Решение № 3598 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3598 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д.а като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110143283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с протоколно определение от 28.01.2026 г. (на лист 95 от делото) на Б. В. Ш. срещу ДРУЖЕСТВО , с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи 2654,89 € (равностойност на 5192,52 лева) – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането; 279,72 € (равностойност на 547,10 лева) – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 05.02.2020 г.; 1330,25 € (равностойност на 2610,74 лева) – ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.10.2018 г. до 31.08.2022 г., и 25,56 € (равностойност на 50 лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – задължения по Изпълнителен лист от 08.07.2024 г. по частно гражданско дело № 47496/2022 г. на Софийския районен съд, 148. състав, поради нищожност на клаузи в договор с потребител, въз основа на които е издаден.

Ищцата твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20248380403451 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б., образувано въз основа на описания по-горе изпълнителен лист, който бил основан на договор за кредит.

Поддържа обаче, че договорът за кредит бил нищожен поради неправилно изчисление на годишния процент на разходите (ГПР) в договор за кредит, тъй като в него било предвидено сключване на застраховка, върху премията по която са били начислявани лихви. Това от своя страна било некоректно формулиране на договора за кредит и поради това същият не съдържал реквизит – посочване на точния размер на ГПР, което водело до 1 противоречието му със закона и неговата нищожност. При издаване на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, описан в първия абзац, не били съобразени тези ефекти на включването на застраховката в главницата, като това били неравноправни клаузи, и доколкото не била извършена служебна проверка за наличието им, следвало да може да се предяви настоящия иск. Цитирана е практика на Съда на Европейския съюз по отношение на непосочването на ГПР и по допустимостта на иска. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от – ДРУЖЕСТВО , с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че заповед за изпълнение, която е послужила за основание на издаване на оспорения изпълнителен лист, е влязла в сила срещу ищцата, като не можело поради това да се предявява иск. Настоящият иск заобикалял сроковете за оспорване на заповедта, а и освен това в заповедното производство имало данни, че съдът е извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи.

Освен това искът бил предявен срещу цесионер, на когото не можело да се противопоставят права относно недействителността на договора. По основателността се поддържа, че договорът бил действителен, тъй като ГПР бил изчислен правилно, а ищцата претендирала да се изчислява по бъдещи разходи, които нямало как да се предвидят при сключване на кредита.

Застраховката била доброволно сключена и премията по нея представлявала допълнителен разход, поради което също не се включвала в ГПР.

В съдебното заседание ищцата изпраща представител, който поддържа иска.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От представен на лист 7 – 12 от приложеното към настоящото частно гражданско дело № 47496/2022 г. на Софийския районен съд, 148. състав (заповедното дело),

Договор за потребителски кредит

№

7000393027/30.01.2018 г. се установява, че праводател на ответника ДРУЖЕСТВО, е предоставил на ищцата потребителски кредит от 5000 лева ,към който е начислил две застраховки – „комбо живот“ и „комбо безработица“ с размер на премиите 399,92 лева, и приел за „размер на кредита“ 6495,91 лева, като е включил в задължението и 695,99 лева „такса за оценка на риска“. Записано е в чл. 10, че кредитът е с обща дължима се сума от 8561,03 лева и е посочен ГПР 48,25 %. Кредитът е следвало да се върне за две години на 234 месечни вноски по 356,71 лева.

Съгласно приложено към договора за кредит Застрахователно удостоверение (на лист 13 от заповедното дело) при смърт от злополука или при трайна неработоспособност на застрахования кредитополучател или наследник се заплащат 100 % от остатъчната стойност по погасителния план – т.е. точно размерът на кредитното задължение.

Въз основа на искането на ответника, без да има други мотиви на съда, освен „след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на 2 искането“, е издадена Заповед за изпълнение № 23711/10.08.2023 г. (на лист 20 от заповедното дело) по частно гражданско дело № 47496/2022 г. на Софийския районен съд, 148. състав, с която е признато от съда (и това не се спори от страните – по отношение на съществуването на правоотношението), че ищцата дължи на ответника 5192,52 лева – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането; 547,10 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 05.02.2020 г.; 2610,74 лева – ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.10.2018 г. до 31.08.2022 г., 166,83 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, на основание посочения договор и прехвърляне на вземането на ответника на 29.10.2021 г. Заповедта е връчена на ищцата на 28.03.2024 г. според разписка на лист 27 от заповедното дело.

Тъй като не е постъпило възражение, на 08.07.2024 г. е издаден срещу ищцата изпълнителен лист за посочените суми (съгласно печат на лист 20 от заповедното дело).

Съгласно представена в препис молба за образуване на изпълнително дело № 20248380403451 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б., на лист първи от делото („изпълнителното дело“), като препис е приложен към настоящото, ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищцата.

Съгласно представения на лист 2 от изпълнителното дело изпълнителен лист, не са постъпили суми по изпълнителното дело.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 28.01.2026 г. (на лист 96), а в писмен вид – представено на лист 90 – 92 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, по договора за кредит ищцата е била платила на 26.10.2021 г. само 350 лева за погасяване на кредита.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение поради недействителност на същото поради наличие на неравноправни клаузи с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК; чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, който се разглежда по основателност, ако се установи, че в заповедното производство съдът не е направил конкретна (с излагане на мотиви по отделни клаузи) проверка за неравноправни договорни условия, и че поради наличие на такива в договора за кредит е посочен неправилно годишен процент на разходите.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от Решение от 17.05.2022 г. по дело C-600/19 Ibercaja Banco, правото на Съюза не допуска потребител да не може да се позове на неравноправност в клаузи на сключен от него договор на основание, че за вземанията по същия е имало заповед за изпълнение, срещу която не е възразил, ако съдът в производството по издаване на заповедта не е формулирал конкретни мотиви кои клаузи смята, че 3 не са неравноправни, ако е имал някакво съмнение.

В случая се установява, че по заповедното дело съдът не е изложил никакви мотиви от съдържателна страна относно това дали договорът за кредит не страда от пороци, които го правят недействителен. Следователно ограничението за преразглеждане на постановеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 424, ал. 2 ГПК не важи в настоящото производство, и искът е допустим.

Искът се основава на неправилно изчисление на годишен процент на разходите, но и на твърдения за неравноправност на клаузи – това, чe се оспорва, че има подвеждане с размера на ГПР, за да се постигне доходност по договора над законово допустимия праг съгласно чл. 19 ЗПКр, е основание да се приеме, че е налице клауза, която във вреда на потребителя урежда в нарушение на принципа на справедливостта (невъзможност за прозрачно информиране) договорни условия – размера на разходите по кредита, и с това отговаря на дефиницията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП за неравноправна клауза.

При преценка на действителността на договора за паричен заем, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузата относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 –56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C[1]42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна, СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за 4 възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното, неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.