Решение № 1206 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3024/2024
- Вид
- Решение № 1206
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1, пр.3 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1206 гр. П., 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330203024 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
767622-F759708/30.04.2024г., издадено от ***** „Обслужване“ в ТД на НАП П., с което на „Н.“ ЕООД, с ЕИК: 115891970, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“ул.Д.Т.*****, представлявано от А.Д.П., с ЕГН:
********** на основание чл.179, ал.1, пр.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 /петстотин/ лева за извършено от дружеството административно нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. И., излага съображения за маловажност на случая и моли за отмяна на наказателното постановление /НП/. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител ****П., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави 1 възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Дружеството жалбоподател е било наказано за това, че при извършена на 15.12.2023г. проверка в ТД на НАП - П. се установило, че същото, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – П. за данъчен период 01.11.2023 г. – 30.11.2023 г. до 14.12.2023 г., включително. Справката-декларация по чл. 125 ЗДДС била подадена в ТД на НАП - П. на 15.12.2023 г. По този начин било извършено нарушение на чл.
125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.179, ал.1, пр.3 от ЗДДС е било наложено административно наказание, „имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Н. Г.
К., която потвърди отразеното от нея в АУАН относно неспазен от дружеството жалбоподател срок за подаване на справката-декларация, както и че същата била подадена на 15.12.2023г. Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред и са съответни на събраните по делото гласни доказателства.
От представеното по административната преписка извлечение от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установява актуалното състояние, предмета на дейност и представляващия дружеството.
От приложеното по административната преписка извлечение от информационните масиви на НАП се установява, че дружеството жалбоподател е подало справката-декларация за инкриминирания период на 2
15.12.2023г.
От приложената по административната преписка справка от информационните масиви на НАП се установява, че за извършено от дружеството жалбоподател друго административно нарушение по ЗДДС от същия вид, за което на 13.05.2021г. е съставен АУАН, същото е било предупредено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание;
От представеното по делото копие от Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на *****на НАП се установява, че АУАН и наказателното постановление са издадени от съответните компетентни органи.
От представените по делото справки-декларации за данък върху добавената стойност за 2023г. се установява, че дружеството е подавало такива в ТД на НАП – П..
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. По силата на ал. 5 от същия член справката-декларация се подават до 14 – то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото безспорно се установява, а и не оспорва от жалбоподателя, че "Н." ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – П. справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2023 г. – 30.11.2023 г. в срок до 14.12.2023 г. Не се оспорва и че същата е била подадена от дружеството на следващия ден, а именно – на 15.12.2023г.
Въпреки безспорността на извършеното деяние, съдът счита, че с оглед установените по делото факти, деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, поради което не е следвало да бъде санкциониран. Този извод съдът прави въз основа на установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновените случаи от същия вид.
На първо място категорично и без спор се установява, че нарушителят е подал справката-декларация на 15.12.2023г., т.е. в един изключително кратък срок на закъснение от един ден след последния ден на срока за изпълнение на задължението по ЗДДС. Това показва, че санкционираното дружество е 3 реагирало своевременно и на момента е предприело действия за коригиране на извършеното. Очевидно е, че в конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената проверка, която самостоятелно е постигнала целения от закона резултат.
За преценка степента на обществена опасност на деянието не без значение е и обстоятелството, че липсват данни за санкциониране на жалбоподателя за други нарушения по смисъла на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС с влезли в сила наказателни постановления. Макар по делото да се представиха доказателства посочената разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на „Н.“ ЕООД и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание, то видно от справка от информационните масиви на НАП, се налага категоричния извод, че от датата на влизане в сила на предупреждението до извършване на настоящото административно нарушение е изтекъл предвидения в чл.28 от ЗАНН едногодишен срок. Настоящият съдебен състав съобрази и липсата на предвидена от законодателя забрана за приложение на института на маловажен случай при нарушения по ЗДДС.
Очевидно обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително ниски, а наложената санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер е неоправдано висока. Санкционирането не е самоцел и не следва да се пристъпва към налагане на наказание на всяка цена, при игнориране значението на смекчаващите обстоятелства и без реална съпоставка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да се установи конкретната степен на обществена опасност.
В случая приложението на чл.28 от ЗАНН би се явило мотивиращо и поощряващо нарушителя за в бъдеще да бъде по-стриктен и отговорен към вменените му по ЗДДС задължения, като своевременно съобразява поведението си с тях. Предвид на това, становището на настоящата съдебна инстанция е, че административнонаказващият орган е следвало да не налага административно наказание на жалбоподателя, а да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложено такова.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно 4 нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита за основателно направеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, който не само не е прекомерен, каквото е възражението на въззиваемата страна, но е и под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300 лв. за направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 767622-F759708/30.04.2024 г., издадено от ***** „Обслужване“ в ТД на НАП П., с което на „Н.“ ЕООД, с ЕИК: 115891970, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“ул.Д.Т.*****, представлявано от А.Д.П., с ЕГН: ********** на основание чл.179, ал.1, пр.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 /петстотин/ лева за извършено от дружеството административно нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Н.“ ЕООД, с ЕИК: 115891970, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“ул.Д.Т.*****, представлявано от А.Д.П., с ЕГН: ********** , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Н.“ ЕООД, с 5
ЕИК: 115891970, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“ул.Д.Т.*****, представлявано от А.Д.П., с ЕГН: **********, сумата в размер от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6