Решение № 235 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20231001000238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260657/02.11.2022 г. по т.д. № 1325/2016 г. на СГС, ТО, VI-11 състав е отхвърлил молбите с правно основание чл.625 от ТЗ, предявени от Р. А. К. и А. И.

М. и от „Уникен“ ЕООД срещу „Крит“ ЕООД като неоснователни.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Уникен“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да обяви неплатежоспособността на „Крит“ ЕООД и да открие производство по несъстоятелност на това дружество като определи дата и свика Първо събрание на кредиторите.

Жалбоподателят поддържа, че на 02.10.2015 г. бил сключен договор за спогодба към договор от 25.08.2009 г. за доставка и монтаж на три броя асансьори и към договор за доставка и монтаж на осем броя ескалатори. С тази спогодба „Крит“ ЕООД признало задълженията си, произтичащи от посочените договори като потвърдило тяхната ликвидност и изискуемост, както и техния размер към датата на подписването й: 1./ незаплатена цена по договорите в размер общо на 22 341.43 лв. и 2./ неустойка, съгласно раздел VII, т. 2 от договорите в размер на 1 787.30 лв. Срокът за погасяване на задълженията бил продължен и до 31.05.2016 г. на осем погасителни вноски. Платените от „Крит“ ЕООД до момента суми по спогодбата възлизали на 3 000 лв., с които съгласно приетия между страните по спогодбата погасителен план са погасени задълженията за неустойка в размер на 1 787.30 лв. и частично задължението за главница в размер на 1 212.70 лв. „Крит“ ЕООД спряло плащанията и общият размер на неизплатените задължения по главница възлиза на 21128.70 лв., върху които била дължима лихва за забава. Задължението на ответника било установено по основание и размер по силата на установителното и преобразуващо действие 1 на спогодбата, като ответникът не може да черпи права или да се позовава на неизпълнение, предхождащо сключената спогодба. Задължението не било погасено и произтичало от търговска сделка.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното производство, при изготвянето на съдебно-икономическата експертиза, работата на вещото лице е била препятствана като не му били представени необходимите документи - отчетите за паричния поток. Заключението по съдебно-икономическата експертиза в частта за анализа на финансовите резултати от дейността на „Крит“ ЕООД, анализът на ликвидността, финансовата автономност и рентабилност били съобразени единствено при приемане, че обявените от дружеството във финансовия му отчет за 2020 г. вземания с балансова стойност от 8 382 000 лв. В заключението на допълнителната СИЕ и при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание било установено, че не са предоставени каквито и да е документи - договори или други писмени доказателства, от които произтичат вземанията и не било установено каква е структурата на тези вземания, дали същите са краткосрочни или дългосрочни, дали същите са признати от длъжниците и съответно - дали са ликвидни, нито дали има каквито и да е плащания по същите. Тези вземания били единственото бързоликвидно имущество на ответното дружество. Липсвали стоки, материали, парични средства или парични еквиваленти. Липсвали каквито и да било доказателства, че вземанията, които са обявени в отчетите на дружеството, действително съществуват.

Заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза било изготвено въз основа на селективно представени от ответното дружество документи, непълни счетоводни документи и липса на документална обоснованост на счетоводните записвания.

Дружеството било в състояние на фактическа неплатежоспособност от 2013 г., не извършвало търговска дейност и било интересно как през 2020 г. по баланса му се появяват вземания в такъв размер.

Жалбоподателят твърди, че „Крит“

ЕООД е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ поради невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения към „Уникен“ ЕООД и към първоначалните ищци и към държавата за дължими публични задължения. Това състояние датирало от 31.12.2013 г., която дата се потвърждавала от основното и допълнително заключения на ССЕ.

Съдът е следвало да установи и да събере служебно доказателства относно цялостното икономическо състояние на търговеца, включително дали са извършвани плащания след установеното от експертизата спадане на коефициентите на ликвидност.

Жалбоподателят прави нови доказателствени искания във въззивното производство като заявява, че оспорва заключението на допълнителната съдебноикономическа експертиза, прието по т.д. № 1325/2016 г. на СГС, VI-11 състав, касаещо стойностите на показателите за ликвидност и финансова автономност на „Крит“ ЕООД и моли да бъде допусната нова съдебно финансово-икономическа експертиза с разширен обхват, която след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка на място в счетоводството на длъжника и в компетентния офис на ТД НАП-София, да даде заключение по следните задачи:

1./ Да установи каква е структурата /стойността, източника и вида/ на активите и пасивите на „Крит" ЕООД за годишните финансови периоди от 31.12.2013 до 31.12.2021 г.

(2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021г.) и към настоящия момент/?;

2./ Да направи анализ на краткосрочните (изискуеми) задължения на „Крит“ ЕООД за годишните финансови периоди от 31.12.2013 до 31.12.2021г. (2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021г.) и към настоящия момент - към кои лица /доставчици, контрахенти/, какви са договорените срокове за плащане и приложимите кредитни условия, има ли отсрочвания и разсрочвания на краткосрочните задължения? Какви са ползваните от „КРИТ" ЕООД кредити от банки и финансови институции и обслужват ли се своевременно (на падежа, според установения погасителен план)?

2

3./ Да се определи финансово-икономическото състояние на „Крит“ ЕООД за годишните финансови периоди от 31.12.2013 до 31.12.2021г. (2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021г.) и към настоящия момент на база коефициентите за ликвидност (обща, незабавна, абсолютна, бърза), както и на база следните допълнителни показатели коефициентите за ефективност и рентабилност, коефициент на платежоспособност, коефициент на финансова автономност и задлъжнялост?

4./ В състояние ли е „КРИТ" ЕООД да обслужва своевременно (на падежа) своите изискуеми краткосрочни задължения с краткотрайните си активи?

При анализа на коефициентите на ликвидност вещото лице да вземе предвид само краткотрайните активи - стоки и материални запаси, за които има данни, че са налични съобразно инвентаризационните описи, и краткосрочни вземания, за които са налице документи, установяващи тяхната ликвидност и изискуемост, както и данни и документи, че по същите се извършват плащания, поради което не са несъбираеми или съмнителни.

Вещото лице да изведе варианти на заключението със и без съответните краткотрайни активи /стоки, материални запаси и вземания/, които не са документално обосновани или не са налични, съответно няма данни за тяхната събираемост.

Вещото лице следва да изиска информация за годишните финансови отчети и годишните данъчни декларации по ЗКПО, както и месечните справки- декларации и дневниците по ЗДДС от компетентния офис на ТД НАП-София, в който е регистрирано дружеството.

Вещото лице да приложи по делото всички документи и материали, предоставени от длъжника или от трети лица, въз основа на които е работило и изготвило заключението си, с оглед евентуалното им оспорване от страните.

Жалбоподателят моли на основание чл.190, ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ съда да задължи „Крит“ ЕООД да представи в определен от съда срок заверени преписи от търговските си книги и всички документи, от които произтичат вземанията на стойност 8 382 хил.лв., отразени в допълнителното заключение на вещото лице, прието по т.д. № 1325/2016г. на СГС, V I - 11 състав, както и инвентаризационните описи за всички краткотрайни материални активи.

Въззиваемият „Крит“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва качеството кредитор на „Уникен“ ЕООД. Твърди, че останалата като незаплатена сума от 22 341.43 лева, представляваща 5% от цената по договор от 25.08.2009 г. за доставка и монтаж на три броя асансьори и към договор за доставка и монтаж на осем броя ескалатори била платима в 5 дневен срок от завършването на монтажа. Доставените асансьори и ескалатори обаче не били монтирани /и по признанията на „Уникен“ ЕООД в неговата молба/. Следователно остатъка от цената по договорите в размер 5% от тяхната обща цена не била изискуема. Основанието зао сключването на спогодбата от 02.10.2015 г. било манипулативно извадено от контекста на предшестващи облигационни отношения между страните предмет на двата договора бил доставка и монтаж, като към датата на сключване на спогодбата монтаж не бил извършен.

Спогодбата третирала бъдещи плащания, дължими след реализация на монтажа.

Ответникът по жалбата поддържа, че не било вярно твърдението, че е препятствал работата на вещите лица. От събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза се установявало, че дружеството и към момента не е спряло плащанията си и че е платежоспособно. Били представени множество доказателства за извършени от „Крит“ ЕООД плащания към кредитори.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производството е образувано по молба с правно 3 основание на чл. 625 и сл. ТЗ, с която Р. А. К. и А. И. М., в качеството им на наследници на К. П. М. са поискали да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Крит“ ЕООД.

С молба от 05.05.2016 г. „Уникен“ ЕООД е поискало и с определение № 6477/3.12.2019 г. е присъединено като кредитор в това производство. С молбата е твърдяно, че между „Крит“ ЕООД като възложител и „Уникен“ ЕООД като изпълнител са сключени на дата 25.08.2009 г. договор за доставка и монтаж на 8 броя ескалатори и договор за доставка на три броя асансьори като общата стойност на възложените работи възлизала на 274 152 евро с ДДС. Цената по договорите била платима на части като последните 5% от нея били дължими в 5-дневен срок след извършването на монтаж. Общо незаплатената и дължима по двата договора сума била 22341.43 лева или тяхната равностойност в евро. В разпоредбата на т.VII.2 от договорите било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължения, неизправната страна дължи неустойка в размер 0.2% за всеки просрочен ден, но не повече от 8%. На 02.10.2015 г. била сключена спогодба между кредитора и ответника, с която „Крит“ ЕООД признало задълженията си, произтичащи от посочените договори като потвърдило тяхната ликвидност и изискуемост, както и техния размер към датата на подписването й: 1./ незаплатена цена по договорите в размер общо на 22 341.43 лв. и 2./ неустойка, съгласно раздел VII, т. 2 от договорите в размер на 1 787.30 лв. Срокът за погасяване на задълженията бил продължен и до 31.05.2016 г. на осем погасителни вноски.

Платените от „Крит“ ЕООД до момента суми по спогодбата възлизали на 3 000 лв., с които съгласно приетия между страните по спогодбата погасителен план са погасени задълженията за неустойка в размер на 1 787.30 лв. и частично задължението за главница в размер на 1 212.70 лв. „Крит“ ЕООД спряло плащанията и общият размер на неизплатените задължения по главница възлиза на 21128.70 лв., върху които била дължима лихва за забава.

Счита, че ответното дружество не е в състояние да извършва каквито и да е плащания и е неплатежоспособно. Моли да се открие производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.

Ответникът „Крит“ ЕООД оспорва молбата, като твърди, че молителят не е кредитор на изискуемо парично вземане от посочените по чл. 608 ТЗ, тъй като сумата не му се следва поради това , че не е изпълнил задължението си да монтира асансьорите и ги пусне в експлоатация. Счита, че дори да има такова задължение, то е погасено по давност. Оспорва да е в състояние на неплатежоспособност.