Определение № 1543 от 22.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543 гр. Благоевград, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501338 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9298/19.11.2025г. /идентична на жалба с вх.№ 9169/19.11.2025г., постъпила по ЕПЕП/, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *, чрез адв. Л. Г., против Решение №401/21.10.2025г., постановено по гр.д.№1034/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изтъкват се подробни доводи в насока неправилни правни изводи относно обстоятелството, че отстраняването на нищожните клаузи относно срока на гаранционната отговорност не позволява запазването на договорите в останалата им част. Изтъква се, че разпоредбата на отменения чл.115 ЗЗП е императивна относно правото на потребителя да упражни правата по раздел II, глава пета от закона. В тази връзка, дори между страните да е постигнато съгласие за скъсяване на законово определения срок, тази уговорка не произвежда действие по отношение на тях. По този начин, прякото действие на императивната правна норма автоматично замества уговореното в договора, а констатираната от съдебния състав в Гоце Делчев нищожност не води до нищожност на договора в цялост. Поддържа се, че разпоредбата на чл.14 от същите няма изрична уговорка за времетраене на гаранционния срок, а препратка към гаранционната карта, която лизингополучателят получава заедно с устройството. Тоест, условията на гаранцията са описани в документ, който е различен от разгледаните от съда в Гоце Делчев общи условия и по тази причина изводите на първата инстанция в тази насока са неотносими и неправилни. Обосновава се твърдението, че текстът на чл.13 от общите условия на лизингодателя изцяло съответства на разпоредбата на чл.344, ал.2 ТЗ.

1

Оспорва се и извода, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.8 от Общите условия и нормата на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, като се сочи, че клаузата на чл.8, ал.1 от Общите условия възпроизвежда смислово и като последици текста на чл.343 от ТЗ. Според жалбоподателя лизингополучателят всякога носи риска от случайно погиване или повреждане на вещта, доколкото той е този, който държи и използва последната. Негово е и задължението да използва вещта по предназначение, а също да упражнява добросъвестно правата си по договора, което впрочем е условие за преценка при неравноправност на конкретната клауза. Излагат се подробни доводи, че клаузата на чл.8 от ОУ не е нищожна, поради неравноправност., както и чепричините, поради които мобилните устройства са иззети от лизингополучателя по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като “независещи от вината на потребителя”, т.е. действията на лизингополучателят са в пряка причинна връзка с невъзможността му да използва лизинговите вещи. При подробни аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Като правилни и съответни на закона се определят изводите на съда относно характера на гаранционната отговорност като съществен елемент от договора и носенето й от търговеца.

Твърди се, че е изцяло в противоречие с разпоредбите на ЗЗП прехвърляне на отговорността на гаранцията изцяло на лизигополучателя – потребител. Като неотносима на спорното правоотношение се сочи разпоредбата на чл.344, ал.2 ТЗ и изобщо се поддържа, че ЗЗП е специален по отношение на ТЗ, който е неприложим. Поддържа се мотивиране на акта съобразно събраните доказателства. Сочената от жалбоподателя съдебна практика се определя за неотносима. При мотиви в горната насока се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че не е внесена по сметка на съда в цялост дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса. Същата по арг. от чл.18, ал.1 ТДТССГПК възлиза в размер на 86, 10 лв., а жалбоподателят е внесъл по сметка на съда само 25 лв. (видно от л.16 от въззивното дело). Ето защо същият следва да довнесе по сметка на съда още 61, 10 лв.

Независимо от констатираните нередовности, с оглед процесуална икономия няма пречка по делото да се насрочи открито съдебно заседание, а на жалбоподателя се укаже, че в 1- 2 седмичен срок от получаване на съобщението следва да доплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 61,10 лв., дължима държавна такса за въззивно обжалване и в същия срок да представи по делото вносната бележка.

При неизпълнение на горното в указания срок следва прекратяване на производството и връщане на жалбата на подателя й.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх. № 9298/19.11.2025г. /идентична на жалба с вх.№ 9169/19.11.2025г., постъпила по ЕПЕП/, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *, чрез адв. Л. Г., против Решение №401/21.10.2025г., постановено по гр.д.№1034/2025г. по описа на РС-Гоце Делчев – пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

УКАЗВА на жалбоподателя „Йеттел България“ ЕАД, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да внесе по сметка на ОС-Благоевград още 61, 10 лв., остатък от дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса и в същия срок да представи по делото вносната бележка. В противен случай, при неизпълнение на горното в посочения срок, жалбата ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.02.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от подадения от въззиваемата страна отговор.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543 гр. Благоевград, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501338 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9298/19.11.2025г. /идентична на жалба с вх.№ 9169/19.11.2025г., постъпила по ЕПЕП/, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *, чрез адв. Л. Г., против Решение №401/21.10.2025г., постановено по гр.д.№1034/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изтъкват се подробни доводи в насока неправилни правни изводи относно обстоятелството, че отстраняването на нищожните клаузи относно срока на гаранционната отговорност не позволява запазването на договорите в останалата им част. Изтъква се, че разпоредбата на отменения чл.115 ЗЗП е императивна относно правото на потребителя да упражни правата по раздел II, глава пета от закона. В тази връзка, дори между страните да е постигнато съгласие за скъсяване на законово определения срок, тази уговорка не произвежда действие по отношение на тях. По този начин, прякото действие на императивната правна норма автоматично замества уговореното в договора, а констатираната от съдебния състав в Гоце Делчев нищожност не води до нищожност на договора в цялост. Поддържа се, че разпоредбата на чл.14 от същите няма изрична уговорка за времетраене на гаранционния срок, а препратка към гаранционната карта, която лизингополучателят получава заедно с устройството. Тоест, условията на гаранцията са описани в документ, който е различен от разгледаните от съда в Гоце Делчев общи условия и по тази причина изводите на първата инстанция в тази насока са неотносими и неправилни. Обосновава се твърдението, че текстът на чл.13 от общите условия на лизингодателя изцяло съответства на разпоредбата на чл.344, ал.2 ТЗ.

1

Оспорва се и извода, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.8 от Общите условия и нормата на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, като се сочи, че клаузата на чл.8, ал.1 от Общите условия възпроизвежда смислово и като последици текста на чл.343 от ТЗ. Според жалбоподателя лизингополучателят всякога носи риска от случайно погиване или повреждане на вещта, доколкото той е този, който държи и използва последната. Негово е и задължението да използва вещта по предназначение, а също да упражнява добросъвестно правата си по договора, което впрочем е условие за преценка при неравноправност на конкретната клауза. Излагат се подробни доводи, че клаузата на чл.8 от ОУ не е нищожна, поради неравноправност., както и чепричините, поради които мобилните устройства са иззети от лизингополучателя по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като “независещи от вината на потребителя”, т.е. действията на лизингополучателят са в пряка причинна връзка с невъзможността му да използва лизинговите вещи. При подробни аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Като правилни и съответни на закона се определят изводите на съда относно характера на гаранционната отговорност като съществен елемент от договора и носенето й от търговеца.

Твърди се, че е изцяло в противоречие с разпоредбите на ЗЗП прехвърляне на отговорността на гаранцията изцяло на лизигополучателя – потребител. Като неотносима на спорното правоотношение се сочи разпоредбата на чл.344, ал.2 ТЗ и изобщо се поддържа, че ЗЗП е специален по отношение на ТЗ, който е неприложим. Поддържа се мотивиране на акта съобразно събраните доказателства. Сочената от жалбоподателя съдебна практика се определя за неотносима. При мотиви в горната насока се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че не е внесена по сметка на съда в цялост дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса. Същата по арг. от чл.18, ал.1 ТДТССГПК възлиза в размер на 86, 10 лв., а жалбоподателят е внесъл по сметка на съда само 25 лв. (видно от л.16 от въззивното дело). Ето защо същият следва да довнесе по сметка на съда още 61, 10 лв.

Независимо от констатираните нередовности, с оглед процесуална икономия няма пречка по делото да се насрочи открито съдебно заседание, а на жалбоподателя се укаже, че в 1- 2 седмичен срок от получаване на съобщението следва да доплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 61,10 лв., дължима държавна такса за въззивно обжалване и в същия срок да представи по делото вносната бележка.