Протокол № 999 от 11.07.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 999 гр. Пазарджик, 11.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен характер № 20255220200557 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Частният тъжител А. А. И. се явява лично и с адв.Й. Д., редовно упълномощен да го представлява като негов повереник.

Подсъдимият Р. Х. се явява лично и с адв.П. Г., редовно упълномощен.

Явява се св.А. П..

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото. Водим св.П.

АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

Р. Х. Х. – роден на *****г., живущ в гр.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждана, ЕГН: **********.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от частната тъжба. Прочетох я.

Разбирам обвинението.

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

Не се направиха отводи на съда и секретаря.

АДВ.Г.: Моля да се допуснат като свидетели по делото, водим ги днес, 1

Н.Т.К. и Е. К. Х., които са преки очевидци и са присъствали на така наречения инцидент.

АДВ.Д.: Не възразяваме да бъдат допуснати като свидетели, но считам, че те не са били на мястото на събитието, а са били по-отдалечени от мястото на събитието.

Съдът намира, че следа да бъдат допуснати, посочените лица, като свидетели, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА до разпит като свидетели по делото Н.Т.К. и Е. К. Х..

АДВ.Д.: Нямаме други искания.

АДВ.Г.: Нямаме други искания.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Докладват се основанията за образуване на делото: делото е образувано въз основа на внесена частна тъжба от А. А. И. против Р. Х. Х. за описаното престъпление по изложените подробно факти.

Дава възможност на повереника да изложи обстоятелства във връзка с обвинението:

АДВ.Д.: Поддържам обстоятелствата изнесени в тъжбата и няма какво друго да се добави към настоящия момент.

Пристъпи се към разпит на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ: преди може би две години взех от А. два котела големи - за ракия и четири звънеца – за животни хлопки. Платих му за тях 150 лева.

В последствие се видях с наш общ познат, който ми каза, че някой е уведомил А., че аз съм продал тези неща и съм се хвалил за това – за 15 хил. лева. Когато срещнах А. – това става на деня, който пише в тъжбата, обясних му, че това не е вярно, даже поисках да ми каже името на човека, който му е дал тази информация и да потвърди пред мен. А. не ми каза името. Каза ми, че му вярва и че ще направи всичко възможно да си вземе парите, които счита, че 2 му дължа, и каза че те са 2-3 хил. лева. И това беше.

Аз даже по телефона се опитах да му казвам, че тези неща няма как да струват 15 хил. Исках да си изчистя името и настоявах още да се обадим на човека. Той не се съгласи.

Процесът на разговора трая някъде 15-20 минути. И двамата вече преповдигнахме тон, нормално е. И после се разделихме и си тръгнахме по пътя. Никой, никого не е удрял – това беше.

Въпросният ден аз, Е. и Нанко отидохме да тестваме един дрон и за това бяхме на полето и се засякохме там с А.. Освен дрона друго не сме носели.

След тази среща не мога да си спомня да сме комуникирали с А.. Аз не съм му се обаждал да му се извинявам за нещо. Имам от 2015г. или по-рано една пробация 6 месеца – изтърпях я. Други ДП срещу мен няма против мен.

Не знам дали се води преписка или прокуратурата против мен.

Снема самоличността на допуснатите свидетели, както следва:

Н.Т.К. на 55 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Е. К. Х. на 58 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

А. Д. П.: на 37 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината. Свидетелите напуснаха съдебната зала, като в залата остана само св.П..

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ.П.: Знам за какво съм тук. С моя приятел А. отидохме да се разхождаме с малкото ми куче. Видяхме трима човека на полето. Това са другите мъже, които са тук, и подсъдимия. Докато слезнахме от колата и отидохме при тях, всичко беше нормално и след което А. И. беше извикан от подсъдимия на разговор и докато му показваше нещо по телефона и господинът с всички сила яростно с юмрук го удари в устата. За броени секунди А. беше целият в кръв отпред. А. не очакваше това нещо, защото не 3 го беше предизвикал по никакъв начин. Аз бях близо до тях. Подсъдимият каза на А. „Ела да ти покажа“. Дръпна го няколко метра от мен и държеше телефона и нещо му показва. В един момент го удари изневиделица с всичка сила, защото за броени секунди кръвта му беше стигнала до тук /свидетелят посочва гърдите си/. След което А. се стресна и се отдръпна няколко метра назад и подсъдимият започна да му вика „Ела бе, ела, ела тук“. А. се дърпаше назад и му казваше „Не искам проблеми, защо ме удари“. Пита го няколко пъти. Аз също попитах подсъдимия защо го удари и той ми каза „Защото искам“. След което ние си тръгнахме и през цялото време подсъдимият викаше „А.е, ела да видя какво ти стана“. Но А. беше го страх да не продължи побоя и ние се качихме в колата и си тръгнахме.

После знам, че е потърсиш помощ в спешно отделение на МБАЛ Пазарджик, но аз не съм бил с него. А. отиде да се измие, защото целият беше в кръв и дрехите му. След това е отишъл в спешна помощ. След което ми се обади и каза, че има 6 шева на устата. Известно време поддържахме контакт няколко дни и той казва, че му е трудно да яде, да се усмихва да говори и се срамува, защото всеки го пита – близки и познати, защо е с разбита уста.

Аз го питах защо се случи това и той ми каза, че някой нещо бил говорил за него и подсъдимият попитал кой е. Беше нещо такова.

Подсъдимият, като извика А. и подсъдимия, започна разговора. Аз чувах някой неща „Защо не вдигаш телефона, на какъв се правиш”. Това му казваше подсъдимият и го удари.

А. не повиши тон, а и той е човек, който не повишава тон.

Двамата мъже, които днес води подсъдимият, бяха на 70-100 метра от нас според мен. Те бяха далече толкова, че не можех да възприема детайли по облеклото им. Тримата човека бяха с лопати. Лопатите се виждат – те не са малки, те не са дребни детайли.

Х. дойде с лопатата при А., имаше лопата при него докато говореше с А.. Не съм сигурен, но някой носеше детектор – метал детектор. Друго не съм видял да носят.

След това събитие, малко по-късно, се видях с А. и той ми показа няколко шева и аркада на устните си. Каза ми, че подсъдимият му е звънял няколко пъти да му се извинява и да му плати разноските в бърза помощ и да 4 не се стига до съд.

Докторът беше казал на А., че трудно ще му зарасне за 6 месеца и може лесно да се отвори раната и ще има дискомфорт при усмихване и храна.

Няколко дни след това цялата устна на А. беше синя и подута, а в следващите месеци наистина му беше зле устатата, както беше казал докторът.

Когато спряхме с колата с А., Р. беше по-близо до нас, а другите двама бяха по-далече. Аз първо като слязох отидох при тях двамата и ми беше интересно какво правят, говорихме за кратко. И аз усетих по тона на подсъдимия, че става проблем и се приближих към тях и видях как той му нанесе силен удар в областта на главата. Видях удара защото разговорът между тях двамата продължи може би 5 минути и това ми беше достатъчно да се приближа. Бях с лице към тях, защото те се караха. Когато се приближих тогава видях удара.