Решение № 110 от 22.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ботевград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.а Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И.а Цв. Т. А. Гражданско дело № 20251810102568 по описа за 2025 година

С Определение № 40205 от 29.09.2025г. по гр.д.№ 45954/2025г. по описа на Софийски районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РСБотевград.

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за з*ховането/КЗ/.

“Д.О. з.“ЕАД, с адрес: гр.С., бул.В.№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник адвокат А. Б. от САК, моли да бъде осъдена Агенция „*“, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М.

№*, с ЕИК: * да заплати сумата-главница от общо 75.12 евро/146.92лв./, представляваща регресно вземане за изплатено з*хователно обезщетение в размер на 67.45 евро/131.92лв./ по щета № * за вреди, причинени на з*ховано по з*ховка „Каско+“ лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Л. Г. Ц.а, управлявано от П. А. Ц. поради преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е настъпило на 20.11.2020г. на Републикански път *, в участъка с.Д.-с.М. И., в района на община П., както и за заплатена сума от 7.67 евро/15лв./ за извършени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 10.09.2025г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски по делото.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Е. З. от САК е депозирала молба с вх. № 4546/06.04.2026г., в която е заявила, че поддържа иска, моли да бъде уважен изцяло и се присъдят направените по делото разноските, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.111/.

Ответникът-Агенция „*“ *-С., чрез пълномощник главен юрисконсулт Г. Б. Н. е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 12458 от 12.12.2025г., изпратен по пощата с п.кл. от 09.12.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение, че не са представени действащите Общи условия към датата на ПТП и сключването на з*ховката „Каско“. Също така прави възражение, че липсва Протокол за 1

ПТП, който съгласно чл.179, ал.1 от ГПК има обвързвща материална доказателствена сила относно фактите, осъществени в присъствието на длъжностното лице. Ответникът заявява, че евентуалното ПТП не се е случило, тъй като не е налично препятствие на пътнотото платно на път от републиканската пътна мрежа, което да е причина за нъстъпването на евентуалното ПТП. Според ответника снимков материал не е изготвен от местонахождението на евентуалното ПТП, както и на самото препятствие. Следва да се има предвид, че евентуалното ПТП не е посетено на място от служители на КАТ-Пътна полиция.

Ответникът заявява, че водачът, не е тестван за алкохол, няма представени доказателства, че същият при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Длъжностно лице не е посетило ПТП. Не става ясно имало ли е и други движещи се МПС-та, които да са възпрепятствали заобикалянето на препятствието от страна на потърпевшия или са участвали/причинители на ПТП при усложнена пътна обстановка, предхождаща настоящото ПТП. Следва да се има предвид, че подадената искова молба е изготвена по данни на заинтересованото лице - водачът на моторното превозно средство. Видно от същата е, че липсват свидетели (в момента на случилото се) при настъпване на евентуалното ПТП.

Прави възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищецът не е доказал, че причина за ПТП е преминаването през дупка на платното за движение. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.Г. Н. е депозирал писмено становище с вх.№ 1314 от 04.02.2026г., с което оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се присъдят направените разноски по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.11.2020г. на Републикански път *, в участъка с.Д.-с.М. И., в района на община П., при движение по платното на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Л. Г. Ц.а, управлявано от П. А. Ц., реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасена и необозначена пътна неравност– запълнена с вода дупка в асфалтовото покритие, при което е получено увреждане на предна лява джанта, преден ляв тас и заден ляв тас, описани в уведомление и опис на щета.

Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателствакопия от уведомление за щета от 10.12.2020г., от опис заключение за щета на МПС от 10.12.2020г., от ликвидационен акт от 10.08.2020г., от регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от показанията на разпитания по делото свидетел П.

А. Ц., който е управлявал увреденото МПС.

От приетата по делото САТЕ с вх.№ 1382 от 05.02.2026г., изготвена от в.л. инж.И. В.

Н., се установява, че след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, вещото 2 лице Н. е установил, че не е налице причинно-следствена връзка между уврежданията на автомобила и начина на настъпване на ПТП съгласно показанията на св.П. Ц., тъй като не би следвало да се наблюдава единствено деформация на джантата, а гумата да няма увреждания по протектора или целостта на контактния сектор със земната повърхност. В.л. Н. заявява в обясненията си пред съда, че е възможно да бъдат увредени само тасовете, като стойността на необходимия ремонт по пазарни цени за възстановяване на тези тасове е в размер на 46.56 евро.

Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от з*ховка „Каско+“ на МПС, Общи условия на “Д.О. з.“ЕАД, се установява, че за описаният по-горе лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № * има сключена з*ховка „Каско+“, з*хователна полица към момента на ПТП на 20.11.2020г., сключена между собственика Л. Г. Ц.а, от една страна и от друга страна-ищеца.

От останалите приложени писмени доказателства-копия от уведомление за щета, от свидетелство за регистрация на МПС, опис на щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт от 10.12.2020г., преводно нареждане от 14.12.2020г., се установява, че ищецът на основание договор за з*ховка „Каско+“ е заплатил з*хователно обезщетение по щета № * в размер на 67.45 евро/131.92лв./ на собственика на увреденото МПС. Освен това има и ликвидационни разходи в размер на 7.67 евро/15лв./.

Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане на сумата от 75.12 евро/146.92лв./, получена от ответника на 19.01.2021г. съгласно приложеното копие от разписка.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата, предмет на иска до момента.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за з*ховането е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни.

Разгледан по същество искът за заплащане на сумата-главница от 75.12 евро /седемдесет и пет евро и 12 евроцента/, представляваща регресно вземане за изплатено з*хователно обезщетение по з*хователна преписка по щета № * за вреди, причинени на з*хован лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Л. Г. Ц.а поради преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е настъпило 20.11.2020г. на Републикански път *, в участъка с.Д.-с.М. И., в района на община П. , ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 10.09.2025г./датата на подаване н а исковата молба/ до окончателното заплащане, е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 54.23 евро / петдесет и четири евро и 23 евроцента/, включваща сумата от 46.56 евро, регресно вземане за изплатено з*хователно обезщетение за причинените вреди на описания по-горе лек автомобил при ПТП на 20.11.2020г., изразяващи се в увреждане на преден ляв и заден ляв тас на същия автомобил, з*хован при ищеца, както и сумата от 7.67 евро за извършени ликвидационни разноски, като доказан, по следните правни съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на з*хователното обезщетение 3 з*хователят встъпва в правата на з*хования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Отговорността на Агенция „*“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-з*ховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 20.11.2020г. на Републикански път *, в участъка с.Д.-с.М. И., в района на община П., настъпило при преминаването на МПС през необезопасена и необозначена пътна неравност –дупка запълнена с вода на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.

Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Предявен е регресен иск на з*ховател, платил з*хователно обезщетение по з*ховка "Каско+" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответника-АПИ с правно основание чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Предпоставки за уважаването на иска са: съществуващо валидно з*хователно правоотношение между з*хователя и увреденото лице и заплащане на з*хователно обезщетение от з*хователя на увреденото лице.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че тези предпоставки са налице. Между увреденото лице и з*хователя е съществувало валидно з*хователно правоотношение по з*ховка "Каско+" към датата на настъпване на з*хователното събитие- 20.11.2020г. От представеното преводно нареждане се установява, че ищецът като з*ховател е заплатил з*хователно обезщетение на собственика за причинени вреди на увредения автомобил, включващи: увредена предна лява джанта, преден ляв тас и заден ляв тас. Следователно з*хователят, който е платил обезщетението встъпва в правата, които з*хованият има срещу възложителя за възложената от него работа, при и по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже също така и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. Ищецът твърди за наличие на гаранционно-обезпечителна отговорност на АПИ по чл.49 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

В настоящия случай съдът намира, че искът е частично основателен само за сумата от общо 54.23 евро, включваща сумата от 46.56 евро, регресно вземане за изплатено 4 з*хователно обезщетение за причинените вреди на описания по-горе лек автомобил при ПТП на 20.11.2020г., изразяващи се в увреждане на преден ляв и заден ляв тас на същия автомобил, з*хован при ищеца, както и сумата от 7.67 евро за извършени ликвидационни разноски, тъй като от така събраните гласни доказателства –показанията на св.П. Ц., управлявал увредения автомобил към момента на ПТП на 20.11.2020г. и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. И. Н., на която съдът дава вяра като компетентна и обоснована, се установява, че е налице причинна връзка между деянието и вредата само по отношение на вредите по МПС, изразяващи се в увреждане на преден ляв и заден ляв тас, които според обясненията на в.л. Н. са на средни пазарни цени от 46.56 евро към датата на ПТП.