Решение № 1122 от 31.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Варна, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501394 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 36716/08.05.2024г. от „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** , срещу РЕШЕНИЕ № 1276 от 12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС , 12 св, в неговата цялост, с което съдът:

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. К. П., ЕГН:**********, адрес: ***, на осн. чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, сумата от 5000.26 лв. - дължимо, но незаплатено допълнително трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г., представляващо незаплатената част от възнаграждението изчислено въз основа на приетия със заповед 246/14.07.2022 г. процент на изпълнение на KPI / key performance indictors/ в размер на 113,3% - 15 164,07 лв. и реално заплатената сума от 10 163,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.12.2022 г. до окончателното му изплащане, и

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** иск срещу М. К. П., ЕГН:**********, адрес: *** за осъждане М. К. П. на заплати „***“ ЕАД на осн. чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, 1 сумата от 12 430.00 лв. - обезщетение за умишлено нанесени имуществени вреди от ответника като служител на ищеца като негов работодател, причинена вследствие на виновно неизпълнение на трудовите функции на ответника като заемащ длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ изразяващи се в действия по прекратяване на трудовото правоотношение на „***“ АД със служителката М. Ю. М. на осн. чл.331 КТ, при което на служителката е заплатено обезщетение от 12430,00 лв. вместо правоотношение с нея да бъде прекратено на осн.чл.325, т.5 от КТ без да се заплаща обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.03.2023 г. до окончателното погасяване на главницата.

В жалбата е изложено становище за недопустимост, като постановено по непредявен иск, а в условията на евентуалност неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради неправилна правна квалификация на иска, както и неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че ВРС е направил неправилна оценка на доказателствата по отделно и в тяхната цялост, като е следвало да приеме, въз основа на факта, че през юни 2022 г. Д.В. депозира молби за ползване на отпуск от 1517.06.2022 г. и от 27.06.-08.07.2022 г., разрешен и подписан от М. П., че на същия му е било известно най-късно на 26.06.2022 г., че титулярът В. се връща на работа и съответно ще бъде преназначена в „***" ЕООД от 11.07.2022 г., поради което правоотношението на М. М. е следвало да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 5 от КТ /без предизвестие и без лична награда от 12430 лева/. Сочи, че изхождайки от трудовите задължения на длъжността ръководител на отдел „Човешки ресурси“ е следвало ищецът задължително да знае служителите, на чиито места има заместващи /и които са в майчинство/, кога се завръщат на работа. Освен това не е бил длъжен да разреши отпуск на Д.В.. Посочва се още, че в индивидуалния трудов договор на ищеца е предвидена само възможността работодателят да предоставя допълнителни трудови възнаграждения на служителя, като конкретните условия се определят с решение на работодателя. Няма вътрешни правила, няма клауза от договора, гарантираща допълнителен бонус. Твърди се, че оценките на KPI, респ. процентът, който се определя на служителя за бонуса, е изцяло по преценка на прекия му ръководител, действащ при оперативна самостоятелност, поради което не подлежат на съдебен контрол, както и че до 31.07.2022 г., който е последният работен ден на ищеца М. П. и падежът на задължението за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение, работодателят може да променя преценката си за размера на неговия бонус.

2

Цитира се практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск на М. К. П. против „***“ ЕАД и да уважи насрещния иск на „***“ ЕАД против М. К. П..

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. К. П.. В същото се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и възражения са неоснователни, а решението е правилно и обосновано. Сочи, че съдът правилно е приел, че в тежест на ответника е да представи писмени вътрешни правила за определяне и изменение на процента на изпълнение /KPI - key performance indicators/, което същият не е сторил. Поради са ангажирани гласни доказателства - показанията на изпълнителния директор на ответника относно правилата за определяне на допълнителните възнаграждения.

Съобразявайки тези вътрешни правила и самите твърдения на ответника за причината за намаляване на допълнителното възнаграждение на ищеца, правилен е извода, че работодателят не е имал право на намалява определения процент на изпълнение, респ. допълнително възнаграждение. В самия формуляр за поставяне и определяне на целите е записано /долу в ляво/, че той е неделима част от трудовия договор и същият е подписан както от работодателя, така и от работника, което автоматично го причислява към неотменимо задължение с постоянен характер, определено в ТД. Измененията на трудовото правоотношение могат да се извършват, но не и едностранно от страна на Работодателя. Личното желание на групов ръководител, който даже няма качеството на работодател, не може да е основание за изменение на това възнаграждение. За работодателя не е съществувала възможността да коригира вече определения процент на изпълнение и доколкото м.юли 2022 г. е извън оценявания период. Споделя се извода на съда, че не е допустимо въз основа на едно и също основание да бъде реализирана двойна отговорност един път чрез намаляване на бонуса и втори път чрез реализиране на имуществената отговорност на работника/служителя. Възприема за законосъобразни и изводите на съда по отношение на насрещния иск. Сочи още, че самият свидетел на ответника - Д.С., в показанията си заявява, че е разпоредил на П. да извърши необходимите действия по отношение прекратяване на трудовите правоотношения с М. М.. С това показание г-н С., опровергава тезата на ответника, че с действията си г-н П. е нарушил разпоредбата на чл. 203 от КТ, тъй като М. П. не е проявил нито небрежност, още по - малко умисъл, напротив - той е изпълнил разпорежданията на висшестоящия си ръководител.

3

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. К. П. срещу „***“ ЕАД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000.26 лв., представляваща дължимо, но незаплатено допълнително трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г., представляващо незаплатената част от възнаграждението изчислено въз основа на приетия със заповед 246/14.07.2022 г. процент на изпълнение на KPI /key performance indictors/ в размер на 113,3% -15 164,07 лв. и реално заплатената сума от 10 163,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-29.12.2022 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с ответника, като заемал длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ с основно месечно възнаграждение от 4780,00 лв.

Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 01.08.2022г., на основание чл. 331 ал. 1 КТ, след прието от негова страна Предложение с изх.

№ ЧР - 46-100/ 13.07.2022г., отправено му от Работодателя, за прекратяване на ТПО срещу обезщетение в размер на осем брутни месечни възнаграждения.

На 14.07.2022г. му била връчена Заповед № 246/14.07.2022г., с която на основание чл. 331 КТ се прекратява трудовото му правоотношение, считано от 01.08.2022г., като в нея били посочени всички следващи му се плащания обезщетения по чл. 331 КТ и по чл. 224 ал. 1 КТ, както и БОНУС - еднократна сума, в съответствие с процента на определения бонус и сумата от основна месечна заплата за периода 01.01.2022г. до последния работен ден на служителя в Дружеството, при приет процент на изпълнение на KPI /key performance indicators/, в размер на 113, 3 % изпълнение. Процентът на определения бонус бил 40%. Този бонус бил определен със Заповед № ЧР – 87/05.07.2022г. на Изпълнителния директор на ответника, където за ищеца бил посочен KPI в размер на 113,3% изпълнение. Излага се, че ключовите индикатори на представянето /KPI/ се определят предварително от работодателя. Сочи се, че в последствие със заповед № ДЧР - 531/29.07.2022 г.

Изпълнителния директор на ответника на осн. чл.126, т.8 и т.9 от КТ и предвид установено на 25.07.2022 г. нарушение на 08.07.2022 г. от страна ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение на М. Ю. М. на длъжност „експерт УЧР“, довело до имуществено ощетяване на ответника, променил текста на т.3 от заповед 246/14.07.2022 г. за прекратяване правоотношение с ищеца и намалил приетия процент на изпълнение на KPI от 4

113,3% на 75,94% и определил бонус в съответствие с процента на определения бонус и сумата от основна месечна заплата за периода 01.01.2022 г. до последния работен ден на служителя при процент на изпълнение на KPI 75,94%. Заповедта от 29.07.2022 г. била връчена на ищеца след прекратяване на правоотношение. Излага се, че при прекратяване на трудовото правоотношение със служителката М. ищецът не e допуснал нарушение и не е ощетил дружеството. Счита, че заповедта от 29.07.2022 г. на изп. директор е незаконосъобразна, необоснована и с нея не може да се променя решение на УС на дружеството по отношение на процента на изпълнение. Намира, че същата не представлява такава за реализиране на имуществена отговорност и не се основава на вътрешни правила на дружеството или нормативен акт.

Сочи, че при изпълнение от 113,30% размерът на бонуса би бил 15 164,07 лв.

/изчислен на основното месечно възнаграждение за периода 01.01.2022г.31.07.2022 г.- 7*4780,00/ и умножен по процента на бонуса-40%, а получената сума бъде умножена по 113,3%. Сочи, че след намаление на процента е заплатена сума от 10 163,81 лв., с оглед на което претендира разликата от 5000,26 лв. Иска уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че искът е неоснователен. Сочи се, че ищецът е извършил съзнателно и целенасочено нарушение на трудовите си функции и служебните си задължения, като е нанесъл имуществена щета на дружеството в размер на 12430 лв. при прекратяване на трудовото правоотношение на служителката М.

М. на правно основание, предполагащо заплащането на обезщетение. С оглед на това нарушение е издадена заповед ДЧР-531/29.07.2022 г. и е намален бонуса му до 75,94% изпълнение. Поддържа се, че изп. директор е издал заповедта от 29.07.2022 г. в рамките на своите правомощия за определяне на възнагражденията, вкл. на бонусите на служителите. Излага се, че заповедта от 29.07.2022 г. е издадена предвид откритата в последствие нанесена от ищеца имуществена вреда в размер на 12430 лв., която сума е платена неправилно на служителя М., като обезщетение при прекратяване на трудовия й договор при възможност за прекратяването му на правно основание, при което няма да се дължи обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД е предявил насрещен иск за осъждане на М. К. П. да му заплати на осн. чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 12430,00 лв., представляваща обезщетение за умишлено нанесени имуществени вреди на ищеца като негов работодател, причинена вследствие на виновно неизпълнение на трудовите му функции като заемащ 5 длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“, изразяващи се в действия по прекратяване на трудовото правоотношение на служителката М. Ю. М. с „***“ АД на осн. чл.331 КТ, при което на служителката е заплатено обезщетение от 12430,00 лв. вместо правоотношение с нея да бъде прекратено на осн.чл.325, т.5 от КТ без да се заплаща обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.03.2023 г. до окончателното погасяване на главницата.