Решение № 2191 от 27.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. Бургас, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120101540 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, (уточнена) на Д. С. И., ЕГН **********, против С. К. С., ЕГН: **********, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати в полза на ищцата следните суми: сумата от общо 476 лева, представляваща обезщетение за поправяне на повредите, причинени на ищцата като наемодател от ответника като наемател по време на ползването на гарсониера, находяща се в гр...... , както следва: за закупуване на мивка – 121 лева, за закупуване на гърне – 207 лева, за закупуване на смесител – 43 лева; за закупуване на лампи – 30 лева, ремонт за поставяне на мивка и гърне – 75 лева. сумата от общо 296 лева, представляваща заплатени от ищцата като наемодател и дължими от ответника като наемател на гарсониера, находяща се в гр. ..... разходи, свързани с ползването на наетата вещ, както следва: за електричество от м. 10.2022 г. до 08.12.2022 г.

– 80 лева; за вода от м. 10.2022 г. до 08.12.2022 г. – 42 лева; за чистачка от м. 06.2022 г. до м.

12.2022 г. – 80 лева; за стълбище и асансьор от м. 06.2022 г. до 08.12.2022 г. – 94 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за наем от .... г., с който ищцата е отдала под наем на ответника за неопределен срок собствения си недвижим имот, находящ се в гр. ...... Твърди се, че на 06.12.2022 г., около 03:00 часа вечерта, ответникът се е напил и се е качил на стол, за да ремонтира бойлера, но залитнал и паднал, като счупил мивката и батерията, водата текнала и наводнила цялата стая с площ от 32 кв. м. Ответникът се обадил на зетя на ищцата, който дошъл с дъщерята на ищцата, видели, че всичко блика във вода, спрели водата и започнали да отводняват. На 07.12.2022 г. дъщерята на ищцата й се обадила и тя отишла до апартамента, но ответникът си бил събрал багажа и си бил тръгнал. Ищцата се обадила на телефон 112, дошли полицаи от 05 РУ на МВР – гр. Бургас и направили снимки. Ищцата се обадила и на ответника и го помолила да се върне, като му казала, че тя иска той да живее там. Ответникът се съгласил 1 да се върне, като обещал да възстанови всичко и подписал бележка за това. На следващия ден ищцата се опитала да се свърже с ответника, но той не вдигал телефона и тя отишла там, като го заварила да яде и да пие без да е почистил. Ищцата казала на ответника веднага да излиза, но той й казал, че няма къде да отиде и че на другия ден ще дойде дъщеря му да почистят и тогава ще си събере багажа и ще си тръгне. Ответникът не изпълнил обещанието си и след 5 дни ищцата му изхвърлила багажа, предупредила го да дойде, но той пак не се появил. Ищцата възложила на майстор да извърши ремонт на нанесените от ответника щети, за което заплатила следните суми: за закупуване на мивка – 121 лева, за закупуване на гърне – 207 лева, за закупуване на смесител – 43 лева; за ремонт за поставяне на мивка и гърне – 75 лева. Твърди се, че лампата в банята била изгоряла, а външното й тяло било счупено, както и че две други лампи в стаята били изгорели. Сочи се още, че ищцата е заплатила дължимите от ответника разноски, свързани с ползването на наетата вещ, както следва: за електричество от м. 10.2022 г. до 08.12.2022 г. – 80 лева; за вода от м. 10.2022 г. до 08.12.2022 г. – 42 лева; за чистачка от м. 06.2022 г. до м. 12.2022 г. – 80 лева; за стълбище и асансьор от м. 06.2022 г. до 08.12.2022 г. – 94 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който признава, че е живял 5 години в имота на ищцата, намиращ се в гр. .....Посочва, че в началото на месец декември 2022 година, около 3.30 часа сутринта, отивайки в тоалетната, му се е завило свят, политнал и се хванал за мивката, която се отлепила и текнала вода. Обадил се на зета на ищцата, който дошъл и спрял водата. След няколко часа дошла ищцата и започнала да кърти ламината, защото според нея щял да се надуе, и изгонила ответника. После му се обадила и му казала да се върне, за да се разберат. Твърди, че багажът му бил изхвърлен на стълбището – липсвали телевизор, устройства на Комнет, пасатор, котлон, чаши, чинии и т.н. Ищцата му казала, че щяла да му ги върне, като си плати. Твърди още, че е платил 250 лева за депозит и 300 лева за наем за месец декември, като обяснил на ищцата, че тези пари покриват нова мивка, ток (около 25 лева) и чистачка (60 лева).

В съдебно заседание ищцата Д. С. И. се явява лично и моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Оспорва твърденията на ответника, че е получила от него 250 лв. за депозит. Признава, че е получила от ответника наем в размер на 300 лева за м. декември 2022 г. Отбелязва, че на 08.12.2022 год. ответникът е напуснал апартамента, но багажът му е останал там до 15.12. 2022 год.

В съдебно заседание ответникът С. К. С. се явява лично и моли за отхвърляне на предявените искове. Признава, че е счупил мивката и е наводнил апартамента на ищцата.

Признава също, че когато е напуснал апартамента на 06.12.2022 год., багажът му е останал там, като си го е взел на 15.12.2022 г. от стълбището, където е бил изхвърлен. Отбелязва, че е нямало как да си вземе багажа преди това, тъй като ищцата го е изгонила и си е взела ключа от апартамента. Заявява, че гърнето на тоалетната чиния не е било счупено, а само захабено. Признава, че е имало три изгорели крушки. Твърди, че не е заплатил сумите за ток и вода, както и за чистачка и асансьор, защото му се сторили завишени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 231, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. На основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на 2 комини и други такива, са за сметка на наемателя. За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 231, ал. 1 ЗЗД следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за наем, сключен между страните; 2. Наличието на посочените в исковата молба вреди, причинени от наемателя по време на ползването на вещта, и повреди, които се дължат на обикновено употребление на вещта; 3. Че за поправянето им ищцата е заплатила претендираните с исковата молба суми. 4. Неизпълнение на задължението на наемателя да заплати на наемодателя обезщетение за причинените вреди, както и да отстрани дребните повреди, които са за негова сметка. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че настъпилите вреди се дължат на причина, за която той не отговаря, както и че е заплатил суми за депозит и за наем за м. декември, част от които покриват разходите за закупуване на нова мивка.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. За уважаване на предявения иск с правно основание чл. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за наем, сключен между страните; 2. Наличието на дължими от ответника разходи, свързани с ползването на наетата вещ. 3. Заплащане от ищцата на дължимите от ответника разходи, свързани с ползването на наетата вещ. 4. Неизпълнение на задължението на ответника да заплати разходите, свързани с ползването на вещта. В тежест на ответникът е да докаже възражението си, че е заплатил суми за депозит и за наем за м. декември, част от които покриват разходите за ток (около 25 лева) и за чистачка (60 лева).

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени обстоятелствата относно наличието на сключен между страните договор за наем, по силата на който ищцата като наемодател е предоставила на ответника като наемател ползването на гарсониера с площ от 32 кв. м., находяща се в гр. ......, както и че в резултат от действия на ответника мивката в банята на гарсониерата се е отлепила, текнала е вода и е наводнила целия имот.

По делото е представено писмено доказателство, именовано договор от 11.09.2021 г. на ищцата с ответника, подписано само от ответника, с неоспорена по делото автентичност на подписа, в което се посочва, че ищцата дава на ответника гарсониера от 32 кв. м. в кв.

....., обзаведена с ракла, секция, хладилник, кухненско обзавеждане, пералня, печка, тоалетна и казанче – всички в добро състояние, за да живее за неопределено време, като заплаща наем от 250 лева на месец на всяко първо число от месеца; ток и вода да си заплаща сам и да пази всичко, както го е приел, така да го върне, ремонти да си прави сам, да пази тишина във входа и да няма конфликти със съседи, да плаща стълбища и асансьор всеки месец на домоуправителя.

Представено е и писмено изявление от 06.12.2022 г., подписано от ответника, с неоспорена по делото автентичност на подписа, с което ответникът се задължава, че ще махне ламината, ще почисти и ще възстанови щетите в срок до 31 декември, както и че ще купи мивка и ламинат, като ремонтът е за негова сметка.

По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника и оспорено от ищцата обстоятелство за предаване на депозит в размер на 250 лева. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че сумата от 250 лева следва да бъде отнесена за покриване на разходите за закупуване на нова мивка, за ток и за чистачка.

Ищцата признава, че е получила от ответника наем в размер на 300 лева за месец декември. Съдът дължи произнасяне по въпроса относно дължимостта на наема за м. декември с оглед направеното от ответника възражение за прихващане на изпълнението, а именно че сумата от 300 лева следва да бъде отнесена за покриване на част от за покриване на разходите за закупуване на нова мивка, за ток и за чистачка. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си 3 поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Съдът намира, че сключеният между страните договор за наем е неформален (в устна форма), а не в писмена форма, тъй като представеното доказателство, макар и да е именовано „договор“ от 11.09.2021 г., е подписано само от ответника, а не носи подписа на ищцата като наемодател, поради което не представлява писмен договор по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД (съглашение между две лица), а едностранно волеизявление в писмена форма, ползващо се с доказателствена сила относно неизгодните за автора му факти (разписка за доказване на устен договор за наем).

Тъй като договорът за наем не е сключен в писмена форма, не е необходимо предупреждението за развалянето да бъде отправено в писмена форма съгласно правилото на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Безспорно е, че длъжникът не е изпълнил поетото договорно задължение да пази вещите, предмет на договора за наем, в състоянието, в което ги е приел, като е допуснал наетата гарсониера да бъде наводнена и не е отстранил щетите в дадения му от ищцата срок до 31.12.2022 г., който съдът намира за подходящ. Поради това съдът приема, че ищцата е упражнила надлежно правото си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали договора за наем поради виновно неизпълнение на ответника, като последиците на развалянето са настъпили с изтичане на дадения от ищцата срок за изпълнение – на 01.01.2023 г. По тези съображения съдът намира, че макар и ответникът да не е ползвал наетата гарсониера за целия м. декември 2022 г., той е следвало да изпълнява договорните си задължения до 31.12.2022 г., включително да заплаща наемната цена за м. декември 2022 г. в безспорния между страните размер от 300 лева. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че сумата от 300 лева, представляваща наем за м. декември 2022 г., следва да бъде отнесена за покриване на разходите за закупуване на нова мивка, за ток и за чистачка.