Определение № 87 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900542 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 23110/26.09.2023г. “Ново Финанс“ ООД срещу Д. М. Д. за приемане за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 9179/2023 по описа на PC – Варна.

Внесена е дължимата държавна такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Съдът намира исковете за допустими.

От изисканото за послужване ч.гр.д. № 9179/2023 г. по описа на РС – гр. Варна е видно, че е спазен срока по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителните искове от кредитора с оглед постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК.

Страните са представили като доказателства преписи от документи, които са относими и допустими. Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2024 г. от 10:30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени искове от “Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес гр. Варна, 1

*** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

• 95 500.00лв. (деветдесет и пет хиляди и петстотин лева), представляваща неплатена главница по договор за заем №594-ВН-05.12.2019г. от 05.12.2019г. ; • 7 958.35лв.

(седем хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) договорна лихва на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ oт договор за заем №594-ВН-05.12.2019г. от 05.12.2019г. за периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г.; • 278.44лв. (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) - законната лихва по върху главницата от 95 500.00лв. по договор за заем №594-ВН-05.12.2019г. от 05.12.2019г., считано от датата на прекратяване на договора 06.07.2023г. до датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК - 17.07.2 023г.; • 4 500.00лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляваща неплатена главница, по договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г.; • 375.00лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща договорна лихва на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ по договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г. за периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г.; • 13.12лв.

(тринадесет лева и дванадесет стотинки) - законната лихва върху главницата от 4 500.00лв. по договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г., считано от датата на прекратяване на договора 06.07.2023г. до датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК — 17.07.2023г.; • законна лихва върху главниц ите по двата договора за заем, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 4199/19.07.2023г. по ч.гр.д. № 9179/2023 по описа на PC Варна. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора за заем съответно от 05.12.2019 г. за сумата 95 500 лв. и от 04.12.2019 г. - за сумата 4 500.00 лв. при общи условия и предварително представен Стандартен Европейски Формуляр за информация на потребителските кредити. Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % като длъжникът следвало да заплаща по погасителен план към договора само дължимата лихва под формата на месечни вноски до 06-то число на всеки месец, а предоставената в заем главница била дължима при изтичане на уговорения срок на договорите. Съгласно чл. 2.7. от договорите за заем при забава в погасяване на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане срока на плащане, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и за заемодателя съществувало правото да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заемната сума. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за заплащане на сумите по договорите, се сочи, че ищецът е упражнил правото си на едностранно прекратяване с покани, връчени лично на длъжника, считано от 06.07.2023 г. и съответно обявяване на договорите за предсрочно изискуеми, като се претендират неплатените задължения. Така по договорите дължими били предоставените в заем главници, както и възнаградителната лихва върху главниц ите в размер на 20 % годишно, разпределена на равни месечни вноски, дължима до 10-то число на месеца с начална дата падежа на всяка неплатена месечна вноска до датата на прекратяването /07.02.2023 – 06.07.2023г. /. Претендира се и законна лихва върху главниците за периода от прекратяването на договорите до подаване на заявлението по чл.

417 ГПК - 06.07.2023 г. - 17.07.2023 г.

В законовия едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът Д. М. Д. чрез процесуалния си представител адв. Г. Ш. от ВАК оспорва предявените установителни искове като неоснователни.

2

На първо място, се посочва, че издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение е с посочено основание на претендираните задължения - Нотариален за акт за учредяване на договорна ипотека от 11.12.2019г. на нот. В. Г., вписан в СВ под №74, том XIV, дело №20352, в който са обективирани договор за заем №594-ВН05.12.2019г. от 05.12.2019г. и договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г., а искът по чл. 422 ГПК бил с различно основание – само посочените по-горе договори за заем, което било основание за отхвърляне на предявените искове. Твърди, че претенциите на ищцовото дружество, произтичащи от цитираните договори се предявяват за втори път, поради което препраща към мотивите на Разпореждане № 4506/08.02.2022г. постановено по ч.гр.д. № 16838/2021г. ВРС 33 състав, според което нотариалният акт не може да послужи като документ по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и съдът не е следвало да издава ЗНИ и ИЛ. Отделно претенции на ищеца, произтичащи от процесните договори, се твърди, че са били предмет на ч.гр.д. № 16840/2021г. и ч.гр.д. № 16894/2021г. по описа на ВРС. Във всяко едно от трите цитирани ч.гр. дела било заявено, че прекратяването на договорите се осъществило чрез покана, връчена лично на длъжника на 15.11.2021г. Поради изложеното ответникът твърди, че е невъзможно повторно прекратяване на договорите за заем на 06.07.2023г., а уважаването на претенцията за възнаградителна лихва след датата на прекратяване на договора (15.11.2021г.) би противоречало на т. 2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК. Излага, че в случая твърдяното неизпълнение на задълженията на една от страните по договорите обуславя развалянето на облигационните правоотношения, но не и тяхното прекратяване, поради което приложение следвало да намери т.4а от ТР № 3/2013 на ОСГТК, според която се касае за вземане, основано на упражнено право на разваляне на договор, за което не са налице основанията за издаване на ЗИ по чл. 417, т. 2 и 3 от ГПК. Ответникът прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договорите, обсъдени в горецитираното разпореждане на ВРС.

Посочва, че поради обезпечаване на заема с договорна ипотека, приложими били изискванията на ЗКНИП и попадали в защитата, осигурена от ЗЗП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т.7 от ЗКНИП договорът за кредит следвало да съдържа условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а в случая приложеният „погасителен план" се отнасял единствено за погасяване на начислените възнаградителни лихви за периода от 06.01.2020г. до 06.11.2024г. без погасяване на усвоената главница, а единствено вноската за последния лихвен период включвала целият размер на главницата по отпуснатия кредит.

Поради изложеното, се счита, че приложеният погасителен план не представлява такъв по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.7 от ЗКНИП. Уговарянето на вноски по кредита, които погасявали единствено начислена възнаградителна лихва без никаква част от дължимата главница, се посочва, че не е съобразно посоченото в Европейския стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), тъй като погасителните вноски следвало да представляват сбор от дължимите лихва, главница и когато е приложимо – другите дължими разходи. Не било уточнено какви точно разходи по кредита се включват в посочения ГПР и единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Това от своя страна се коментира, че води до неяснота относно включените в него компоненти и представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по разбираем начин – чл. 24, ал. 1 ЗКНИП, тъй като по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. По отношение на чл. 2.2. б. „и" от процесните договори, в които било предвидено, че дължимите лихви се начисляват на база 3

360/360 дни годишно и 30/30 дни месечно се счита, че са в противоречие с чл. 2 б. „в" от Приложение № 1 от ЗКНИП, представляващо нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП, което съгласно чл. 38 от ЗКНИП било основание за нищожност на процесните договори и нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 11 от ЗКНИП, въздигнато като самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.

Във връзка с искането на ищеца за допускане ССчЕ процесуалният представител на ответника посочва, че между страните има сключени още два договора за заем – Договор за заем № 798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем №795-ВН-16.06.2020 от 16.06.2020г. обезпечени чрез договорна ипотека върху недвижим имот, обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. № 13147. дв.вх.рег. № 12949, акт № 98, том VI, дело № 7558, от 17.06.2020г. вписан в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – Варна. Поради нередовно погасяване на задълженията от ответницата, ищцовото дружество се е снабдило със ЗНИ и ИЛ срещу нея по силата на Разпореждане по ч.гр.д. № 15151/2021г. и било образувано ИД № 20218950402857. На 25.02.2022г. между страните била сключена спогодба, въз основа на която длъжницата признала задължения в общ размер 261 321,44 лева и на 21.03.2023 г. заплатила на ищеца общо сумата в размер на 18 100 лв. На 20.06.2023г. по ИД № 20218950402857 била проведена публична продан на единственото жилище на ответницата. Межувременно се посочва, че спрямо настоящия ищец е подадена молба за обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 439 ГПК, относно вземанията, предмет на ЗНИ по ч.гр.д. № 15151/2021 г., ИД № 20218950402857, за което било образувано ч.гр.д. № 8033/2023г. ВРС 7 с-в, която била уважена и изпълнението по ИД № 20218950402857 било спряно. Предявен бил и искът с правно основание чл. 439 ГПК, висящо пред ВРС под номер гр.д. № 8611/2023г.

Твърди се, че ответницата е превела на ищеца 20 000 лв. по процесните договори с платежно нареждане от 13.12.2019 г.

Поради изложеното настоява да бъдат отхвърлени предявените искове и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Правна квалификация: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.