно т. 14.4 от ОУ за времето на прекратяване на договора, през което лизингополучателят е задържал автомобила се дължи обезщетение в размер на една месечна вноска за всеки започнал месец и счита, че ответникът, солидарно с лизингополучателя, дължи обезщетение в размер на 21 месечни вноски за периода 18.11.2020г. – 17.08.2022г. Претендира разноски.

Към молбата са приложени Договор за финансов лизинг № 14737/18.11.2016г. с включени ОУ и приложение Обща тарифа, Договор за покупко-продажба на автомобил, фактури №**********от 16.11.2016г. и №0000000719 от 26.08.2022г., Свидетелство за регистрация – част 1, Приемо-предавателен протокол, Погасителен план, Протокол за доброволно предаване и разписка от разследващ полицай при 07 РУ-СДВР и Нотариална покана.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът възразява по основателността на предявения иск. Възразява, че ищецът е бездействал и не е потърсил процесното МПС, поради което не е налице забава на лизингополучателя. Навежда доводи, че договорът за лизинг може да е само срочен и не може да се продължи мълчаливо, въз основа на което не дължи процесната сума за период след изтичане на договора. Прави възражение за нищожност на клаузата по т. 19 от ОУ, предвиждаща че изтичането на срока не прекратява договора, когато е налице неизпълнение, като противоречаща на добрите нрави. Прави възражение за нищожност на клаузата по т. 14.4 от ОУ, предвиждаща че след изтичането на срока на договора при задържане на вещта от лизингополучателя се дължи месечно обезщетение в размер на месечната вноска, като противоречаща на добрите нрави.

Излага доводи за липса на противопоставяне от страна на лизингодателя по смисъла на чл.

236, ал. 2 ЗЗД, както и че не е установено ползване през процесния период. Твърди, че между страните е воден и друг процес за други задължения, произтичащи от договора за лизинг.

Моли за решение, с което да бъде отхвърлен изцяло така предявеният иск като неоснователен и недоказан, а при евентуалното му уважаване, размерът на същия да бъде намален. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 92 ЗЗД вр. т.14.4 от Общите условия по Договор за 2 лизинг №14737/18.11.2016 вр. чл. 342 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 236, ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД, за сумата от 17 098,83 лева, представляваща обезщетение, в размер на 21 месечни вноски всяка по 814,23 лева, за неизпълнение на задължението за връщане на лек автомобил Audi А7 с шаси WAUZZZ4G0CN013215 за периода от 18.11.2020г. до 17.08.2022г.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: : 1 ) Валидно облигационно правоотношение, породено от договор за финансов лизинг 2) Прекратяване на договора, поради изтичане на уговорения срок; 3) неизпълнение на задължението за връщане на фактическата власт върху вещта и 4 ) неизпълнение на задължението за заплащане на предварително уговореното обезщетение.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване; 1) възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по Договор за лизинг №14737/18.11.2016; 2) предаването на лизинговият обект в полза на лизингополучателя; 3) прекратяването на облигационното правоотношение.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на 1 ) правно основание, обуславящо задържането лекия автомобил или навременното му предаване, съобразно уговорения в договора падеж, или 2) заплащане на претендираното обезщетение.

По отношение възражението за нищожност следва да установи пълно и главно противоречието на клаузите с добрите нрави, разглеждани като морално-етични възгледи и правила за поведение.

3. ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е сключен Договор за лизинг №14737/18.11.2016 с обект лек автомобил Audi А7 с шаси WAUZZZ4G0CN013215 с приетите към него общи условия, по силата на който ответникът е солидарно задължен за задълженията на лизингополучателя.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.06.2026 г. от 10:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца и ответника, тъй като не са необходими за изясняването на релевантните за предмета на доказване факти.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4