Определение № 1836 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1836 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002101599 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Д. Х. К., подадена чрез пълномощник адв.

М. Б. от АК – П., срещу въззивното решение № 1042/06.12.2024 г. по в. гр. д. № 1519/2024 г. на ОС – Бургас.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Отправя се искане въззивното решение да се отмени и предявените искове да бъдат уважен.

Насрещните страни в касационното производство „Искра Медия“ ЕООД и И. П. М., оспорват жалбата с писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.Д. Д. от АК - Б..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното:

С обжалваното въззивно решение, след като е отменено първоинстанционното решение № 1311 от 26.06.2024 г. по гр. д. № 6959/2023 г. на РС – Бургас в обжалваните пред въззивния съд части, в които предявените искове са били частично уважени за сумата 5000 лв., солидарно дължима от ответниците, като обезщетение за неимуществени вреди с лихвата от деликта до плащането, и съответните размери на разноските за първата инстанция, възложени на ответниците, са отхвърлени предявените от Д. Х. К. против „Искра Медия“ ЕООД и И. П. М., искове за осъждането им солидарно да му заплатят обезщетение от 5000 лв. за нанесени му неимуществени вреди - засягане на честта, личното и професионалното му достойнство, претърпян психически и емоционален дискомфорт, вследствие непозволено увреждане, причинени му от статия със заглавие “Самозабравил се плевенски магистрат 1 прекрачва закона, а прокуратурата мълчи“ от 26.05.23 г., публикувана в електронното издание на ответника "Искра Медия"ЕООД-„Искра.бг“, ведно с компенсаторна лихва върху главницата от деня на деликта, до окончателното изплащане. Съответно на този резултат, въззивният съд е осъдил ищеца да плати допълнителни разноски на ответниците - още 1600 лв. на „Искра Медия"ЕООД за двете съдебни инстанции, и още 1000 лв. на И. П. М. за първата инстанция.

Първоинстанционното решение в частите, в които предявените искове са били отхвърлени за горницата над 5000 лв. до предявения размер от 10 000 лв. /частичен иск от 50 000 лв./ обезщетение с лихвата за забава от деликта, и е осъден ищецът да заплати на всеки от ответниците по 1000 лв. разноски, като необжалвано е влязло в сила, и не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е очертал предмета на спора съобразно твърденията на ищеца и възраженията на ответниците. Същият е породен от публикувана на 26.05.2023 г. статия в „Искра.бг“, електронно издание на ответното дружество, чийто редактор е ответник И. М., със заглавие „Самозабравил се плевенски магистрат прекрачва закона, а прокуратурата мълчи (Част първа)“. Ищецът поддържа, че ответниците са публикували статията без да извършат добросъвестна проверка на фактите в нея (потвърждение от поне два независими източника), и че изнесените в нея фактически твърдения позорят адресата, неверни и клеветнически са, като на ищеца не е предоставена възможност да изложи позицията си и да представи доказателства, опровергаващи изнесените от медията данни. Ищецът намира, че статията, вкл. и нейното заглавие, пряко засягат работата му като съдия, т.к. публикуваното е станало достояние сред колегите му и на обществото като цяло; поддържа, че ответниците са нарушили чл.10, т.1 от КЗПЧОС и преминали границите, визирани в чл.39, ал.2 от КРБ на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение, както и на свободата на словото, и е налице противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. Ответното ЕООД е възложил работата на свой служител - на ответника И. М., която чрез свое противоправно действие или бездействие виновно е причинила вреда на ищеца, а на основание чл.49 и чл.53 ЗЗД, отговорността на дружеството работодател и физическото лице е солидарна. В следствие на публикацията, достигнала до широк кръг лица предвид начина на разпространяването й, ищецът сочи да е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната невярна информация и използваните изрази спрямо личността му, а това се отразило зле на здравословното му и емоционално състояние; отношението на много хора спрямо него се било променило в негативен план; ищецът се чувствал емоционално сринат, появило му се е безсъние, липса на апетит, високо кръвно налягане, намалена концентрация при извършване на мисловна дейност по време на работа, изпитвал гняв от неверните твърдения, станал раздразнителен, което се отразило на отношенията му с близките и с детето му; ищецът бил в непрекъснат стрес от очакване на други такива публикации.

Ответниците оспорват исковете. Дружеството възразява обобщено, че не е налице деликт, тъй като не е нарушен баланса на конкуриращи се права, че процесната публикация в сайта на „Искра.бг.“ отразявала обществено значима информация, в която се посочват данни 2 посредством извадка от отворено писмо, съдържащо анализ и оценка на НСККРБ за действията и взаимоотношенията между ищеца К. и кмета на [населено място] - П. П., а не лична позиция на медията или на неин автор; с възражения, че изразените в материала твърдения почиват на предоставените на медията извадки от документи, като мненията в нея, макар да са критични, не могат да се възприемат като противоправни - името на ищеца се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност и занятие на съдия в РС – Плевен, че ищецът не се отзовал на поканата евентуално да опровергае изложеното, че представените медицински документи за здравословното състояние на ищеца били издадени преди публикуването на процесната статия и нямали отношение към този спор. Ответницата М. възразява, че публикацията няма посочен автор; поради което редакторът не носел отговорност, че няма доказателства тя да е разпоредила публикуването на статията, въпреки съзнаването, че информацията в нея не е вярна.

За разлика от първоинстанционния съд, който е уважил исковете частично по размер, въззивният съд е намерил същите за неоснователни в обжалваните пред него от ответниците части, в които исковете са били уважени, за което е изложил и своите мотиви в пределите на въззивна проверка по чл.269 ГПК. При формирането им съдът се е водел от законоустановените предпоставки по чл.45, чл.49, чл.51, чл.53 ЗЗД, от които би възникнало задължението за обезщетяване за причинени вреди другиму, лицата, които носят отговорност за това обезщетение, вкл. и кога отговарят солидарно, и нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД относно компенсаторната лихва за забава. Посочено е, че в случая съдът намира за недоказано извършването на действия от противоправен характер, за които да се търси отговорност по цитираните законови разпоредби от настоящите въззивници ответници, т.е. липсва деликт. Този решаващ извод е обоснован от съда със следното:

От съдържанието на процесната статия, за която е установено безспорно, че е качена на ел. сайта на ответната медия на 26.05.23 г., а и от самото нейно заглавие, е прието, че в случая се касае до разпространение и възпроизвеждане на оценки, мнения и твърдения за факти, предоставени от трети лица, изрично оповестени в материала, като изявленията им са предимно буквално цитирани (касателно отвореното писмо и обръщението на Националното сдружение на кметовете на кметства в РБългария /НСККРБ/, отправено до различни институции и медиите в страната, както и за заявеното в интервю пред медията от П.-в качеството му на кметски наместник на [населено място]), а писмото на КПКОНПИ до последно посоченото лице, части от съдебни решения, относими към тезата на отправилите сигнала до медията членове на НСККРБ и писмото на ищеца К. до кметски наместник П., съдържащо цитат от произведението на Стивън Кинг „Торба с кости“, са включени в статията директно като скрийншотове (снимки) на документите. Отчетено е, че дори заглавието на статията “Самозабравил се плевенски магистрат прекрачва закона, а прокуратурата мълчи (Първа част)“ е оповестено като „Сигнал до Искра .бг“ и е смислово свързано и производно от последващия текст, съдържащ цитирания в кавички въпрос, отправен от подалото сигнала национално сдружение: „За какво правосъдие и реформа говорим, след като магистрати и длъжностни лица прекрачват законите, а прокуратурата мълчи?“. Посочено е, че в статията следва преразказ на споделен от сдружението 3

„фрапантен случай“ за подлагането на кметски наместник П. на „постоянен тормоз от съдия Д. К. от РС-Плевен“, като в тази връзка се предава мнението на подалото сигнала сдружение за работата на колегата му-явно положително- той е представен за опитващ се „да регулира процесите в селото, за да се случват по един законен начин“, респективно негативно-за поведението на ищеца К., като възпрепятстващо кмета в това му начинание. Обяснява се в какво според сдружението се състои „тормозът“, отново чрез цитат от отвореното писмо на същото и чрез снимки на части от съдебни решения по водени срещу кмета дела; предава се информация, сведена от сдружението, че със случая е запознат главният прокурор, бившият правосъден министър Н.Й., че е обещано „повторно разследване на случая“, като се има предвид поведението на ищеца, подаващ жалби срещу П., за да „прикрие незаконните действия на магистрата и длъжностни лица от Община Плевен за отдаване на пасища мери и ливади“ и за това, че е подал „заплашително“ според оценката на сдружението писмо до кмета (следва скрийншот на писмото, съдържащо цитат от романа на Стивън Кинг „Торба с кости“). Всички сведени в статията факти, че П. разполага с информация относно магистрата, „създал и предоставил неистински и неверни документи“, са извадки от откритото писмо на сдружението до институциите и медиите. Твърденията за „незаконни действия“, извършени от съдията К., са включени в статията като цитат от интервюто на счелия се за засегнат от поведението му кмет на [населено място]. Като мнение и негативна оценка на хората от [населено място] за поведението на ищеца спрямо кмета им, е включено и твърдението в предпоследния абзац от статията, че те „се надяват заплахите, доносите и тормозът срещу техния кмет да спрат“. Пак като тяхна негативна оценка е вписан и изводът, че „през годините този съдия е започнал да не се съобразява със закона и да се опитва с позицията си на висш магистрат да се възползва от служебното си положение за лични облаги“, като е дадена гласност и на надеждата им „държавата да предприеме необходимото и да отрегулира незаконните действия на магистрата“.

От анализът на това изложено съдържание на статията, въззивният съд е приел, че в статията липсва изнасяне на конкретни факти досежно поведението на магистрата и конфликта му с кмета на [населено място], от името на медията. Последната само пресъздава чужди мисли, оценки, изявления и твърдения, но не ги обсъжда самостоятелно, не прави собствени заключения от предоставената й от сдружението, населението и кмета на [населено място] информация, нито заявява мнението си по очертания от съдържанието на документите конфликт между магистрата и кмета на селото, респективно не дава каквито и да било оценки или квалификации за него. Дори част от използваните материали са включени като илюстративен снимков материал, а останалото е цитати от изказвания и документи на подалия сигнала, както и думи на изразилия желание да оповести становището си по спора кметски наместник П.. В тази насока съдът е отчел, че ищецът не е навел в процеса възражения за невярно отразяване на изявленията на сдружението или кмета, респективно превратно или извадено от контекста на изказванията представяне на предоставения от третите лица снимков материал и документи.